България се управлява от отявлени комунисти и левичари. Мисля, че трябва ежедневно да им се припомня на червените кратуни (да, и за ГЕРБ говоря), че свободната стопанска инициатива, заложена в чл. 19 на Конституцията на РБ, е единственият път за устойчив растеж на една икономика, способна да осигури на работливите, знаещите и можещите - богатство, на пенсионерите - достоен живот, а на групите в неравностойно положение – адекватна грижа.

Това е ясно на няколко милиона българи не от днес, не и от вчера. Стопанската инициатива на възрожденските българи е най-големият пример за това. Свободният бизнес и каузите на общности по места са спомогнали за възхода на България. Свободното от субсидии земеделие, нерекетираните занаятчии и фабричното и манифактурното производство, освободени от партиен рекет, са довели до истински малък бизнес и установяване на устойчиви стопански контактите с европейските страни. Тук не следва да изключим и бизнес отношенията ни с османската империя, след като тя е залята с капитали от Европа в резултат на Хатихумаюн, споменат в Парижкия мирен договор, който дава тласък на светската култура в съседката ни. Тези неща, вкупом, правят възхода на България в онези времена факт. Как е било възможно това? Предприемчивите и инициативни българи не са били подложени на рекет, никой не им е взимал парите, за да им ги подарява пред камерите, и високият експортен потенциал на страната е бил поставен на пиедестал. Стопанската инициатива и духовният избор са довели до формирането и „високото стоене“ на българската нация в онези времена. Както преди, така и сега правото на свободна стопанска инициатива си има своите обективни измерения:

- Свободата на договаряне - Къде е днес тя, когато днес бизнесът по места е подложен на тежък рекет? Ако искаш да продаваш суджук, има голяма вероятност местен партиен функционер да дойде да ти го вземе. 

- Свободна конкуренция - Къде е днес тя, когато корупцията се контролира от най-високо ниво? Свободна конкуренция ще има най-напред тогава, когато се обезглави корупцията. В пазарните и обществени отношения щом има високи нива на корупция, свободната конкуренция е напълно невъзможна. Едното автоматично изключва другото. Точно както присъствието на ГЕРБ и БСП във властта автоматично изключва направата на реформи в страната. Свободната конкуренция се характеризира на първо място с равни старт и права за инициативните хора. В България бизнесът не само че няма равни старт и права, но няма и равни задължения. Равните права, задължения и отговорности могат да бъдат обезпечени само и единствено от работеща съдебна система. Политическата подкрепа на властимащите в България може да изстреля бизнесът, който стои близо до партиите, далеч пред неговите конкуренти. И всичко това, в почти всеки сектор в страната. Т.е. свободната конкуренция напълно липсва. 
Разбира се, когато говорим за конкуренция, не следва да пропускаме и българската КЗК, която функционира по-скоро като бюро услуги /плащаш и се случва каквото искаш/ отколкото като силен регулатор, който се меси само там и тогава, където и когато му е работа.

- Свобода на упражняване на икономическа и търговска дейност - Къде е тя, когато в България се краде частна собственост? Къде е свободата ни, когато не можем да разчитаме на съда при кражба на частна собственост? Къде е тази свобода, при условие че ако искаш да стартираш дребен бизнес, някое продължение на централната власт на местно ниво – например РИОСВ, РЗИ или някаква друга комисия, в която кадрува местния партиен лидер – ще те направи най-малко на луд от рекет, изисквания, документи и разрешителни. От трите измерения на “свободната стопанска инициатива”, това звучи най-абсурдно за България. На фона на всички регулатори, които действат като бутони за въздигане и събаряне на цели компании в България, свободата на упражняване на търговска дейност звучи като утопия. А на фона на органите на съдебната власт, чрез които се краде частната собственост, свободата икономически да се развиваш звучи като химера.

БОГАТСТВОТО НА ЕДНА НАЦИЯ Е ПРОЕКЦИЯ НА РАВНОПОСТАВЕНОСТТА В ПАЗАРНИЯ ЖИВОТ

Правото на пазарна инициатива, разбира се, няма абсолютен характер. Когато става въпрос за ограничаване на дейности, които застрашават националния интерес, човешкия живот, общественото здраве и териториалната цялост на страната, държавата с нейните малко на брой, но много силни институции, трябва да влезе в своята контролна роля. Но в тези сегменти се изчерпва намесата на държавата. Повтарям – контролна роля, а не регулаторна. Това е фундаменталната разлика между свободните десни, които осъзнават, че богатството на една нация е проекция на равнопоставеността на всички субекти в пазарния живот, и левите, които смятат, че държавата трябва да регулира всеки един аспект от човешкия живот. Всяка една нова регулация е десетки нови предпоставки за корупция. Звучи познато, нали?

ЗАПЛАТИТЕ СЕ ПОВИШАВАТ, НО СТАВАМЕ ПО-БЕДНИ 

Сега забравете, че в ГЕРБ има комунисти като Георги Марков, забравете и че Георги Гергов е бил свързан със СДС, забравете и че патриотите са създадени от ДПС. Омешали са се като много гладни хиени на малка софра. Да, забравете това, то не е важно сега. Замислете се друго – кои комунисти по-точно, ГЕРБ или БСП, с управлението си ни правят по-богати? Докато държавата не се оттегли от сферата на пряката стопанска активност, осигурявайки равни права и задължения на всички субекти в обществения живот, разломът между бедни и богати ще става по-голям, средната класа ще бъде химера, а монополите, чрез вдигане на цени, ще разграбват малкото повишение на заплати и нелепото по размер индексиране на пенсии.

* Йордан Иванов - председател на ДСБ Пловдив