Руският президент Владимир Путин подписа законите за присъединяване на четири частично окупирани украински територии към Русия, с което завърши официалния процес на анексиране. Законите внасят изменения в руската конституция, като добавят Херсонска и Запорожка област, както и Луганската и Донецката "народна република" като субекти на Руската федерация, съобщи Би Би Си.

Ден по-рано Съветът на федерацията ратифицира "договорите" за анексиране на окупираните региони, които бяха подписани миналата седмица в Кремъл.

Ръководителят на комисията по конституционно законодателство и държавно строителство към Съвета на федерацията Андрей Клишас обясни какво следва: процедурата по анексиране на украинските територии трябва да бъде завършена чрез изменение на руската конституция със съответен указ на Путин.

Промени ще бъдат направени и в първата част на член 65 от Конституцията, в която се изброяват руските региони, където Херсонска и Запорожка област, както и Луганска и Донецка "народна република" ще бъдат добавени като нови субекти на Руската федерация.

Преди това процедурата за анексиране на четирите частично окупирани области на Украйна беше одобрена от депутатите от Държавната дума, а в неделя Конституционният съд на Русия направи това на извънредно заседание.

Споразуменията с назначените от Русия ръководители на окупираните украински територии бяха подписани на 30 септември въз основа на резултатите от организираните от Русия "референдуми". Според руските власти в тях мнозинството от жителите са гласували за присъединяване към Русия.

Западните държави веднага заявиха, че няма да признаят резултатите от "референдумите" или каквито и да било по-нататъшни действия на Русия за анексиране на териториите, в които са проведени, докато Киев подчерта, че това няма да повлияе на опитите за освобождаването им.

Малко след церемонията по подписването на "договорите" в Кремъл украинският президент Володимир Зеленски обяви, че Киев ще подаде молба за ускорено присъединяване към НАТО. Зеленски бе категоричен, че Украйна няма да преговаря с Путин, а само с друг руски президент.

Във вторник след заседание на Съвета на федерацията беше обявено, че Зеленски е приложил решението на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна да не провежда разговори с Путин.

Въпросът за границите

Към момента нито един от анексираните региони не се контролира изцяло от руските войски.

В законите за присъединяване на нови територии към Руската федерация се посочва, че границите на Запорожка и Херсонска област се определят от границите, "съществуващи в деня на присъединяването им към Руската федерация", а границите на т. нар. ДНР и ЛНР се определят от границите, установени в "деня на тяхното образуване" и "присъединяване към Руската федерация". Но не е ясно къде точно са нанесени. Русия обаче възнамерява да счита за своя държавна граница частта от окупираните украински региони, която опира в чужди държави.

В понеделник говорителят на Кремъл Дмитрий Песков се затрудни да отговори на въпроса с какви граници Русия възнамерява да анексира частично окупираните Херсонска и Запорожка област. "Ще ви кажа на по-малко юридически език: ЛНР и ДНР - в границите на 2014 г. Херсон и Запорожие - ще продължим да се консултираме с населението на тези региони по границите", каза той.

Според Павел Крашенинников, председател на комисията на Държавната дума по държавно строителство и законодателство, Запорожка област е част от Руската федерация в нейните административни граници, а Херсонска област е със Снигиревски и Александровски район на Николаевска област.

Във вторник сенатор Людмила Нарусова попита заместник-министъра на външните работи на Русия Григорий Карасин по време на заседание на Съвета на федерацията какво да се прави с частта от анексираните региони, контролирана от ВСУ.

"Линията на съприкосновение се е променила от датата на гореспоменатите договори и сега ни съветват да приемем за част от Руската федерация региони, част от чиито територии са окупирани от въоръжените сили на друга държава", припомни тя, като отбеляза, че е очаквала да получи разяснение от Конституционния съд.

Председателят на парламента Валентина Матвиенко помоли сенатора Андрей Клишас, който представлява Съвета на федерацията в Конституционния съд, а не Карасин, да отговори на този въпрос. Той заяви, че КС "не преценява въпроси, свързани с факти", но "има право да вземе предвид политическите обстоятелства".

"КС констатира, че криза, продължаваща от много години, която е прераснала във въоръжена конфронтация между властите и собственото население, дава всички основания на Русия да вземе съответното решение", каза той.

И подчерта, че въпросните територии се считат за част от Руската федерация от момента, в който Путин е подписал "договорите", т.е. от 30 септември.