Световната здравна организация (СЗО) трябва да има по-голяма възможност да влияе върху здравните политики на държавите. Това каза ръководителят на регионалния офис на организацията доц. Михаил Околийски по време на дискусионен клуб, посветен на 75 г. от създаването на организацията.

Има работна група в Женева, която преразглежда мандата на СЗО, заедно със страните членки, защото има искане от тях организацията да има повече екзекутивна власт, за да прилага препоръките си. В момента даваме препоръки в световен мащаб, определяме глобалните стандарти за здравеопазване, но е отговорност на правителствата да ги прилагат на практика, а междусекторната колаборация понякога е препъни камък в комуникацията, подчерта доц. Околийски.

Създадена през 1948 г. днес организацията обединява 192 страни по света, а България е сред първите 61 държави, които ратифицират документа за основаването ѝ. Това се случва на 7 април, ден, който е обявен за Световен ден на здравето. Тази година слоганът му е "Здраве за всички".

Правото на здраве е основно човешко право и не би трябвало достъпът до здравни услуги да е затруднен, същевременно у нас 44,5% от разходите за здравеопазване се заплащат от пациентите, посочи доц. Околийски и очерта глобалната цел на СЗО - универсално здравно покритие, за да има всеки достъп до качествени здравни услуги.

Той открои и основните трудности, с които се сблъсква СЗО в осъществяването на политиките си - ковид пандемията и дезинформацията за ваксините, което доведе до загуба на доверието в традиционните ваксини; ориентираните към печалба индустрии (тютюноприозводство и вредни храни); неравенствата в здравеопазването.

Ръководителят на регионалния офис на СЗО представи и основните теми, по които работи организацията: COVID-19; хроничните незаразни заболявания; HPV профилактиката; ваксинопредотвратимите заболявания.

На прага сме на пробив с Националната програма за антимикробна резистентност. Приоритет остава борбата с вредните фактори - тютюнопушене и липса на физическа активност; психичното здраве, където имаме добри проекти. Все още общественото здраве не е основен приоритет на вземащите решения. Друга тема са здравните кризи, една от които създаде войната в Украйна. С механизъм за координация между агенциите успяваме да покрием голяма част от здравните потребности на бежанците, каза още доц. Михаил Околийски.

Дискусионно студио

"Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) е колабориращ център на СЗО по въпросите на епидемиологичния надзор върху заразните болести и антибиотичната резистентност. Признат е за национален грипен център, който следи циркулацията на ежегодните щамове", посочи проф. Ива Христова, директор на НЦЗПБ и подчерта, че организацията подсигурява с щамове, серуми и информация центъра.

Други сфери, в които НЦЗПБ си сътрудничи със СЗО, са надзора на ваксинопредотвратими заболявания като полиомиелита, морбилито и рубеолата; участието в национални програми, свързани с хепатитните вируси, борбата с вътреболничните инфекции и т.н.

Проф. Христова припомни и полученото дарение от СЗО под формата на апаратура, боксове за стерилна работа, центрофута, благодарение на които се подобряват възможностите за диагностика на центъра.

Директорът на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) проф. Пламен Димитров изтъкна ефективното сътрудничество с регионалния офис на СЗО по съвместни проекти, свързани с хроничните незаразни болести; проучване за тютюнопушенето сред младите хора; психичното здраве; здравната криза и бежанците. 

Най-трудно се дефинират и обясняват най-очевидните неща. Дотолкова сме се сработили с тях, че ги приемам едва ли не като част от министерството. Истината е, че много често те (СЗО, б. р.) са факторът, който ни подбутва да си свършим работата. Нищо не е даденост, всичко зависи от ежедневните усилия, каза главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, който представи и приветствие от служебния здравен министър.

Той припомни случай от 2001 г., когато се появява полиомиелит в Бургас.

Това можеше да осуети обявяването на Европа за континент, свободен от полиомиелит. На втория ден след откриването на случаите пристигна един експерт от СЗО, който одобри стратегията ни и ни консултира. На третия ден на летище София кацна самолет с ваксини. Ето това е СЗО. Никой не може сам да го направи. Разреши се проблемът, Европа беше сертифицирана. След това можех да видя този начин на действие в много други ситуации. СЗО, за съжаление, не е най-богата организация, но определено е най-експертната и в извънредна ситуация винаги е до теб, каза доц. Кунчев.

Д-р Момчил Баев от фондация "Астра форум" акцентира върху съвместните проекти със СЗО за домашно тестване за ХИВ, първата национална конференция по ваксинопредотвратими заболявания; COVID дезинформацията и психичното здраве на медиците. В момента фондацията е партньор на СЗО по програмата за достъп на бежанците до здравни грижи.

Приветствие към регионалния офис на Световната здравна организация, по повод 75-годишния юбилей, поднесе и Кристина де Бройн - новият представител на УНИЦЕФ в България.