Д-р Маджаров: Онкоболните няма да останат без биомаркерна диагностика

Българите няма да останат без биомаркерна диагностика, това заяви д-р Иван Маджаров - зам.-председател на УС на Българския лекарски съюз (БЛС) по БНТ.

Има критики защо е написано „новодиагностицирани“. Така е написано в наредбата, за да гарантира предвидимост на бюджета. Знаем, че индустрията и към момента продължава по своите програми за patient support да финансира тези, които не са изчерпателно геномно секвенирани. Така че българските пациенти няма да останат без биомаркерна диагностика. Напротив, оттук нататък, през последващите няколко години, всеки, който се е разболял от това тежко заболяване и за което заболяване има такава биомаркерна диагностика, вече ще бъде изследван още в началото, когато му бъде новооткрито, обясни той.

Д-р Иван Маджаров отговори на критиките от страна на лекари, които казват, че сумата от 25 евро категорично не покрива дори най-евтиния биомаркерен тест. Според него "не е коректно предадено", затова вероятно колегите му не са разбрали.

25 евро е цената за дейността в лабораторията. Мисля, че в лабораториите такава цена за дейност, за другите неща, почти няма. Останалата, скъпата част на биомаркера – консумативът, ще се поема от бюджета за консумативи на касата. Така че всеки отчетен биомаркер от лабораторията ще бъде възстановяван като разход за консуматив от НЗОК. Това е скъпата част всъщност в изследването на биомаркерната диагностика, каза зам.-шефът на БЛС и уточни, че пациентите няма да доплащат.

Д-р Маджаров коментира и 4% увеличение на цените на личните лекари.

Сигурно са малко, но ще ви разкажа за механизма, по който се взе това решение. Този механизъм беше говорен още в края на миналата година. Поради политическа нестабилност, липсата на възможност за каквито и да било, да не използваме думата „реформи“, някакви оптимизации или политики в здравеопазването, се взе цифрата, с която е повишен бюджетът за всяка отделна дейност. В случая ПИМП е с 4,4%, СИМП също е с толкова, болничната помощ – с 10%. И още тогава се прие, най-логично би било да наложим тези проценти върху действащите цени на дейностите. Така се направи и към настоящия момент. С тази разлика, разбира се, че това трябва да се случи от първи януари за всички дейности, но засега ще бъде само за първичната и специализираната извънболнична помощ, а за болничната помощ – от първи януари, поради спецификата на заплащането на тази дейност. Искрено се надявам да сме загърбили вече политическата нестабилност, в която живеехме последните години, и наистина да започнем да работим в един ритъм, в който всяка година стартираме от първи януари и стартираме не само с нов бюджет, но и с нови политики, каза д-р Маджаров.

Според него "потребителската такса е една дребна част от темите, които се дискутират в нашата система. По думите му тя е въведена преди години като опит за някакъв коректив на ползването на системата, за да не се натоварва. "Тя загуби своето значение вече. Практически не работи, на някои места е отменена, както в болниците. Така че не тази такса е това, за което трябва да говорим",подчерта той.

Д-р Маджаров обясни, че решението за 10% повишаване на цените на клиничните пътеки заради това, че само толкова е увеличен бюджетът за болнична помощ.

"Практически той дори не стига да се увеличат цените на всички. Тези, които се интересуват, знаят, че цените на тези дейности, които са извън лимит, няма да бъдат повишени засега. Надявам се това да се случи след Нова година. Навсякъде се закърпва положението, защото е ясно, че парите са недостатъчни", посочи той.

В една съседна държава, като Гърция, с малко по-голямо население – около 10 милиона, срещу нашите около 5,5–6 милиона – бюджетът за здравеопазване е около 18–20 и няколко милиарда евро. Във България, когато казвам, че има 8 милиарда, казваме, че е свръхогромен бюджет. Ясно е, че с тази цифра няма как да подсигурим продължаването на сегашния достъп. Защото, ако увеличаваме средствата в нереформирана система, не е добре, коментира Маджаров.

Д-р Маджаров заяви, че не знае защо някой изважда извън контекста тезите на Българския лекарски съюз.

"Всички твърдят, че искаме само увеличение на средствата. Не, не искаме. Искаме да се увеличи контролът, за да докажем, че потребността от средства за българското здравеопазване е по-голяма", увери той.

Според него досегашното прилагане на принципа „парите следват пациента“ не е добре направено.

"Аз смятам, че ако се приложат правилно принципите на контрол на „парите следват пациента“, т.е. да не може някой да си произвежда пациенти, макар и грубо казано, някои болници ще се самозакрият. Няма нужда да ги закриваме едностранно", каза Маджаров.

Според него големият дефицит в болничната система са леглата за долекуване. "Ако се наложи някой близък или самите ние да бъдем долекувани след активното лечение, операция, няма къде", призна той.