Защо бежанците изхвърлят дрехи?
Автор: Лидия Стайкова
Тези дни сигурно сте чули, че бежанците изхвърлят дрехи от дарения. Нормално е първата ви реакция да е да ги обявите за капризни неблагодарници. Нещата, обаче, не стоят точно така. Тъй като се опитвам да помагам на бежанците, вече съм донякъде запозната с реалната обстановка и мога да споделя следното:
Бежанците нямат нищо против да носят дрехи втора употреба и никак не държат да са на известни марки или от най-високо качество. Те с радост приемат дарения, а даренията се състоят най-вече от дрехи втора употреба.
Те, обаче, имат съвсем нормални изисквания към дрехите – такива, каквито имаме и ние:
- да са им по мярка
- да са им удобни
- да не изглеждат неприлично в тях
- да са чисти
- да са здрави
- да са подходящи за сезона
За съжаление, в тоновете дарения попадат солиден процент негодни за употреба или пък неуместни дрехи. Лично аз няколко дни бях ангажирана със сортиране на дрехи и основната ми работа се състоеше да пълня в чували негодните неща и да ги изхвърлям – дрехи, които са разкъсани, мръсни, включително с кучешки косми по тях. Част от годните за употреба дрехи пък бяха летни, някои от които съвсем изрязани и тесни, каквито мюсюлманки не биха облекли. Имаше дори бални рокли от тюл с презрамчици.
Ако организаторите на голяма дарителска кампания не подозират за тези неща, в стоварените в центровете чували с дрехи се оказват именно такива шедьоври. И е нормално хората да не ги искат.
Понякога дарителите не организират самото раздаване по най-добрия начин. Вместо да се ангажират с истинско организиране, те просто оставят чувалите в някой център и си тръгват. Понякога хората дори не знаят какво точно има в чувалите, защото не са надписани на родния им език, а може би не са и сортирани. Така че изсипват дрехите на земята и започват да ровят и да хвърлят настрани това, което не е подходящо за тях. Представете си разпродажба на дрехи … Пък и не само на разпродажба днешният клиент на масов магазин е кой знае колко внимателен към стоките – и ние се блъскаме, ровим, хвърляме настрани и не ни интересува кой ще прибира след нас. Защо да очакваме бежанците да са различни?
Когато акцията за даряване на дрехи тече по този начин, освен всичко друго, възникват и конфликти между хората и може да се стигне дори до бой.
Истината е, че понякога се носят и неща, от които хората реално нямат нужда, но тогава защо се блъскат да вземат? Ако сте били достатъчно големи по време на купонните времена и скока на цените след 1989, по време на Виденовата зима, ще знаете, че в такива времена хората започват да се запасяват. А това е още по-болезнено при хората, които са претърпели война – понякога навиците им се запазват десетилетия след края на войната. А бежанците пристигащи тук са не просто в шок от това, което ги е накарало да избягат, както и от дните на придвижването им дотук, но и с постоянна тревога за настоящото и бъдещото си оцеляване. Докато сега се издържат с 65 лв на месец и имат покрив над главата, след като получат хуманитарен статут (ако го получат), ще трябва да си намерят покрив над главата и да се лишат от тези 65 лв.
Не е вярно, че бежанците си имат всичко. Повечето вече имат дрехи, а скоро ще трябва да получат и обувки и якета (от дарения, разбира се) и недостигащите одеяла. Дрехи, разбира се, винаги са нужни за новопристигащи, но по-добре вместо да носите сами в центровете и да не знаете на кого да ги дадете, обаждайте се в центровете, които събират помощи. Те са и доста по-добре осведомени за истинските нужди на бежанците. Постоянно има нужда от храна и консумативи като памперси, дамски превръзки и т.н., но вместо да ги купувате, дарете някоя малка сума на организация като Приятели на бежанците, например, която купува на едро и носи на всички. Но за нуждите и как да дарявате ефективно ще пиша следващ път.
Текстът е публикуван в блога на Лидия Стайкова.