Няма никакъв проблем хората с алергии да се ваксинират срещу COVID-19, заяви акад. проф. д-р Богдан Петрунов в интервю в рамките на кампанията "Плюс мен".

Кампанията е на Министерството на здравеопазването за повишаване информираността за ползите от ваксините и ваксинацията срещу COVID-19.

Ето и цялото интервю с акад. Богдан Петрунов:

Трябва ли хората с алергии да се имунизират срещу COVID-19? Защо? Какви са възможните усложнения за тях при евентуално боледуване от COVID-19?

Няма никакво противопоказание за хората с алергии да се имунизират. Единствено прекаралите тежки анафилактични алергични реакции към различни видове лекарства, храни и др., трябва да пристъпят или не към имунизация по преценка на лекуващия лекар и алерголог. Хората, които имат по-леки, банални алергични реакции, които се появяват по най-различни причини, спокойно могат да направят имунизацията си под защитата на антиалергични средства. Това означава 3-4 дни преди, в деня и 3-4 дни след имунизацията да се приема антихистаминов, антиалергичен препарат. Има най-различни такива препарати.

Имунизацията може да се направи под този т. нар. антиалергичен чадър. От 2 до 3 случая на 1 млн. имунизирани са наблюдаваните тежки алергични реакции. Това показва, че няма никакъв проблем хората с доказана алергия да бъдат имунизирани, след като се посъветват с лекуващия си лекар. Това е важно, защото той познава добре състоянието и степента на развитие на алергичната им реакция. Когато са в остро състояние на алергична реакция, напр. пристъп на бронхиална астма, пристъп на сенна хрема или тежка уртикария, тежка проява на атопичен дерматит, които са основни алергични клинични прояви, тогава не се прави имунизация. Ако към дадения момент алергията няма никакви прояви и пациентът е в клинично здраво състояние, тогава алергията не е противопоказание за провеждане на имунизация.

Как протича COVID-19 при хората с алергии? Води ли до усложнения?

По време на боледуването от COVID-19 може да се изостри състоянието и дихателният статус на алергично болните, които страдат от дихателна алергия, бронхиална астма, астматичен бронхит, алергичен ринит. Затова протича по-тежко при тях и може да доведе до усложнения. Причината е, че COVID-19 е полиорганно заболяване, но основната му локализация е белият дроб. Ето защо е изключително важно хора, които страдат от този тип дихателна алергия, да бъдат имунизирани. Достатъчно е да не се намират в изострено състояние. Така че, няма противопоказание тежките астматици, хората с с тежък алергичен ринит да бъдат имунизирани.

Хора, които са прекарали, имат уртикария или са склонни към кожни алергични реакции, също могат да се влошат по време на боледуване от COVID-19. Това го виждам постоянно при моите пациенти. При хора, които не са имунизирани, а са имали уртикария в миналото или атопичен дерматит, сега много често те започват наново да се проявяват.

Рискът от нежелани странични реакции след прилагане на ваксините по-висок ли е при хората с алергии в сравнение с този при останалите хора?

Не, но е важно мнението на лекуващия алерголог за състоянието на болния към момента. Ако се приложи антиалергичният чадър, всичко ще мине напълно спокойно.

Има ли противопоказни алергии и какво трябва да направи човек с установена алергия, за да разбере дали има вероятност да прояви нежелана странична реакция към някоя от ваксините?

Противопоказни са хора, които са прекарали анафилактична реакция, т.е. тежки алергични реакции към храни, към някои лекарства, химични вещества и особено от ухапване от насекоми. Това са основните причини, които могат да бъдат препятствие за провеждането на имунизация. Едно специфично противопокзание е алергия към поли-етилен-гликол / ПЕГ /, който влиза в състава на РНК’овите ваксини. Ако тези прояви са по-леки, а не тежки алергични реакции, може спокойно, под същия антиалергичен чадър, да се проведе имунизацията. Консултацията с лекуващия алерголог е задължителна, за да прецени актуалното състояние на пациента и дали то е подходящо за имунизация в момента или трябва да се изчака.

Като имунолог как си обяснявате пост-COVID състоянията? Какви са предполагаемите причини за тях от гледна точка на науката?

Това е основен и много актуален въпрос за бъдещето на цялата медицинска наука и практика, тъй като COVID-19 е мултиорганно заболяване. Засяга всички органи и системи в човешкия организъм – мозък, бял дроб, сърце, бъбреци, черен дроб. Напоследък има много научни данни, че се засягат тестисите и заболяването може да доведе до стерилитет при мъжете. COVID-19 е тежко заболяване, което в началото може да премине леко, но последиците остават с месеци и дори с години. Засега е ясно, че не по-малко от 25-30% от всички преболедували, в зависимост от тежестта на заболяването и вирусния товар, който са получили, развиват пост-COVID синдром, т.е. късния COVID-19. Сега той е основен проблем за медицинската наука и практика. Последиците и уврежданията на тъканите и органите все още се изучават. Факт е, че пост-COVID синдромът вече е фиксиран като отделно заболяване в международната класификация на болестите, т.е. имаме заболяването COVID-19, но т. нар. късен COVID вече е друг тип заболяване. Разглежда се отделно и отделно ще трябва да се третира. Огромни усилия ще трябват на човечеството за преодоляването на проблемите от пост-COVID синдрома. Това е най-сериозният проблем № 1 пред нас за в бъдеще.

Нужно ли е да се ваксинираме след дълъг COVID и кога?

Задължително трябва да се направи имунизация в един период от 4 до 6 месеца, като е по-добре да се изчака до 6 месеца, защото след боледуването имаме имунитет. Днес е ясно, че след боледуване или след имунизация се получава имунитет от около 6 до 8, най-много 12 месеца, в зависимост от индивидуалната реактивност на всеки човек и състоянието на имунната му система. След боледуване или след развитие на пост-COVID синдром може да се изчака 4-6 месеца и да се проведе пълен цикъл на имунизация. Това е много необходимо.

Какво е мнението Ви за бустерната доза? Нужно ли е да се поставя?

Ежедневно излизат десетки публикации и статистики по този въпрос. Решението на Американския център за контрол на заболяванията/CDC/ и на Европейския център за контрол на заболяванията/ECDC/ е, че е необходима не само бустерната трета, но и четвърта доза. Тези, които са си направили трета доза, могат 4-6 месеца след поставянето ѝ да си направят втора бустерна доза.

Това стимулира мощно имунитета и вече е практика в Англия, Франция, Австрия и др.Според едно ново мащабно проучване, проведено под ръководството на Министерството на здравеопазването на Финландия на над 9 млн. души, след двете дози с иРНК ваксините показват 91 % ефективност, но 6 месеца след втората доза тази ефективност спада до 76%. Два месеца, след като се направи третата доза – бустерната, тя вече достига 95%, т.е. наново нараства значително защитата. Бустерната доза, както третата, така и четвъртата, която се предлага да се направи, мощно стимулират вирус-неутрализиращите антитела и клетъчния имунитет в човешкия организъм и то не само към Делта варианта, на който са базирани ваксините, но и към Омикрона.

Така че, ваксините, които използваме сега, разработени на базата на Делта варианта, също стимулират създаването на много качествени неутрализиращи антитела и към Омикрон варианта. Много важно е хората да разберат, че имунизирайки се с бустерна доза - трета, четвърта, те значително засилват имунитета си към Омикрон.

Министерството на здравеопазването стартира информационната кампания за ваксинацията срещу COVID-19 „+мен“, много хора казват, че е закъсняла. Какво е Вашето мнение – нужна ли е тази кампания?

Напълно подкрепям тази кампания. Тя е много важна и трябва много интензивно да се развива. Трябваше още по-рано да се състои. Очевидно е, че на нас – българите, трябва много да ни се говори, много да ни се обяснява, за да го проумеем. Данните категорично показват, че имунизараните хора много по-малко боледуват. Заразените неимунизирани са около 85-90%, а от тези, които загиват в резултат на COVID инфекцията, над 90-95% са неимунизирани. По-добро доказателство от това не мога да си представя и е странно, че много хора не го разбират. Приветствам Министерството на здравеопазването за активността, защото това е пътят да убедим хората, че единственият начин да се справим с пандемията е масовата имунизация.

Няма значение, че в момента случаите намаляват. Не знаем какво ще стане от есента нататък. Всички специалисти в света, всички центрове, които се занимават с тези проблеми, са категорични, че ще има нова вълна, която ще се появи към есента. Да не забравяме колосалния проблем с мутацията на вируса. Това е биологичен феномен, който не може да бъде избегнат. Всички вируси мутират.

Създават се все по-нови и нови варианти, които не знаем как ще се проявят по отношение на тяхната инфекциозност и смъртността, която причиняват. Затова времето е много подходящо за провеждане на имунизация. Спокойният период през лятото - също. Много съм разстроен, че има фалшиви сертификати за ваксинация. За мен е необяснимо и катастрофално както за лекарите, така и за хората, които се „възползват“. Това е непонятна за мен игра със здравето на хората.

Идват великденските празници, когато семействата и близките хора се събират, а Омикрон и този негов по-заразен вариант продължават да циркулират. Какво ще посъветвате хората?

Тъй като този вариант доминира вече из цялата страна и е много по-инфекциозен, трябва да се вземат малко по-сериозни мерки. По време на великденските празници хората ще бъдат много по-често заедно за по-продължително време и това крие опасност за разпространението на инфекцията. Призивът ми е колкото е възможно все пак да се ограничат тези социални контакти, разстоянието между хората да е по-голямо. В закритите публични помещения, особено в транспорта, в моловете, в болниците, банките и др., е важно хората да бъдат с маски. Отпадането на тази мярка като задължителна не означава, че сме приключили с пандемията.

В много държави по света наистина отпаднаха повечето мерки, но в съседните ни страни – Гърция, Румъния, Сърбия – навсякъде в закритите обществени места хората са с маски. Другият ми много важен съвет е да се използва настоящият относително спокоен момент хората да се имунизират. Припомням, че при подхода за борба с пандемията имаме 2 варианта. Единият е противоепидемичният – спазване на дистанция между хората, носене на маски на закрити обществени места. Вторият вариант е медицинският, който дава резултат по три основни начина.

Първи – да има колкото е възможно повече тестирания, за да се изолират хората, които са заразени и носители на вируса. Втори – да се разработват все по-качествени лекарства за лечението на коронавируса, които подтискат размножаването му. Трети – най-важен – продължаване на интензивната имунизация срещу COVID-19. Тази триада – тестиране, лекарства против COVID и имунизация, трябва да се развива най-интензивно. Това е мнението на всички водещи специалисти в света.

Акад. проф. д-р Богдан Петрунов, дмн е един от най-изтъкнатите международно признати експерти и иноватори в областта на клиничната алергология и имунологията.