Как Брежнев "надари" Народна република България

Последна промяна на 17 август 2015 в 20:40 9758 28

Леонид Брежнев и Тодор Живков.

Защо „плановата“ икономика на НРБ за 30 години три пъти стигна до фалит? И как „братската“ помощ на Съветската империя увисна като воденичен камък на шията на преданата й БКП. Николай Цеков потърси отгворите в обнародваните архиви на БНБ в материала си за "Дойче веле".

Комунистическата утопия отрича парите и банките. Тя поставя като крайна цел в борбата на пролетариата срещу капитала унищожаването на „враждебните“ класи и построяването на „безкласово“ общество. В него паричните отношения щели да се превърнат в "буржоазна отживелица", твърдят проповедниците на „научния“ комунизъм. Въпреки догмите, установилата се с помощта на щиковете на Червената армия диктатура на БКП превръща националната банка на страната в груб инструмент при изграждаждането на една друга утопия – „плановата“ икономика и финанси.

„До средата на 50-те години БНБ дословно следва сталинския модел, без ни най-малко да оспорва съветското лидерство. Превърната в послушен изпълнител, тя се включва в контролираните експерименти на стопанското „размразяване“. През 60-те години с активи на НРБ е закупена бейрутската Литексбанк, чиято дейност и досега не е изцяло изяснена. (Има подозрения, че през банката са минавали сделките с българско оръжие и синтетични наркотици с арабски режими и терористични формирования.) През 70-те години банката е важен елемент от хаотичната икономическа безпътица на „зрелия социализъм“, докато през втората половина на 80-те в нея се фокусират редица от най-острите неравновесия на системата. Създадените в края на комунистическия режим „социалистически“ търговски банки изиграват ролята на фермент, който окончателно разлага системата и в същото време захранва новата“, констатира екипът от изследователи от Държавния архив и БНБ, който наскоро обнародва документи за дейността на банковата система от 1947 г. до 1990 г.

Къде потъна българското злато

Принудена да финансира цели губещи отрасли, БНБ се превръща в мълчалив хроникьор на провала на централизираната икономика от съветски тип. „Най-големи са загубите в кооперативния сектор, където под натиска на мощно лоби се изливат огромни средства, покриващи безстопанственост, документни измами (например фалшиви фактури) и откровени кражби“, твърдят анализаторите на архива на БНБ от онези години. Дупките се запълват с „братската помощ“. Резултатите не закъсняват – първият фалит на НРБ заради огромната задлъжнялост към СССР настъпва още в края на 50-те години. Дружбата си е дружба, ама сиренето е с рубли, обявяват наследниците на Сталин. Оправянето на кривите сметки за безвъзмездната съветска помощ започва с пладнешки обир, в който участват и задгранични банки със съветски капитали.

През 1959 г. натрупаните по време на Царство България 26 тона златни резерви тайно са преместени в Москва под предлог, че сградата на БНБ нямало да издържи на атомна бомбардировка. „До 1962 г. две партиди от златния резерв на България е продаден, за да бъдат покрити падежите по дълга към съветските банки в Лондон и Париж. В самия край на 1962 г. около 21 тона злато си купува срещу рубли и Централната банка на СССР – Госбанк, макар две години по-рано е било обсъждано друго решение, а именно златото да бъде продадено срещу капиталистическа валута и с осигурения ресурс да бъдат погасени българските задължения.

През 1964 г. са продадени още 4 тона, надлежно депозирани предварително като златен залог в Лондон. Операциите са проведени в пълна секретност, като дори счетоводните процедури се извършват с устни нареждания и не се документират по изрична заповед на Тодор Живков“, отбелязва екипът от изследователи на архивите на БНБ. Дали този грабеж, след който България е принудена отново да събира златен резерв, всъщност не е първата стъпка към обявения от Живков при закрити врати през декември 1963 г. курс на присъединяване на НРБ към СССР като 16-та република?

Провал след провал

Както първият, така и вторият фалит на НРБ в края на 70-те години на миналия век неизменно е свързан с тоталната зависимост от пропукващата се вече Съветска империя. Основна роля в новото пропадане играят стопанският авантюризъм, гигантските разхищения и кражбите в изградената върху абсурди и дефицити „планова“ икономика. Главоломно нарастващите след 1974 г. отрицателно валутно салдо и външен дълг на страната са свързани с необходимостта постоянно да се запълват множащите се „дупки“ във всевъзможните баланси на централизираната стопанска система. По заповед на СИВ България е принудена да продава на огромна загуба селскостопанските си продукти и храни срещу неконвертируеми рубли и да се опитва да запълва дефицитите си в твърда валута с развитие на туризма, с изпращане на специалисти в Третия свят и с нелегален износ на оръжие, синтетични наркотици и други забранени от международни конвенции стоки.

Силен удар нанасят и солидната за размерите на страната „братска помощ“ за режими в Азия, Африка и Латинска Америка (главно Куба и Никарагуа), която върви в комплект с щедро раздаваните и несъбираеми впоследствие финансови и стокови кредити. Катализатор за рязкото влошаване на финансовото състояние на НРБ в средата на 70-те е големият скок в международните цени на горивата. Икономистът Красен Станчев посочва, че изградените мастодонти на социндустрията като Кремиковци, Нефтохим и Медет не подобряват изгледите за изход от кризата. „Ето защо на 11-тия конгрес на БКП се решава страната рязко да свие капиталовите си разходи, без да намалява особено обема на планираното строителство. С други думи, строи се по-икономично и все по-некачествено. Пример за пораженията на това решение върху бъдещите поколения е започналото тогава строителство на магистрали, чийто експлоатационен срок е намален на 15 години заради влаганите по-малко и по-лоши материали. Неслучайно ремонтите по изградените през това време участъци оттогава не са спирали“, аргументира се Станчев.

Плачевното състояние на най-верния съюзник на СССР и горещите молби за помощ не трогват особено съветското ръководство, което нарежда да се създаде валутна комисия, начело с вожда Живков. Тя трябва да следи изкъсо валутните разходи на разхайтилия се съюзник. В крайна сметка сълзите пред Москва хващат вяра. Брежнев дава съгласието си СССР да дотира с 400 милиона рубли годишно производството на храни в България за нуждите на империята. „Горещо благодарим, защото в противен случай България през 1978 г. щеше да изпадне в неплатежоспособност“, признава Живков на среща с господаря си в Крим през август 1978 г. Три месеца пред това диктаторът е дал разрешение на западногермански барети да арестуват много опасни леви терористи в Слънчев бряг, надявайки се жестът да смекчи твърдата линия, която Западът провежда по отношение на отпускането на кредити за НРБ, обвинявана в нарушаване на човешките права и подкрепа за терористични режими и движения.

Същевременно обаче „Големият брат“ отрязва 2 милиона тона нефт и нефтопродукти от износа си за НРБ защото „братската страна“ печелела от реекспорта им срещу конвертируема валута за сметка на Москва. „Трябва да запълваме полските дупки след бунта на „Солидарност” и вече нямаме пари, за да си затваряме очите“ – така може да се резюмира безпардонният коментар на Брежнев по повод на решението на Госплан (Държавния планов комитет на СССР) да спре „авантата“ за верния балкански съюзник.

Вечният мит за добруването на НРБ

Разследващият журналист Антон Тодоров с ирония сравнява приказките за всенародното добруване на НРБ под крилото на СССР с ефектен, но скалъпен от сапунени мехури виц. „Няма по-упорит мит в пропитото от сълзливи лъжи и полуистини за „хубавия“ живот в НРБ публично пространство от легендата как селският хитрец Живков водел за носа съветските лидери, за да осигури небивало в соцлагера благоденствие за българите. Няма и грам истина в притчата как към България течали реки от долари, спечелени от препродажбата на съветски нефт. Тези приказки не са подкрепени с каквито и да било документи и свидетелства. Напротив, хардлайнери на БКП и комунизма описват канските мъки при просенето на всеки по-значим кредит или доставки на съветски стратегически продукти за България.

През най-добрите години от „подаръците на Брежнев“ НРБ годишно е експортирала не повече от 200 хил. тона преработен в Бургас съветски нефт – главно мазут. В същото време по-голямата част от производството на търсени на международните пазари български суровини като цинк, олово и мед, с които НРБ е можела да си осигурява част от необходимата ѝ твърда валута, е била прибирана от СССР срещу рубли“, изтъква Тодоров. Според него, продължаващото и през 80-те години дългово затъване и стопанско пропадане на НРБ, довело в крайна сметка до третия, този път окончателен фалит на НРБ, се дължи отново на стопанската политика на Кремъл спрямо сателитите на СССР. Тодоров цитира протокол от заседание на Валутната комисия към ЦК на БКП в средата на 80-те. На него се разисква въпросът как България да облекчи дълговото си бреме, като се възползва от рязко падналите цени на нефтопродуктите на международните пазари, вместо да купува много по-скъпия съветски нефт. Това обаче се оказва мисия невъзможна, защото НРБ отдавна се е задължила да изкупува продукцията на СССР с петгодишни договори на твърди цени, установени далеч преди падането на световните котировки за течните горива в началото на 80-те.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

20.08 2015 в 00:16

Сравнение между СОЦИАЛИЗМА и КАПИТАЛИЗМА може да прави само човек, коато е ЖИВЯЛ и РАБОТИЛ и при двете системи.

Повечето от тея, дето дрискат тука гнусна пиндоска АНТИСОЦИАЛИСТИЧЕСКА пропаганда, са били по онова време още в течно състояние, (или в най-добрия случай само ученици или студенти) тоест нямат НИКАКВА РЕАЛНА ПРЕДСТАВА какво е било действителното положение по онова време. ПРЕДИМСТВАТА НА СОЦИАЛИЗМА като обществена система са огромни и неизброими.

Но трябва да се казват и НЕДОСТАТЪЦИТЕ. Всъщност СОЦИАЛИЗМАТ в нашата страна ИМАШЕ САМО ЕДИН ЕДИНСТВЕН НЕДОСТАТЪК - не позволяваше на всички да пътуват СВОБОДНО по света, както примерно беше разрешено на югославяните. И сега СОЦИАЛИЗМЪТ ПРОЦЪФТЯВА,само че за съжаление не в Европа, а в АЗИЯ. Китай, Виетнам и Северна Корея са пример за различни НАЦИОНАЛНИ МОДЕЛИ на социализма, които имат една обща черта - страните се ръководят МЪДРО от КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

С ВАС СМЕ ДРУГАРИ!

https://www.youtube.com/watch?v=PNwsBPtDJoc

19.08 2015 в 20:21

Народна Република България, а не Народна република България...

19.08 2015 в 18:18

Kак живяхме преди 10 ноември 1989 година и по-добре или по-зле живеем днес от времето на развития социализъм? За този въпрос всеки си има свой собствен отговор.



През 1989 година средната заплата у нас е 274 лв.
Според данните на НСИ преди 24 години българинът е изяждал двойно повече хляб, месо, яйца, плодове и зеленчуци. Потреблението на мляко днес е паднало почти 10 пъти!
1 килограм от хляб “Добруджа” струва 26 стотинки. Така с една средна заплата от това време са можели да се купят точно 1055 килограма хляб. А типовият използван масово за храна на прасетата е 13 ст. Най-консумираният “Бял хляб” е 32 стотинки, а ръженият 250g – 8 стотинки.
1литър прясно мляко – 30 стотинки ; 500g кисело мляко произведено от краве мляко – 23 ст. Кисело мляко смес от краве и овче мляко – 37 ст.
1kg сирене: от краве мляко – 2,30 лева, от овче мляко – 3,30 лева. Кашкавал Витоша (от краве мляко) – 4 лв., кашкавал Балкански (от овче мляко) – 5 лв.; 125g масло от краве мляко – 0,50 лева.
Баничка със сирене – 10 стотинки.; Цена на вафла– Обикновена вафла 5 стотинки, локумена вафла 5 стотинки, шоколадова вафла 8 стотинки, вафла “Морени” 75g – 15 стотинки.
Сладолед от краве мляко и сметана – 20 стотинки.;
100g. български шоколад с нарисувана на опаковката крава – 0,70 лева.
Какао се отглежда само в Западна Африка, като собственици на плантациите са западни корпорации. Съответно по линия на СИВ не е било възможно България да внесе какао или шоколади. В корекомите на пазарни цени шоколади са се продавали по всяко време.
Кутия шоколадови бонбони „Финни Млечни“ – 1,40 лева. ; бонбони „Черноморец“ – 1 лев.; Кутия локум – 20 стотинки.; Цена на дъвка – Восъчна дъвка „Бисер“ (кутия с 6 дражета, българско производство) – 4 стотинки. Вносна дъвка от каучук, един брой – 10 ст.
Цени на безалкохолни напитки:
Цена на боза – чаша боза (200ml), произведена със захар – 4 ст., чаша боза (300ml) – 6 ст., чаша боза (500ml) – 8 ст.
Лимонада 330ml (газирана напитка с оцветител и аромат на лимон)
– 5 стотинки.
Оранжада 330ml (газирана напитка с портокалов сироп)– 9 стотинки.
Минерална вода - Газирана минерална вода, най-често от Горна Баня или Хисаря – 8 ст.
Швепс 330ml (Schweppes)- 15 стотинки.
Кока Кола 330ml (Coca Cola)-15 стотинки.
При социализма Кока-Кола почти не се е намирала по магазините. През 1970-те с не голям успех се продават напитките „Алтай“ и „Етър“, с цвят на Coca-Cola и неудачен имитат на вкуса на Кока-Кола. Schweppes ® преди 1989 е имало редовно по магазините, защото България в средата на 1970-те купува лиценз за производство.
Цена на бутилка бира:Светло пиво 1/2 литър до 1988 год. – 26 ст. 1989 год. – 32 стотинки. Една средна работна заплата през последната година от управлението на Тодор Живков, стига точно за 980 бири.
Цена на яйце от кокошка: от 8 ст. до 10 стотинки.
Цена на маслини – 1kg маслини – 60 стотинки. Маслини не винаги има в търговската мрежа.
Цена на лютеница
Бурканче лютеница, произведена от български чушки, домати, слънчогледово олио и подправки – 53 стотинки. При социализма лютеницата се произвежда в два варианта:
- С рисунка върху етикета на момиче, държащо в ръка намазана филия и умазани с лютеница бузи, с мек вкус на сладки чушки.
- С рисунка върху етикета на хоро, с леко лютив вкус.
Цена на рибата:
1kg риба Цаца (Копърка) - 60 стотинки.; 1kg риба Скумрия-1,60 лева.; 1kg риба Сафрид-
1,40 лева.; 1kg риба Мерлуза-1,20 лева.
По времето на социализма у нас съществува голямото в световен мащаб предприятие „Морски и океански риболов“, а в Бургас се намира най-големия рибоконсервен комбинат в Европа „Славянка“.
Преди 1989 г. ДСО ”Родопа” е единствената държавна фирма осигурявала снабдяването на населението с месо и месни продукти. Месокомбинатът има клонове във всеки окръжен град, както и много цехове пръснати в различни кътчета на страната. Производител на мечтаните от трудещите се маси панагюрски и карловски луканки, шпекови салами и свински филета, за които по празниците се извиват километрични опашки. Тогава хубавите луканки, суджук на подкови и някои видове колбаси, са дефицитна стока, която се появява в търговската мрежа от време на време.Най-масовите т.н.малотрайни основни марки са салам „Камчия”, „Хамбургски” и „Телешки”, кренвирши, сарфалади, дебърцини и др. Колбасите от най-ниския ценови клас народът им дава името „Кучешка радост”. За деликатес се считат филе “Елена”, салам „България” – класически луканков салам, „Амбарица”, Деликатесният”, луканковия „Мусалла“, „Пражка шунка“ от бут, лебервурстът и др. Вкусът и качеството на колбасите ни тогава кара поетът Орлин Орлинов да възпее бившия социалистически монополист ”Родопа” в грандиозна поема, която завършва с високопатриотичния въпрос „Такива салами да има в Маями?“
Свинско месо: Цена на 1kg свинско с кости (котлет)-2,60 лева.
Цена на 1kg свинско шол -4,50 лева.
Цена на 1kg свинско бон филе - 7 лева.
Цена на 1kg луканка - 6 лева.
Ценообразуването на храните при социализма, зависи от разходите за производството им. Например цената на рибните продукти, е значително по-ниска, от продуктите от свинско месо, защото рибата не изисква специално отглеждане. Цената на обезмаслено мляко и млечни продукти с ниско съдържание на мазнини, както и цената на типов или ръжен хляб, също е по-ниска, поради по-ниските разходи при производството на тези продукти.

Цени на плодове и зеленчуци:
Цените на плодовете и зеленчуците тогава, в зависимост от сезона и в зависимост от това дали са местно производство или са вносни, варират до 200%. През 1960-те и 1970-те България заема първо място в Европа по производство и износ на домати на глава от населението.
1kg български кръгли домати за салата със срок на годност 48 часа – 20 стотинки. Продълговати домати за готвене и консерви – 12 стотинки.
Цена на грозде: 1kg българско грозде – 30 ст.; Цена на диня - 1kg диня – 5 стотинки.

19.08 2015 в 15:42

@Мавър: Еми как, е така как, хората които могат и искат,отиват да живеят там където е хубаво. Това е най-ценното на свободата-че като ти писне на кура от циганиите в Абсурдистан-Терминал 2 е най-добрия ти приятел...

19.08 2015 в 15:30

Мавър, грешен ти е извода. Отрицателният прираст е проблем и на много западноевропейски държави, всички с далеч по-успешно управление.

19.08 2015 в 11:05

Как една нация за 26 години либерализъм намаля от 9 на 6 милиона души?
Как през 1950-та година в България е имало естествен прираст от +108 437 души, през 1975-та година от +61 650 души, а през 20120та -40 160 души и продължава да намалява?
Как някой счита, че е по-добре да се върви по стъпките на държава на 250 години вместо на държава на над 3000 години?
Фалити може и да е имало, може и да е нямало, но демографията е най-верния измерител на едно управление. Когато раждаемостта е срината до нива на национална катастрофа, никакви пари не могат да компенсират това.

19.08 2015 в 09:27

Добре де, тогава е било много лошо и при фалита на НРБ през 1990г. външния дълг на България беше 11 милиарда долара. Сега сме много добре и външния ни дълг е над 30 МИЛИАРДА ЕВРО! Тогава е имало теоретична възможност, да продаваме мед, цинк и злато на международните пазари. Сега няма такава възможност, защото находищата им са в чужди ръце!!!!
Въобще Красен Станчевци, Дойче велета и прочие да не ни обясняват, колко лошо е било, защото има още хора, които помнят....

19.08 2015 в 00:51

A бе Офнюс, и името Ви говори, вие сте далеч от истинските събития, нима мислите, че сме умрели и пропагандирате долни лъжи как сме живели, не ни пробутвайте американска пропаганда, българският народ усети на гърба си американската тояга, моркова го лапат управляващите

18.08 2015 в 23:48

Балкански не се омерзен ами си омразен.
А снимката която пускаш е монтаж и не само го казвам ами в следния адрес ги има оригиналните снимки.
http://www.snopes.com/politics/obama/photos/kissing.asp

18.08 2015 в 21:28

Ганьо, ти си рядко тъпо парче ... колкото и очевадна да е истината - ти вярваш в измислици, щото така ти изнася.
Интелектуалното ти ниво е на типичен фен на бялата Златка ;)