Д-р Семерджиев: Не се задават реформи в здравеопазването, идва още от същото

"Не се задава реформаторска инициатива, здравеопазването е дадено на концесия на ГЕРБ, ще получим още от същото. Това, което видяхме от 2009 г. досега, ще продължим да го гледаме." Такава е прогнозата на д-р Илко Семерджиев за бъдещето на сектора.

Д-р Семерджиев е първият директор на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), бивш вицепремиер, министър и зам.-министър на здравеопазването в няколко правителства. Съосновател на Българския лекарски съюз и в продължение на три мандата негов зам.-председател. Известен като "Бащата на здравната реформа", определение срещу което няма нищо против, въпреки спорните оценки за здравната реформа заради състоянието на сектора от години.

В подкаста на OFFNews с него проследяваме промените от началото им през 1998-1999 г. в търсене на грешките, които спряха реформирането на здравната система и произведоха порочни практики.

"Потенциалът беше огромен, но след реформите настъпиха контрареформаторски действия, които върнаха процесите назад", категоричен е д-р Семерджиев.

По думите му със стартирането на НЗОК през 2000 г. първата цел е била да укрепне извънболнична помощ и да бъде очертан пътят на пациента, така че да не търси болнично лечение, когато медицинска помощ може да бъде оказана от личния лекар или лекаря специалист. Здравната вноска от 6% по онова време е трябвало да финансира точно този сектор от здравеопазването до 2006 г., когато е бил предвиден ръст от още 6% за болничната помощ.

"Бяхме изчислили, че с под 12% здравноосигурителна вноска секторът не може да функционира нормално", казва д-р Семерджиев и допълва, че по данни от 2024 г. системата се дофинансира с над 4 млрд.лв. годишно под формата на доплащане от пациента.

Бюджетът на Касата расте, но българите не стават по-здрави

Експертът твърди, че отнетата възможност за приватизация на лечебните заведения, с решение на правителството на НДСВ в коалиция с ДПС през 2002 г., е катализирала създаването на паралелна система от частни болници.

Когато акциите са в ръцете на медицинския персонал, той става собственик на лечебното заведение. Лекарите и сестрите не бягат от страната, работят в своята болница, а не на няколко работни места. Те избират бордовете, а не политиците. Нямаше да има кой да инвестира в частни болници, а с това решение стимулирахме частния бизнес да изгради паралелна болнична верига, обяснява д-р Семерджиев.

Той очертава и още една грешка на правителството на Сакскобурготски - промяната в Закона за здравното осигуряване, според която всяко лечебно заведение, получило лиценз, задължително се финансира от НЗОК.

Това веднага каза на инвеститорите - "правете болници парите са осигурени". Вместо да капитализират болници с пазарен дял, приватизирайки ги, и сега да работим с максимум 200 болници, ние работим с два пъти повече. Това са политически решения, които ни струват изключително скъпо, казва събеседникът ни.

Друга голяма политическа грешка според него е "одържавяването" на Здравната каса с учредяването на Надзорен съвет, в който монопол има държавата. 

"Това обърна пирамидата - вместо избор от представителите на сектора, по професионален път, имаме назначаване от политиците. Когато политиката е назначаващият орган, изпълнителните органи гледат към политиците, а не към осигурените", казва д-р Семерджиев и припомня "експроприацията" на резерва на Касата през 2010 г.

По думите му този резерв е трябвало да осигури въвеждането на доброволните фондове в заместващо здравно осигуряване и да има конкуренция на НЗОК. Вместо това към Министерството на здравеопазването (държавния бюджет) са прехвърлени над 1,7 млрд лв. През 2011-2012 г. ежегодните скрити трансфери стават обичайна практика, а общата сума възлиза на 440 млн. лв. Тази практика е преустановена от решение на Конституционния съд.

Д-р Семерджиев определя като генерална грешка и отнемането на възможността на здравното министерство да провежда електронен търг за онколекарствата. Това се случва при първото правителство на ГЕРБ, което решава да децентрализира държавната поръчка.

Вместо да я прави Министерството на здравеопазването, тя се правеше в 83 болници поотделно. Това са 83 процедури със съответните забавяния и обжалвания. Само за година разходите за тези лекарства скочиха двойно и продължиха да растат, казва експертът.

Защо разходът на лекарства и медицински изделия расте главоломно, за какво доплащат най-много българските пациенти, защо клиничните пътеки се асоциират с източване на НЗОК - чуйте от разговора във видеото.