Плати или умри. Горе долу това е алтернативата, пред която все по-често е изправен българският пациент в системата на безплатното здравеопазване у нас. Само преди няколко дни Европейският здравен индекс отчете тенденция за увеличаване на доплащането от пациентите в целия ЕС. Размерите на това явление в България обаче стават животозастрашаващи, защото няма ясни правила нито колко струват медицинските услуги, нито кой и как ги плаща. На теория, ако си с редовни здравни вноски, всичко се покрива от касата и държавата, на практика обаче това изобщо не е така. Най-големият проблем е лечението в болниците, тъй като то е най-скъпо. Обикновено клиничните пътеки покриват различен процент от реалните разходи за всяка интервенция. За една операция на панкреас например здравната каса плаща 4 хил. лв., но реалната цена е 7-8 хил. лв., казват лекарите. Ако има усложнения, цената може да стане и доста по-висока. Така пациентите са принудени да платят остатъка от стойността на лечението си. Ако не го направят, той трябва да остане за сметка на болницата и лекарските заплати. Според медиците недофинансирани са почити всички пътеки в детската хирургия, половината в урологията, повечето от коремната хирургия, неврохирургията и много други. Обикновено повече пари губят големите болници, защото там издръжката е по-голяма, а случаите, които имат - по-сложни и с повече разходи по лечението им. Така или иначе заради сбърканата система болните хора почти винаги трябва да плащат. Пациентите си купуват всеки консуматив, който е над 100 лв., казват медиците. А това съвсем не са малко неща. Само конците при една конвенционална операция са около 500-600 лв. Съшивателите пък са около 1000 лв. Доста разходи, които не покрива касата, има и около така наречената еднодневна хирургия. Инструментите за лапароскопската хирургия например излизат между 700 и 1000 лв., казва проф. Никола Владов от ВМА. В гастроентерологията има и съдоразширяващи протези около 200-300 лв,. но някои стигат и 4 хиляди и те също не се поемат от безплатното ни здравеопазване. Много тежко е положението в кардиологията, тъй като там консумативите са изключително скъпи. Автоматичните дефибрилатори например се реимбурсират на 50%. Така болните хора трябва да дадат още 5-6 хил. лв. При ендускуларно лечение при периферни съдове се поставят специални стентове, които не се плащат, а струват около 15-20 хил. лв., обясни проф. Асен Гудев, председател на Българското кардиологично дружество. Отделно изкуствената клапа, която се поставя при нехирургично лечение на сърдечносъдови проблеми струва 3 хил. лв. и не се поема от касата. Има и системи за протезиране, чиято цена достига 20-25 хил. евро. Когато пациентите чуят за какво става дума, отиват да си умират тихо у дома, казват негови колеги кардиолози. Между 30 и 50 процента е недофинансирането на клиничните пътеки за сърдечносъдови проблеми при децата. Около 24-25 хил. лв. излизат разходите за транспозиция на големите артерии при, а касата дава 14.5 хиляди. При деца с неразвити леви камери се правят серия от интервенциии, за да се изгради сърцето.  Те излизат около 50-60 хил евро, а касата плаща 14 хил. евро. Аналогично е положението при неврохирургията. Там например една мозъчна клапа струва между 1600 лв. и 5 хил. лв. Цената на титаниевите винтове, които се използват при различни операции се движи от стотина лева до над 2 хил. лв., изкуствените дискове пък са над 6 хил. лв. Всички тези консумативи болните хора плащат на ръка, освен ако не са осигурени в допълнителен фонд. Броят на хората в тези здравни дружества обаче е нищожен. Към ноември миналата година в 20-те здравни фонда от 7 милиона българи са осигурени малко над 200 хиляди. Приходите им са 36 млн. лв., а разходите 21 млн. лв. Tези суми са незначителни на фона 3 млрд. лв., които се дават в здравната система от държавата за година и близо още толкова от джоба на пациентите. Много често, за да си купят медицинските изделия, хората трябва и да обикалят по гаражи и апартаменти. Въпреки че държавата се опитва да сложи малко ред като накара болниците да ги осигуряват за пациентите на по-евтини цени чрез търгове, сумите пак ще останат фантастични за повечето хора. Подобен е проблемът и в ортопедията, където също се използват много медицински изделия. Освен че касата не плаща скъпите консумативи, които се налага да се сложат на болните хора, много често парите не покриват и останалите разходи за операциите. В неврохирургията например стойността на пътеката стига за конвенционална операция за рак на мозъка. Ако лекарите решат да използват по-нов и добър метод, с който да наблюдават през цялото време как се отразява операцията на двигателните или говорните функции на пациента, парите на касата не стигат и болницата работи на загуба. Подобно е положението и при безплатните лекарства. Нашите проучвания показват, че доплащането за медикаменти е около 50%, което е най-високо в ЕС, казва Станимир Хасърджиев от Националната пациентска организация. И в момента касата нищо не плаща за лекарствата за алцхаймер, при остеопорозата пациентите доплащат 75% от стойността на медикаментите, даде примери той. Проблемите с доплащането в здравеопазването трябва да се решат незабавно, защото те изострят отношенията между лекари и пациенти, и поставят в риск живота на болните хора. Ако преди години доплащане се искаше най-вече в университетските болници, сега това явление пълзи дори към общинските, казват специалистите от частните здравни фондове. Лекарите искат вече пари и за упойките при операциите или антибиотиците, които използват след това. Това е позволено, защото не е забранено. Към момента единствената регламентация на това за какво може да се искат пари е в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ на пациентите. Дефиницията обаче е доста широка, единствената по-добра регламентация остана само за избора на екип. Там се сложиха пределна цена от 900 лв. Така на практика болниците слагат законно такси за ВИП-условия, консумативи, лекарства, изобщо за всичко, за което се сетят. Те правят това основно заради недофинансирането на системата като цяло. За да се оправи тази абсурдна ситуация, трябва да се създадат ясни правила кое колко струва и кой го плаща, категорични са специалистите. Медиците например отдавна настояват първо реално да се остойностят здравните услуги и след това да се избере модел за финансирането им. След един безуспешен опит да направи подобно изчисление по времето на ГЕРБ, държавата се отказа от тази дейност, защото разбра, че ще трябва да извади още пари. Тази абдикация обаче е присъща и на останалите политици. Управляващите партии през годините не поискаха да решат проблема с финансирането на лечението, защото трябваше да предприемат непопулярни действия. Например официално регламентиране на доплащането с ясни цени и вдигането на здравната вноска или друг налог, който да докара повече приходи в хазната за здраве. Така пациенти и лекари и досега са оставени да се справят сами - едните да се чудят откъде да намерят пари, за да съхранят живота си, а другите как да им ги поискат.