България е сред най-тежко засегнатите от вмешателство на тютюневата индустрия. Това показва Глобалният индекс за намесата на тютюневата индустрия (GGTC) за 2023 г. Страната ни заема 74 място сред 90 държави, включени в анализа.

Индексът GGTC регистрира как правителствата реагират на намесата на тютюневата индустрия в политиките за обществено здраве.

Данните бяха представени на пресконференция с участието на зам.-министъра на здравеопазването доц. Михаил Околийски, председателя на "България без дим" Павел Антов, председателя на "Коалиция за живот без тютюнев дим" д-р Гергана Гешанова, старши експерта по политики към "Коалиция за живот без тютюнев дим" д-р Маша Гаврилова. 

Като тревожни и плашещи определи резултатите за страната доц. Околийски. Той посочи, че здравното министерство предприема мерки за преодоляване на проблема с предложението за уеднаквяване на акциза за нагреваемите тютюневи изделия.

Заместник министърът сподели, че липсва подкрепа от други ведомства, като даде за пример съпротивата срещу създаване на междуведомствен съвет, който да координира действията на институциите за контрол на тютюна.

През 2023 г. България за пръв път е включена в индекса, благодарение на експертното съдействие на "Коалиция за живот без тютюнев дим". Индексът 2023 се формира въз основа на отговори на 20 въпроса, разпределени в 7 индикатора.

Държавите са класирани според резултатите, предоставени от гражданското общество. Колкото по-малък е резултатът, толкова по-ниско е общото ниво на вмешателство на индустрията. Защитата от търговските и корпоративни интереси на тютюневата индустрия е едно от изискванията на Рамковата конвенция за контрол на тютюна (РККТ) на Световната здравна организация - чл. 5.3 и Насоките по прилагането му.

Индикатори (какво включва оценката)

- намесата на тютюневата индустрия във формулирането и прилагането на политики за обществено здраве;

- дейностите на тютюневата индустрия, свързани с корпоративна социална отговорност, които улесняват достъпа до висши държавни служители;

- стимулите за тютюневата индустрия, които облагодетелстват нейния бизнес;

- избягването на ненужни взаимодействия с тютюневата индустрия;

- осигуряването на прозрачност и отчетност;

- избягването на конфликта на интереси;

- мерките срещу намесата на тютюневата индустрия.

Тютюневата индустрия (ТИ) има дълга история на противопоставяне на мерките за контрол на тютюна. За да защити търговските си интереси, тя възприема многобройни тактики, които могат да се допълват и подсилват взаимно, за да повлияят на решенията при прилагането на определена политика. Тактики, които са работили добре за индустрията в миналото, се явяват успешни там, където липсват превантивни мерки, посочват от коалицията.

Според тях, индустрията предоставя подвеждащи изследвания, които подкрепят нейните теории. Тя предлага дарения, за да получи достъп до лицата, вземащи решения, и използва фронт групи, за да създаде впечатлението, че техните позиции са широко подкрепени. Лобира за по-ниски данъци на нови тютюневи изделия, които се определят като "по-малко вредни" и без тютюнев дим. Използва пандемията от COVID-19 и корпоративната социална отговорност, извличайки ползи от правителствата.

Експертни предложения за ограничаване на вмешателството

Организаторите на прескноференцията предлагат да се разработи Национална стратегия за контрол на тютюна с План за действие, за да се гарантира изпълнението на всички препоръки на СЗО.

Друго предложение предвижда да се създаде държавен орган, който да координира дейностите по изпълнението на националната стратегия, без участието на представители на тютюневия бранш.

Правителството да приеме програма за повишаване информираността на държавната администрация по препоръките на СЗО.

В текстовете на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Етичния кодекс на държавните служители в държавната администрация да бъдат включени специални изисквания при взаимоотношения с тютюневата индустрия.

Парламентът да приеме Закон за лобизма и регистър на лобистите със задължително разкриване на финансирането и конкретните цели на лобирането.

Парламентът да приеме цялостна забрана за спонсорство и дарения от ТИ.

Правителството да финансира неправителствени организации за наблюдение на намесата на ТИ и за повишаване на обществената осведоменост за това. Отпускането на публични средства на НПО за здравни проекти да зависи от това дали приемат дарения/спонсорство от ТИ.

"Коалиция за живот без тютюнев дим" е създадена през 2010 г. като неформално обединение в подкрепа на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места. Тя е открита за граждански, обществени, общински и държавни организации, които споделят целите ѝ – пълноценно прилагане на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места, стриктно прилагане на Закона за здравето и останалите норми за контрол на тютюна, ограничаване на тютюнопушенето и намаляване броя на пушачите, особено сред младите. През 2012 г. е регистрирано в обществена полза сдружение „Коалиция за живот без тютюнев дим". Коалицията е член на Европейска мрежа за превенция на тютюнопушенето и международното Партньорство за среда без тютюнев дим.