Най-рискови за туберкулоза са хората, които живеят в бедност и недохранване

„Най-уязвими за поява на туберкулоза са хората, които живеят в бедност и недохранване.“

Това каза в интервю за БТА д-р Цветомила Дудевска, управител на Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести (СБАЛББ) в Троян. Днес се отбелязва Световният ден за борба с туберкулозата.

Като нови фактори тя открои тютюнопушенето и алкохолизма, а сред рисковите групи остават и пациентите с диабет, HIV, имунодефицитни състояния, онкологични заболявания, както и хората на биологична терапия. В риск могат да бъдат деца, възрастни хора, мигранти, хора, идващи от страни с висока честота на заболяването, или живеещи в пренаселени пространства, при лоши битови условия, употребяващи наркотици.

По думите ѝ туберкулозата е десетата водеща причина за смърт в света, а сред инфекциозните заболявания се нарежда на първо място заедно с COVIDД-р Дудевска говори за актуалното разпространение на заболяването по света и у нас, превенцията, диагностиката и лечението на това социално значимо заболяване.

По думите ѝ последните официални данни за България са от 2024 г. и показват задържане на заболеваемостта спрямо предходната година. „Заболеваемостта е 13,7 на 100 000 души, а през 2023 г. е била 13,5 на 100 000“, посочи тя. В България след 1998 г. се наблюдава трайна тенденция на намаляване на заболеваемостта от туберкулоза - от 49,9 заболели на 100 000 население през 1998 г. – на 13,7 заболели на 100 000 през 2024 г.

Д-р Дудевска отбеляза, че в Ловешка област, обслужвана от Белодробната болница в Троян, се отчита по-ниска заболеваемост от средната за страната – 10,8 на 100 000 души за 2025 г. Според нея това се дължи и на усилията на екипа по отношение на превенцията и профилактиката на това социално значимо заболяване.

Въпреки това смъртността от туберкулоза остава сравнително висока – 13,95 на сто от регистрираните в Ловешка област за 2025 г. „Обикновено става дума за късно установени форми, при които пациентите са в много тежко състояние и съвременната медицина вече не е в състояние да помогне“, обясни специалистът и подчерта, че късното откриване е свързано с висока смъртност.

По думите ѝ в глобален план през 2024 г. от туберкулоза са се разболели 10 милиона и 700 хиляди души.

Според д-р Дудевска информираността на населението се повишава, особено сред младите хора, които по-често търсят профилактични прегледи. Тя обаче подчерта, че симптомите не са специфични – продължителна кашлица с храчки, отпадналост, субфебрилна температура и загуба на тегло, поради което често се бъркат с други заболявания.

Специалистът посочи, че пандемията от COVID-19 е довела до спад в откриването на нови случаи през 2021–2022 г. заради затруднен достъп до медицинска помощ, а през 2023–2024 г. се наблюдава последващ пик.

Сред основните предизвикателства при лечението тя открои както медицинските, така и социалните фактори.

Мултирезистентните на лечение форми на туберкулоза представляват глобална здравна заплаха поради по-високата заболеваемост, усложнения и смъртност, както и заради по-високите разходи и продължителност на лечението и необходимостта от комплексност на здравните грижи. Резистентната на лечение туберкулоза представлява сериозна пречка за контрол на болестта, каза тя и допълни, че това натоварва както пациентите и техните семейства, така и здравните системи.

По думите на д-р Дудевска БЦЖ ваксината предпазва основно децата от тежки форми на заболяването, но не е достатъчно ефективна при юноши и възрастни. В момента се разработват 15 нови ваксини с по-добра ефективност.

„Около 25 на сто от световното население е инфектирано с бактерията, която предизвиква туберкулоза, като около 10 на сто от тях развиват заболяване в следващите пет години“, посочи още тя и подчерта значението на профилактичните прегледи за откриване на латентните форми на инфекцията и предотвратяване на заболяването с прилагането на превантивно лечение.

Следете новините ни в GoogleNews