Димитър Ганев пред OFFNews: 300 хил. души контролиран вот при нови избори и 1 млн. потенциал за антисистемни партии

Контролиран вот е правилният термин, който трябва да ползваме, тъй като той включва в себе си купения, корпоративен и всякакви други форми на нечестен вот. По груби сметки, целият купен вот в страната не може да е повече от 60 000 до 80 000 души. Контролираният вот обаче спокойно може да достигне 300 000 души.

Това заяви политологът Димитър Ганев в „Студио OFFNews” с водещ Калоян Константинов, коментирайки политическата ситуация в страната при миналите и бъдещи избори:

„Представете си малка до средна община. Тя е най-големият работодател, който предоставя сигурност на позицията и високи заплати. По-големият местен бизнес получава свеж финансов ресурс чрез обществените поръчки. Не са тайни симбиозите между местните бизнеси и кметовете. Това създава огромна клиентела от хора, живеещи на територията на общината", казва политологът.

Кметовете, разбира се, имат ползи от работата с една или друга партия в парламента. Най-малкото защото на бюрото на всеки един от тях има купчина папки с проекти, които общината никога няма да разполага със собствени пари да реализира. Те могат да минат единствено през финансиране от централния бюджет. В случая пристига играч Х от дадена партия при кмета. Той поглежда проектите и обещава, че ще се погрижи да бъдат подкрепени даден брой. В замяна кметът обещава определено количество гласове, които може да събере чрез влиянието си в общината и местните големи бизнеси – и така се стига до сделка, обясни той.

"Това обаче не е купен вот, защото тези хора де факто гласуват за кмета си, но не получават директно пари за това. Обаче взимат косвено, тъй като или ти, или жена ти, или децата ти са назначени от този кмет в общината. Или защото фирмата ти получава обществени поръчки за пътища или други дейности. Искам да подчертая, че това не е български феномен. Същото се случва навсякъде по Балканите, но също така и в Унгария, Италия и прочие. Там обаче има повече хора и избирателна активност" смята Ганев.

"Контролираният вот е мотивиран да гласува и винаги ще го прави. Въпросът е какво правят останалите българи? Ако утре гласуват 4,2 милиона души, колкото беше последният рекорд 2009 г. – от тях 300 000 са контролиран вот, това прави под 10%. При 2,5 милиона гласували, колкото са на последните избори, тези 300 000 са над 10%“, допълва той.

Димитър Ганев засегна и темата за мъртвите души в избирателните списъци, които са проблем, но реално не чак толкова голям, колкото се спекулира. По последни данни, "пълнолетните граждани, живеещи на територията на Република България, са 5,5 милиона души. Последният избирателен списък включваше около 6,5 милиона. Голямата разлика идва не от мъртвите души, а от емигранти, които живеят отдавна в чужбина и няма да се върнат тук", обяснява той.

Политологът коментира и възхода на антисистемните партии в страната, особено "Възраждане", която е постигнала своя апогей и едва ли може да расте още, ако не се реформира. Проблемът при партията на Костадин Костадинов е, че е твърде радикална, което отблъсва много хора, които по принцип биха подкрепили антисистемни играчи. При нови избори тя едва ли би взела повече гласове, но процентите ѝ биха варирали в зависимост от цялата активност при гласуването:

"Последните няколко месеца се раждат алтернативи с нюансирани позиции по доста въпроси, но които не подлагат под съмнение базисните политически консенсуси. "Величие" са такъв пример, много консервативни и антисистемни, но без да подлагат на съмнение членството в НАТО и ЕС.

Румен Радев кандидатства за такъв тип алтернативна партия. Той не подлага под съмнение основните обществени принципи, но се опълчва на подкрепата за Украйна във войната. "Възраждане" или трябва да се трансформира, или да започне да търпи свиване. Партия на Радев може да обере голям процент от протестния вот, чийто потенциал е около милион души. Не е казано, че всички ще гласуват за него, разбира се. 2021 г. имаше голям потенциал срещу Борисов, но той се изля в няколко партии: ИТН, "Изправи се! Мутри вън", ПП, дори и БСП.

Освен това много зависи какъв ще е контекстът, в който Радев би се впуснал в избори. Едно е сега да беше хвърлил оставка, за да участва в избори, заявявайки: "Ето, аз слизам от най-високия държавен пост, за да дам политическа алтернативна на гражданите във време на правителствена криза". Друг е случаят, когато той слиза от поста си по време на редовен кабинет. На последно място, но не по значение: неговият мандат свършва януари 2027 г. Първите избори, които го очакват, са местните през октомври. Те са трудни избори за нова партия, тъй като се сблъскваш с установени апарати и механизми, връзки, влияния", твърди Ганев.

Политологът не смята, че политическата ситуация последните години е уникална за страната ни. Напротив, същите сюжети и скандали са наблюдавани първите години след Освобождението, както и след комунистическия преврат 1944 г.:

"Бойко Борисов се вписа в тенденция, която съществува в цяла Източна Европа. Тя стартира около 2008-2010 г. – Орбан, Бъсеску, Качински, Вучич. Това е един тип лидерство, в който се влиза в по-стабилен период на самия държавен ред. Първите години след Освобождението има тежки сблъсъци и нестабилност, след което следват периоди на стабилизация при Фердинанд и Борис. Същото става след 1944 г., и се стига до стабилизация през 60-те г. при Тодор Живков.

Често се дават за пример нации от Европа, без да се има предвид историческите, културни и икономически разлики. Някои от тези страни са били империи, владели половината свят. При други правовата държава не е феномен на 35 години, както е при нас. Германия, например, има непрекъснати традиции в това отношение от векове насам. България и балканските страни имат съдбата на народи от една изостанала източна империя. Не казвам, че не трябва да се стремим към по-добро развитие, но нека имаме предвид реалността. Въпреки всичко напредъкът ни от последните 130 г., дори от последните 30 г. - е огромен."

Ганев посочва, че Борисов не е единственият европейски лидер, обвиняван в създаване на контрол над медии, съдебна система, регулатори и бизнеси. Това е част от онази политическа стабилност, която възниква след хаоса на промените. Естествен процес, който също би трябвало да отмине. В този ред на мисли, изплуването на Делян Пеевски като фигура също не е изненадващо. Новото е неговата трансформация: от изпълнител на чужди повели и апаратчик, в централна фигура на светло и претендент за властта. Този процес особено се засили от 2013 г. насам:

"Това има голямо значение за изграждането на мита за всесилност на Делян Пеевски. Нищо не знаем за личния му живот, къде живее, каква е историята му. Спрямо Ахмед Доган също имаше такъв мит. 25 г. ние не знаехме почти нищо за него и смятахме, че той е кукловодът на родната политика. Неговите интелектуални и политически качества бяха докарани до съвършенство.

При този сблъсък в средата на 2024 г. между Пеевски и Доган, беше разбит митът за мощта на основателя на ДПС. Тогава видяхме, че той не е всесилен и може да бъде победен. Сега същият мит се изгражда и за лидера на ДПС-Ново начало.

Припомнете си кога се изгради митът за Доган – когато той се оттегли от активната политика в своите сараи. Тогава спряхме да го виждаме и чуваме, с изключение на веднъж годишно в най-добрия случай, когато в края на годината той даваше свое слово по случай родните и международните процеси. Тогава ние го анализирахме по 1-2 седмици, защото смятахме, че това е абсолютният владетел, от когото всичко зависи. Ако прочетете тези слова сега, ще разберете, че нищо не се е сбъднало", изтъква политологът.

Димитър Ганев е съгласен, че пропукването на мита за Доган се случи, когато Христов Иванов извърши своя "десант" на пристанището в Росенец 2020 г., където бе един от сараите на лидера на ДПС-ДПС. Разбира се, тоталното развенчаване се случи след сблъсъка с неговото протеже през 2024 г.

"Такъв тип деконструкции се случват най-често случайно, без да е търсен ефект. Както когато малкото момченце се провиква, че царят е гол, макар че всички да го знаят и виждат, но отричат. Досега Пеевски излиза победител в големите политически битки, в които участва: конфликтът с Цветан Василев и КТБ, сблъсъкът с Доган за ДПС. Спомнете си, че Василев беше сочен като най-влиятелния човек в държавата между 2012-2014 г. Той също беше силно митологизиран.

Имаше и съревнование с Борисов, но не се разрази в пълноправен конфликт, все още. След победата си над Доган, Пеевски трябваше да покаже, че партията е излязла от политическата изолация, в която се намираше от 2009 г. насам. Той искаше да участва открито във властта. Когато разбра, че това няма да се случи, пожела провеждането на нови избори. Но и това не стана.

Ако приемем твърдението, че Пеевски е всесилен, защо тогава той не постигна тези си две цели? Значи, че все още не е подчинил ГЕРБ и не е толкова могъщ. Нещо повече, във властта официално влезе най-големият му враг – ДПС на Ахмед Доган. Ако той можеше да предотврати това, мислите ли, че нямаше да го стори? Също така се говори много за влиянието му в другите партии в парламента. То съществува, но отново е преувеличено, тъй като в останалите партии липсваше волята за сформиране на кабинет заедно с ДПС-Ново начало", изтъква Ганев.

Според него ГЕРБ използват липсата на Пеевски в коалицията като легитимация на кабинета си, а Доган е гарант за честността на това твърдение, тъй като е единственият, който би се противопоставил яростно на влиянието на Пеевски в правителството, и хората го знаят.

Следете новините ни в GoogleNews