Как да използваме климатика, за да не вреди на здравето ни

Не е добър вариант климатиците да се включват на максимална или минимална стойност. Това коментира пред БТА гл.ас. д-р инженер Кръстин Йорданов от Техническия университет във Варна.

Според него е най-добре през зимата в помещенията да се поддържа температура от 22 градуса, през лятото - между 25 и 27, като най-добре е те да са с 5-6 градуса по-малко в сравнение с външната температура.

Специалистът уточни, че няма как в градските автобуси да се постига голямо разхлаждане през горещите дни, тъй като телата на пътниците също отделят топлина. Вариантът хората да се чувстват напълно комфортно е броят им да е по-малък или точно колкото пише за седящи и правостоящи места.

Позицията на Йорданов е, че изборът на климатик е строго индивидуален за всяко помещение. Без значение къде ще бъде монтирана машината обаче - ниско долу или до тавана, филтърът й трябва да се почиства редовно, както и ламелите под него.

От гледна точка на ефективността централната климатизация е по-добра, каза още Йорданов. Тогава натоварването на цялата мрежа е равномерно, а и поддръжката е значително по-лесна. Освен това, големите климатични инсталации винаги вкарват пресен въздух, който варира между 30 и 50 кубически метра на час за един човек, докато малките машини въртят един и същ въздух.

Позицията на специалиста е, че ако няма централна климатизация на сградата, за офис помещенията е по-добре климатиците да работят постоянно, особено през зимата. В домашни условия ползването на машините е по-различно, особено, ако през деня няма хора. Освен това зависи от самото строителство на сградата, дали терасите са затворени, дали се образува влага. Недостатъкът на климатика е, че за да работи ефективно, помещенията трябва да са затворени, за да може уредът да поддържа микроклимата, посочи Йорданов. По думите му стаите редовно трябва да се проветряват, независимо дали е лято или зима. Освен това е задължително филтърът да се почиства периодично и да се следи дали топлообменикът не е натрупал мръсотия върху ламелите.

Първообразът на климатиците всъщност е хладилната машина, разказа Йорданов. По думите му всички останали термопомпи, както и самият климатик, са просто различни наименования. Той си е термопомпа въздух-въздух, като тялото отвън използва енергията на въздуха, за да охлади фреона, а вътре в помещението да го изпари. Използвайки двете флуидни среди, реализира процеса на разлика в температурите - през лятото външното тяло духа топло и охлажда вътре, през зимата - обратното. Всъщност, разликата между климатика и хладилната витрина в повечето случаи е само един вентил, поясни експертът. Той допълни, че климатиците са измислени първо за бирената промишленост - да се охлажда пивото. След това този тип машини "навлизат" и в месарниците и други магазини за хранителни продукти, тъй като търговците разбрали, че така ще си съхраняват по-добре стоката.

Преди фреона, използваният агент е бил амоняк, каза още Йорданов и уточни, че всъщност всичко се води като хладилен агент, включително и водата. Сега като екологичен хладилен агент навлиза въглеродният диоксид, тъй като се добива лесно и е по-евтино, посочи специалистът.

При климатиците производителите винаги се стремят коефициентът на преобразуване да е 1:3 - т.е. ако се вложи 1 киловат електрическа енергия, той да отдаде 3 киловата топлинна, обясни Йорданов. За сравнение той посочи, че една обикновена електрическа печка с 1 реотан черпи 1 киловат ток, за да осигури 2 киловата топлина. При хладилната машина съотношението обикновено е 1 към 2-2,5 киловата отдадена енергия. Йорданов каза още, че този тип техника до голяма степен зависи от външната температура. Те работят най-оптимално през пролетта и есента, когато навън е почти толкова топло, колкото и вътре.

Следете новините ни в GoogleNews