Без капчица розово за Черни, 1968 и турската тоалетна

Младен Дочев Последна промяна на 23 август 2013 в 04:20 10781 85

Младен Дочев
Младен Дочев

Младен Дочев

През късното лято на 1968 година вдигнати под тревога, цели български девизии поемат посред нощ, без каквито и да е обяснения и указания на дълъг път. Повечето от тях не узнават до последно целта и посоката на "героичната си мисия". Петима от тях така и не се завръщат, но като един вид компенсация 250-ма от армейците ни са окичени с медали за храброст за някаква форма на самоотвержена служба в името на Народната ни тогава Република. Нищо, че срещу техния воински "героизъм" застават пражките лекари пекари, бърновските металурзи и братиславските бирарийни наливачи.

Нещо срамно недоизказано си остава в тези нашенските медали и заслуги, което някак си ме изкушава да направя може би не съвсем удачния паралел как 15 години по-късно, също така отбивайки войнския си дълг бях награден с цели 5 дни домашен отпуск задето алармирах за малък, едва-едва опушил мазето и оръжейната на поделението ни мини-пожар, който небрежно, но съвсем непреднамерно сам предизвиках. При това - гасейки цигарата си в шахтата на спалния корпус, докато доизчитах стар вестник насред една съвсем естествена нужда... Така да е - нуждата си е нужда, ама за ротата все някакъв корпус трябва да остане за преспиване.

Нещо подобно, струва ми се, се случило и в бивша братска някогашна Чехословакия и десетилетия по-късно мистерията защо нашите "славни" войни отбягват да споделят истинските факти относно тази тема си остава мистерия... И все си мисля, че има нещо малко поне, частично и аналогически свързано с по-горните лични воински признания...

Десетилетия наред, една от многото дребни премълчавани истини от "народната власт" бе, че всяка нощ на 20 срещу 21 август българското посолство в Прага, с прилежащите му общежития и резиденция, го сполетява една и съща ежегодна "авария", отстраняването на която обикновено отнемело едно денонощие. Електричеството и топлата вода някъде се губели сред зноя на пражките потайности.

Този символичен акт напомнял системно и малко по кафкиански на макар и малцината нашенски туристи и служители в мисията, че нищо не е забравено от приноса ни за задушаването на малките глътки Свобода, вдишана поне за кратко от братята чехи и словаци, полуизмъкнали се макар и за кратко от постулатите на идеологическия "братски" обръч на социалистическото единство.

След Ноемврийския водевил през 1989г. другарите-перестройчици смънкаха нещо като протоколно "извинение", и то чак след Московския пуч, когато каузата на реваншистите около Крючков се срина съвсем логично под натиска на отприщената енергия "для свободу" на изтерзаните от повече от 70 години терор, лишения и идеологическо лицемерие все още съветски люде.

Ботушът и танковите вериги на Червената армия не само сгазиха Прага през 1968г., но дадоха ясен знак на всяка друга източноевропейска нация, която би си въобразила, че може да се измъкне от желязната хватка на смазващата съветска тоталитарна машина. Лъсна измамата за наличието на "семейство" от "братски" народи, съставляващо всъщност единствено безалтернативната воля на Кремълската върхушка, а току-що покълналите надежди на Москва да експортира еврокомунизъм и уж модернизиран неомарксизъм сред бунтоващата се младежка интелигенция на Запад, бяха пропилени нелепо, скоростно и безвъзвратно. Нито Сартър, нито хипи движението можеше да бъде инфилтрирано след демонстрацията на унищожителната и безпардонно непременената груба червеноармейска сила сила в момента, в който кадрите от безчинствата й разтърсваха телевизионните зрители по цял свят.

Днес, 45 години по-късно, една шепа будни млади българи, ограмотени от Подмяната на нашенския си "Преход" демонстрираха най-сетне, модерно мислене, поведение и добронамерен арт-подход, осъзнавайки и търсейки чрез него задушаващите плевели на неистината в безславното ни и срамно премълчавано минало, изкуствено идеологизирано и постоянно конфронтирано от онези, които искат да бъде или забравено или експлоатирано до безкрай. А целта - да черпят сила, власт , пари, влияние и канали за манипулация на безропотното стадо, за което ни възприеха и се опитаха да обрекат на вечно подчинение и раболепие. Техните родители, уж-герои на пражкото сгазване и до днес полу-споделят някъде из кварталните пивници под сурдинка спомените от надеждите, смазани по заповед.

Руските медии нарекоха акцията дело на "вандали", "хулигани" и "престъпници".

А през това време, под напора на руския "дипломатически" натиск ловът на вещици и вандали вероятно вече е стартирал. Онова, което трябваше да се случи преди повече от 20 години - да се издирят виновните от българска страна агресори, довели до убийството на 108 чешки и словашки граждани, както и до раняването и осакатяването на над 500 измежду тях, на окупирането без да бъде обявена война, очевидно никога няма да се състои, нито пък някога бе или ще бъде повдигнато като тема.

Явно имаше защо Дейвид Черни да опише страната ни като турски клозет. И ето защо още тогава бях сред тези, които пропуснаха да му се разсърдят. Даже приех подхода му за непълен поради факта, че пропусна да отбележи кой и кои се изхождат в този отходник. Ние обаче си знаеме. Все пак това отхождане не е като да върви от вчера или онзи ден. И надали ли ще приключи скоро.

Едно нещо поне вдъхна надежда тези дни. Историята не е забравена. И как ли би могла да бъде, когато в самото сърце на столицата ни калашници застрашително са насочени към нас.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

23.03 2015 в 08:36

Чудя се друга гадост няма ли да бъде изровена? Не стигат ли убийствата днес, взривовете, бедствията.... Не стигат ли? Или заедно с автора да си наврем главите още по- навътре в БЪЛГАРСКАТА ни тоалетна? Каква съвест, какъв умник и ..каква гнусота!

23.03 2015 в 01:12

„Ние сме родени да кърпиме чуждите дрехи“, в която разказва как „българете обичат да плачат по чуждите гробища, когато техните собствени родители лежат в земята непрелеяни, неоплакани и непоменени ... Кой помага на чуждите правителства да деморализират народът ни и да го направи неспособен за нищо? – Българете... Ако захване да се гради гръцка черкова, то ние сме първи; а ако захване да са гради българско училище, то сме последни ... чорбаджията-хаджия купува из Ерусалим своите достойнства твърде скъпо, а продава народът си твърде евтино ... В чуждите учебни заведения са свършиле науките си мнозина българе, но тие са останале в чужбината да кърпят чуждите дрехи и да плачат на чуждите гробища; а българете постоянно се оплакват, че нямат учители, че нямат способни списатели и че нямат учени хора... И така, ние сме родени на тоя свят или да кърпиме чуждите дрехи, или да плачеме на чуждите гробища.“

Любен Каравелов

26.11 2013 в 23:25

Как да ви изпратя снимка на чешката тоалетна - воинишкия паметник на ст. Николов край Нови дум?МЪРТВИЯТ НЕ НИ Е ВЕЧЕ ВРАГ!...
Д.ДЕБЕЛЯНОВ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ - С Т А Н О В И Щ Е

За историята и състоянието на войнишкия паметник на старшина Николай Цеков Николов.

От 30.09. 2013г. до 4.10.2013г.малък изследователски екип в състав : Стефан Стойчев Здравков,пенсионер и Мартин Ивов Момчилов, студент ІІ-ри курс спец. „Етнология” на ЮУ „Неофит Рилски”-Благоевград осъществихме пътуване до столицата на Чехия- Прага,за да обследваме на място някои от версиите за гибелта на мл.сержант Николай Цеков Николов при охрана на летище „Рузине” /сега „Вацлав Хавел”/край Прага.Тях ще обобщим в отделна брошура, сега ще се спрем по-обстойно на състоянието на паметника край с. Нови дум.
За мен не е проблем да си призная, че съм изпаднал в заблуда след двете писма на МО и МВнР от 3.05.2005г. : „На мястото има паметен знак – масивен каменен блок с размери 2-0/1,5м….Макар и трудно, написаното се чете”…и последното писмо по интернет на Петър Попов от м. август т.г. със снимка от откриването на един наистина приличен войнишки паметник!Веднага трябва да призная, че без съдействието на г-жа Горяна Ленкова , ВРИД посланик на Р.България в Чехия, нашата мисия на двама български изследователи беше обречена на неуспех. Придружени от консул Туркян Акиф/моя грешка е, че взех името от интернет страницата на посолството/ с водач Бойко и колата на посолството, която се движеше по азимут зададен на „ДжиПиеса” можахме да стигнем до Пустовети за среща с кметицата г-жа Клобасова, а след това и да намерим паметника в гористата местност край с.Нови дум .Меко казано, не считам че имаме повод за особена гордост, загдето бяхме първите четирима българи, които стъпват през последните години на това място и полагат цветя на войнишкия паметник на ст. Николов!...
След извършения от нас оглед на място към 11,30ч.на 2 октомври 2013г. наистина може да се обобщи и така : На мястото има паметен знак – масивен каменен блок с размери 2-0/1,5м…макар и трудно, написаното се чете”…или по-точно : обидно подобие на войнишки паметник, многократно оскверняван през тези 45г. с боя, екскременти, самоделни взривчатки, чукове и пр.! Бях се подготвил от България освен с ароматни рози от родното място на ст. Николов и с малка опаковка „златен бронз” и четка, с които преди това бях повторил името върху паметника на майка ми в Мездра.Но поради емоционалното състояние , в което изпаднах, след като видях стореното, не можах да направя така, че „… написаното се чете - да стане малко по-добре!А и на място и сега считам, че това беше безсмислено – паметникът се нуждае от основен ремонт! Заедно с група приятели каменоделци от Мездра сме готови да го направим.Но преди това ще трябва да изминем дълъг път на взаимно уважение, приемане на европейските ценности и пр. заедно с чешката страна!Защото не само чехи са осквернили паметта на войника Николай Николов – в родното му село Бъркачево още в началото на т.н. „криминален преход” е била задигната бронзовата глава на паметника му,беше свалена и отново възстановихме паметната плоча на входа на СПТУ по МСС в Мездра, където е учил приживе и пр.
Мислех само да маркирам предлаганите от мен стъпки по общия ни път, но изглежда трябва по-системна обосновка.И така : чехите имат проблем с българите заради инвазията на Варшавския договор 1968г. и още не могат да приемат паметника на българския воин, погубен нелепо от техни съграждани, получили присъди.Макар че не само военните историци трябва да направят съпоставка с причинените им загуби при тези събития и примерно Ирак, Афганистан, СФНРЮ, позабравения вече Виетнам?!...Българите от друга страна пък имат проблем с чехите в наше време заради ЧЕЗ. Ще са нужни система от дипломатически, общовъзпитателни и пр. съгласувани мероприятия за изглаждане на взаимоотношенията.Защо заедно да не обсъдим възможности първите стъпки да направи в. „Сирак” и ф. „Искър”?!
Преди ЧЕЗ да поеме Български елразпределителни дружества с тях сме правили абонамент за вестника, с княз Шервашидзе в НЕК сме учредявали АД за малки ВЕЦ по р. Искър, поети сетне от италианската мафия , екоконкурси за мис „Искър” 1993 и 94г. от Елин Пелин до Плевен по поречието и пр. С идването на ЧЕЗ в България това сътрудничество бе прекратено.Защо двете посолства да не ни съдействат за възобновяване на контактите? С деца от Домовете за сираци по проекти на ЕС сме засаждали : рози, лозички, черници, ядливи кестени – защо още през идващата пролет малка група млади еколози да не посети Раковник в Чехия и пред общината,училище и край лобното място на ст. Николов да не засади рози и дръвчета,та да се оформи една малко по-естетична околна среда?! Ще донесем и мраморна плоча с надписа, която да замени текста върху повредения паметник. Ще ни трябва само ел.захранване.Защо поделение на ЧЕЗ България в Чехия да не ни осигури само за час елгенератор! Като начало е необходимо незабавно да бъде направен опит за изчистване на изцапания паметник – община Раковник или ЧЕЗ да закарат една пароструйка.За да видят гражданите на община Раковник, че най-сетне след 45 г. немара, двете държави правят някакви общи усилия за преодоляване на миналото! Жалко, че в нито едно от писмата, които получавах не бе и споменато името Раковник, за да знам, че това е общината , а не Пустовети?!Но аз съм доволен, че все пак направихме първата крачка,ще изчакаме отговора на кмета на Раковник, но дори и да не бъде сключен официален договор за побратимство,двете общини имат толкова общи неща, заради които могат да си сътрудничат.Тази пролет по европроект „Пътуващ семинар” 16 наши съветници и общинари в продължение на две седмици обиколиха редица селища в Европа, а е могло да посетят и Раковник?!Наблизо била лятната резиденция на президента на Чехия, обекти към които могат да проявят интерес и други групи екскурзианти и пр. Община Мездра наскоро откри чудесен музей по проект на ЕС за 2 млн. евро, имаме уникални природни забележителности, като „Ритлите” и т.н..Затова ще си позволя да повторя отново някои от нужните стъпки:
1.Незабавно двама души с една кофа вода и перилни препарати да почистят паметника. За да забележат преминаващите по този път, че има някакво раздвижване.Ако отново има посегателства, отново да се почисти.
2. На последния разклон на пътя преди паметника край Нови дум, редом с указателните табели за селищата да бъде поставена и нова, подобна на кафявите указателни табели за паметници на културата :”Войнишки паметник – 2 км.”Или съответно.
3.Край самия паметник върху добре циментирана желязна тръба фи 12 да бъде монтирана указателна кафява табела с надпис „ Войнишки паметник на ст. Николов”.Под нея друга табела с герба и знамето на р. Чехия : „Р.Чехия е парафирала Конвенцията за защита на войнишките паметници през 19…г.” Това ще информира, респектира и възпитава гражданите.
4.Ако е нужно, чешката община да утвърди малък архитектурен проект за оформяне на малка площадка и озеленяване на паметника. От снимката при откриването на паметника се вижда, че е имало такава.
5. Като установим след известно време, че няма посегателства, да донесем – но най-късно преди 50-та годишнина, плоча с изписания текст , който да монтираме върху паметника.
6.За поредния брой на в. „Сирак” и брошурата „Мъртвият вече не ни е враг…”, филма със същото заглавие, с които ще разкажем за 45-та годишнина от гибелта на ст. Николай Цеков Николов да съобщим, че се издават с подкрепата на общините Мездра и Раковник, ЧЕЗ България и пр.
7. Би могло да обявим конкурси за рисунки , стихове на децата от двете общини под патронажа на двамата посланици и пр., както убедих посланика на Украйна Н.Пр. Микола Балтажи да бъде патрон на конкурсите на в. „Сирак” – „Децата на Мездра и Конотоп рисуват”!В Прага имаме чудесно училище, вече разговаряхме с директора .
8.Посланикът и военното аташе на България участват в различните церемонии на 8 май – защо да не стигнат и до Раковник, Нови дум? ЧЕЗ България може да обсъди възможности за осветяване на този иначе красив природен кът, приютил завинаги ст. Николов?!
9.Ако общините Мездра и Раковник сключат Договор за побратимство, те ще си приемат и съответна програма за обмен.Например – в.”Сирак” води началото си от 3 август 1993г., когато Пивоварен завод „Леденика” в Мездра по наша инициатива проведе Бирен фест „Бира за смет.” В Раковник имало също пивоварен завод- при подобен общ празник „Бирен фест „Леденика” – Раковник” може да се почиства и местото с паметника.
10.Паметникът на Съветската армия в София и „Танк № 23 на маршал Конев” в Прага може да ни разделят – едни ги боядисват, други ги почистват. Войнишките паметници трябва само да ни обединяват за общи действия!Николай Цеков е бил патрон на младежката организация в СПТУ по МСС в Мездра, където е учил – ето поле за инициативи на младежките организации на всички партии в България.
11.Когато наблюдавам как чуждестранни пенсионери щъкат по света и у нас, ми става болно за нашата нищета.Лично съжалявам, че не можахме приживе на майка ми Янка и баща ми Стойчо, и двамата доброволци на 17г. и 18г. във втората фаза на Отечествената война 1944-45г., заедно да посетим Драва-Соболч, където баща ми през ноември 1944г.е бил ранен и шрапнел остава в сърдечната област до смъртта му, а майка ми се е грижела за него като самарянка и там, на унгарска земя, са ме заченали! Защо, ако не всяка година, то поне веднъж за 50г. от 1968г. МО да не организира автобус с ветерани от двата български полка, поради трудното пътуване, да посетят пътем чудесния музей някъде в Татабаня и след това да продължат за Прага-„Рузине”-„Хавел”?!
От военното ни аташе в Прага и Виена г-н полк. Еленко Андреев научавам :
Г-н Попов ме информира за иницитива на чешката страна да обяви паметника на ст. Николов в паметник на Помирението, за което той ще Ви информира лично по електронен път.
Значи имаме сходно виждане за приемане на обща програма за действие!

С уважение : Стефан Здравков
5.10.2013г.

iskar_sirak@abv.bg

29.08 2013 в 13:35

Коректоре, вие на Позитано 20 нямате ли подписи да фалшифицирате, че още няколко кашончета да закарате но Орехчето? Недей губи време, приказките ти вървят в Правец, ама тука няма да я бъде. Бягай направи нещо полезно на партията и Русия.

27.08 2013 в 07:26

Помествам, за да се учат нашите ДЕМОКРАТКОВЦИ ИЗВИНИТЕЛИ

“СЕКРЕТАРИТЕ НА СТАЛИН


С посегателствата срещу Паметника на Съветската армия (ПСА) само тестват реакциите на публиката, нищо повече: забелязва ли тя поредния напън на анонимните демократи-оцветители; заради това врявата, която се вдига, е напълно безсмислена – на кого правим всъщност кефа? Ясно е, че тия посегателства само показват – отново и отново, колко нетолерантни сме към Историята, какви неграмотни диваци сме, когато се изправяме пред нея и храбро я облайваме – миличките разпенени палета. Ставаме вече и смешни, обаче и това не ни смущава – дори и чехите се учудиха от поредната банална задявка с ПСА: посланикът им се принуди да каже на нашите дървари, че България вече два пъти официално се е извинявала за нахлуването през 1968-а, така че да си спестят розовата боя. Интересно, на кого още ще се извиняваме след години: на Ирак, на Афганистан, на кого друг? И чий паметник ще оцветяваме тогава?

Някои странични обстоятелства са по-любопитни. Например как реагира руското лоби у нас, с което непрекъснато ни стряскат – да кажем, един човек като Румен Овчаров. Веднъж споменах, че ако има дори и минимална заплаха за руските интереси,

Румен ще нахлупи ушанката

и ще седне на първия ред в парламента. Обаче заради някакъв паметник същият другар никога няма да се обади. Което подсказва, че тук отдавна няма истински русофили, ако не броим някои интелектуалци в режим на доизживяване – а само хора, които се усукват около руския бизнес. Матросовците, които бранят кабинета на Орешарски – също изобщо не реагираха. А би трябвало те първи да се затичат с кофите и парцалите към ПСА, за да го почистят. Но не го направиха. Вигенин пък се държи като еднояйчен близнак на бившия външен министър Младенов: дори се скара на руснаците, че тонът им бил „краен“ – това момче изобщо не е наясно какво правят руснаците, когато решат да бъдат крайни. В края на годината не е лошо Орешарски да го прати тъкмо него да преговаря за поредните газови неразбории – ще ги има, това е вън от съмнение. Така че оцветявайте ПСА – и сетне давайте телевизионни интервюта

пред Кремъл, но отвън на студеното

докато уж преговаряте за руския газ, както вече се случи с бившия енергиен министър Добрев. Нашите идиоти, особено ония, които минават за демократи, не могат да проумеят, че съществуват и народи с вроден афинитет към Историята, за които тя не е нещо, преподреждано всяка година от прогимназиални даскали за собственото им удобство. Любопитно е все пак защо сега оцветиха ПСА в розово – това е доста по-толерантно, отколкото ако го бяха залели с кървавочервено; може би причината е, че през 1968 година и Дубчек искаше социализмът леко да порозовее, нищо повече, иначе той така и не спря да се кълне в преданост към Москва – но тази причина е малко вероятна, тъй като нашите оцветители със сигурност са недостатъчно грамотни в игрите на Историята, макар да са сръчни като секретарите на Сталин. Възможно е, разбира се, причината за розовата задявка с ПСА да е съвсем друга: авторът да е израсъл с „Розовата пантера“ и да си мисли, че върхът на издевателството ще бъде, ако руският войник бъде представен като знаменития анимационен разбойник – с неговото

наивно-глупашко и нахално-предизвикателно поведение

Впрочем точно така, както се държат нашите политици. Тяхното разбиране за достойнство е невъзможно да бъде оценено, понеже изобщо липсва. Само си представете как щеше да реагира същият Вигенин, ако някой беше нацапал тукашния паметник на американските летци, които разрушиха половин София в края на 1943 и началото на 1944 година; тогава загинаха 1243 столичани, а сринатите сгради бяха над 5300. И хоп, паметничето си цъфна като

знак на вечното българско дупедавство

При откриването му непрежалимият посланик Уорлик смънка нещо – в смисъл колко сме напреднали, понеже навремето те ни бомбардирали, пък сега сме стояли рамо до рамо като съюзници. И сетне се учуди – по онзи зашеметяващ начин, по който се чуди Розовата пантера, когато направи поредната си глупост: „Ако сме стигнали толкова далеч, колко ли още можем да постигнем заедно!“ Колко наистина. Между другото не им върви на клетите арменци и това си е. Сега Уорлик щял да помирява Армения и Азербайджан, това е новото му амплоа. Горко ни. Дано му измислят по-ангажираща роля в някой армено-азербайджански сериал, по възможност с повече епизоди, за да не откриват след време и там паметници.

Оцветителите не знаят, че поначало Историята е поредица главно от неизвиними решения и събития, нищо повече от това. Тяхната неукост обаче е удобна за самите тях, анонимната им смелост – също. Все пак биха могли да проявят малко повече въображение – и следващия път да боядисат за повече оптимизъм централата на СДС в черно; или да пребоядисат седалището на НДСВ от жълто в зелено – любимия цвят на Симеон. Той и не крие това: веднъж беше попитал един приятел, как е Х (известен по онова време магистрат) със зеления цвят. Приятелят ми не схванал въпроса – решил, че Симеон го пита нещо за горите си, нали му викаха Горския. А онзи имал предвид долари – и дали Х е подкупен. Тъй се изразяват монарсите за разлика от цървулите, които си оцветяват паметници с която боя им попадне.

И какво толкова са се втренчили в ПСА – когато отдавна трябваше да бъде изграден Монументът на Грабежа (1989 – ?) и него непрекъснато да оцветяват в зелено сезонните ни бояджии. Но да се върнем за 10 секунди при Вигенин – неговата основна цел е да се доразчекне по брюкселския паркет, докато кръжи с пуцинг в ръка около паметничето на Станишев, не го интересува никакъв ПСА. Не е лошо също да си спомните, че преди две години – когато за първи път поругаха ПСА, някои социалисти от групата им в Столичната община предложиха да се обсъди направо идеята за събарянето му -

нашите ренегати са вселенски първенци

Тогава предположих, че с този ход искат да събудят задрямалия си електорат. Е, успяха, той се размърда едва две години по-късно. По нова време имаше и Комитет за демонтирането на ПСА, сега и той се е кротнал, освен ако не е прераснал в Комитет за демонтиране направо на Историята. Вече ни е останала единствено мижавата роля на шегаджии с Историята. И една гордост също: известно е, че има само едно нещо, по-отвратително от комунизма – и това са късните антикомунисти. А измежду тях най-отвратителните са българските, така че – гордейте се.

А клетата Атанаска от Сливен си изхвърли бебето от втория етаж. Беше много трогателно да слушаме как я хвалят по телевизията лелките от социалния дом, в който живеела: колко била грижовна, как гушкала детето си – гуш-гуш, мами, и хайде през терасата на втория етаж. Това сме ние – така се държим с Историята: много сме грижовни, докато гушкаме формени идиоти, наричаме ги приживе „Новият Стамболов“, само дето още паметници не сме започнали да им правим. Които сетне със сигурност ще оцветяваме. Атанаска не си вземала редовно лекарствата, които й предписали от психиатричната клиника. И ние не си ги вземаме – изобщо. Ние дори не знаем какви лекарства са ни нужни.


Какви са тия секретари на Сталин, бре? В „Тайният дневник – 1938 – 1942“ на Лаврентий Берия, който се появи тия дни у нас, има следния епизод. Берия докладва на Сталин за военните неразбории, а той му казва: „Историята е забравяща дама, но това не е страшно. Важно е тя да има добри секретари. А ние ще бъдем добри секретари…“ – в смисъл, ще я пишем, както си щем. Днешните хунвейбини – оцветители и пр. се държат и те с Историята като добри Сталинови секретари.

Кеворк Кеворкян

В. Преса “

27.08 2013 в 03:03

Все пак е добре да бъдем точни. Не са цели "девизии", а са два полка -Харманлийският и Елховският.

24.08 2013 в 15:16

През 1968 Ганьо ходи да защитава с калашник и Т55 комунизма и сталинизма в Чехословакия! Затова днес е дадено на ЧЕЗ да прибира от българите дължимите многомилионни репарации, и то за десетилетия напред!

24.08 2013 в 11:01

аз не се извинявам на никого и не искам някой да го прави от мое име без да ме е питал. тези в затвора за вандализъм. другия път нищо чудно да боядисат паметника на Левски в червено и да почнат да се извиняват на турция ,че си е позволил да им нарушава рахатлъка в ония години.

24.08 2013 в 10:38

Дочев, оправи си фактите и правописа! Че още на първото изречение човек губи желание да те чете. :)

24.08 2013 в 03:00

Да бе да добра ! По твоите критерии най-малко е шопска културна не знам каква беше оглупация или нагла шопизация. Към края на статията взех най-краткото изречение на автора - " Ние обаче си знаеме". Така де, не е много добре да си съдник, въпреки че одобрявам желанието ти за точен български език.