Катя Орлова, специално за „Новая газета“ – 11 януари (със съкращения)

В Русия битуват множество теории за заговори, в които масово се вярва. Според проучване на Всесъюзния център за изследване на общественото мнение от 2020 г. 66% от населението в Русия вярва в т.нар. теория за генно модифицираните храни, 60% - в съществуването на организации, които „пренаписват“ историята на Русия, а 54% - в съществуването на неформални групи, стремящи се да разрушат „традиционните руски ценности“.

След началото на войната с Украйна и руски политици все по-често дават гласност на подобни възгледи.

Антроположката Александра Архипова коментира: „Конспиративните теории представляват набор от представи, според които върху всекидневния живот на хората влияе неголяма група „заговорници“. И по някакъв странен начин те управляват живота на големи групи хора. Те влияят на всичко и всички процеси се подчиняват на техните скрити замисли.“

Александра Архипова допълва, че в Русия и в страните от постсъветското пространство са широко разпространени антиглобалистки и антиколониални теории. Според тях Русия се явява територия, която конспиративните фактори се стремят да превърнат в „колония“ на САЩ и на Запада. Тяхна особеност е, че те силно опростяват всички обяснения и аргументи и превръщат сложните обществени процеси в „леки за разбиране“ от всяка аудитория. В този смисъл конспирологията винаги побеждава науката, защото създава просто обяснение на всичко, което се случва в света.

В условията на война, отбелязва Александра Архипова, теориите на заговора се разпространяват още по-широко, защото предлагат лесни обяснения на всички процеси и събития и възбуждат остър интерес и проява на лично отношение.

Теорията за „златния милиард“ и секретарят на Съвета за национална безопасност на Русия Николай Патрушев

„Стилът на англосаксонците не се променя от векове. Така и днес те продължават да диктуват своите условия на света, брутално потискайки суверенните права на чужди държави. Прикривайки своите действия с фразеология за защита на човешките права, на свободата и на демокрацията, всъщност те реализират на практика теорията за „златния милиард“, която предполага, че в света може да благоденстват само ограничен кръг избрани. Съдбата на всички останали е да „превиват гръб“ за постигането на целите на привилегированите“.

Това са думи на Николай Патрушев от неотдавнашното му интервю пред „Аргументи и факти“. В цялото интервю Патрушев доказва съществуването на „световен заговор, от който се стремят да се облагодетелстват „англосаксонците“ и „група магнати от Уолстрийт“.

Александра Архипова посочва, че теорията за „златния милиард“ е една от най-популярните в Русия конспиративни теории в момента. Тя утвърждава, че съществува „световен заговор“ на богатите страни против бедните за преразпределение в своя полза на природните ресурси и на резултатите от икономическото и технологическото развитие. В условията на бившия СССР подобни теории не се ползваха с популярност и се явяват специфика на сегашното положение на Русия. В този смисъл, според нея, публичните възгледи на Николай Патрушев „не са най-безумните“:

Застъпник на крайни радикални идеи в рамките на тази теория е например депутатът в Държавната дума и организатор на т.нар. Национално освободително движение на Русия Евгени Фьодоров.

Според Александра Архипова, представителите на това „движение“ считат, че Русия вече фактически е поставена в пълна зависимост от САЩ и единственият, който води последователна борба за „суверенното“ развитие на страната, е президентът Путин.

Бившият президент на Русия Дмитри Медведев и президентът на Чечня Рамзан Кадиров в „борба против Сатаната“

След началото на войната в Украйна редица руски политици застъпват тезата, че се води не просто война, а в Украйна Русия „воюва с Луцифер“. Дмитри Медведев засегна тази тема в един от първите си коментари за войната.

„Пътеводно за нас е словото на Създателя. Ние чуваме неговите думи в нашите сърца и ги следваме. Тези думи сочат нашето свещено предначертание. Целта е да бъде отблъснат върховния властелин на ада, каквото и име да използва – Сатана или Луцифер. Нашата цел е да защитим живота. Защото целта на Сатаната е гибел. А неговото оръжие е извратената лъжа.“

А Рамзан Кадиров подробно разказа за това през септември м.г. пред участниците в „просветителския“ форум „Знание“.

Според Александра Архипова понастоящем се води остра борба за идеологическата обосновка на войната. Тъй като залозите постоянно се повишават, някои намират упование и в „сатанинските сюжети“. На това е подчинено и пропагандирането на „нова гражданска религия“ чрез активното ангажиране на църквата в милитаризирането на обществения живот.

Тълкуването на регионалните проблеми през призмата на „плана Дълес“

„Планът Дълес“ е конспиративна теория, според която в САЩ е разработена система от мероприятия за разпадането на СССР, която по-късно е модифицирана и за подривна дейност против днешна Русия.

Съгласно тази теория планът е създаден през 50-те години на миналия век от тогавашния ръководител на ЦРУ Алън Дълес.

Александра Архипова сочи, че тази теория често се използва за обяснения на проблемите от административен характер, с които чиновническият апарат не може да се справи. Когато за прикриване на собствената вина или неефективност „планът Дълес“ може да посочи удобен и лесен за възприемане враг.

Характерен е случаят от 2021 г., при който след обсъждане на увеличаването на броя на разводите в Ставрополския край местният депутат Александър Ворожко обяви за главна причина „плана на Дълес“ и призова за радикална защита на семейните ценности. В това число чрез осъждането на принудителен труд на подалите заявления за развод ако имат деца от брака.

Война за съзнанието

В началото на войната съветникът на министъра на отбраната на Русия Андрей Илницкий заяви, че тя има за цел да противодейства на попълзновенията на противника да унищожи самосъзнанието и да промени менталните цивилизационни основи на руското общество.

„Във войната за съзнанието противникът се стреми да запълни информационното пространство с чуждо за руската култура и традиции съдържание като дезориентира хората. И като променя приоритетите за развитие и цивилизационните основи на обществото. С използването на технологии на информационното общество се извършва манипулация на общественото съзнание, както на равнище рационално възприятие, така и при емоционалните реакции. Основната заплаха в хода на войните за съзнанието е насочена против руската култура, против руските традиции и руските убеждения и светоглед.“

Това изтъква Андрей Илницкий в интервю пред РИА Новости.

Циничната критика на опитите на руското общество да бъдат натрапени „чужди западни ценности“ е чест мотив в публичните изявления на президента Путин, особено когато засягат „западните“ представи за семейството и за равенството на половете.

Александра Архипова изтъква, че тези конспиративни възгледи могат да бъдат отнесени към „антиколониалния“ спектър. Против „всесилни фактори на Запад“, които се борят да превърнат Русия в „колония“. Особена популярност в това отношение намират идеите за „специалния проект“ за разрушаване на традиционното руско семейство и за равнопоставеността на нетрадиционната сексуална ориентация.

Подялбата на Украйна

Това е една от най-често пропагандираните теории от началото на войната, която многократно беше застъпвана от ръководителя на Службата на външното разузнаване Сергей Наришкин.

Според Наришкин същността ѝ се свежда до плановете и намеренията на Полша да анексира Лвовска и Иванофранковска области и по-голямата част от Тернополската област.
През май м.г. този мотив беше застъпен и от Дмитри Медведев, а в края на годината беше „разяснен“ и от президента Путин.

„Според разчетите на полската администрация „превантивното“ навлизане на полски войски в Западна Украйна вероятно ще доведе до разцепването на държавата. Това са намеренията на Варшава, за реализацията на които се предвижда въвеждането на полски „миротворци“ – това е застъпваното от Сергей Наришкин становище в различни негови публични изяви.

Александра Архипова отбелязва, че по степен на „безумие“ тези възгледи стоят на „дъното“ на конспиративните теории. Защото са „квази исторически“ и представляват огледална проекция на фактическата подялба на Полша от фашистка Германия и от СССР в началото на Втората световна война. И внушават историческата обреченост на Украйна, от която Западът също се стремял да се възползва.