Полша на ръба на конституционна криза: президентът нахлу в съда посред нощ, Москва заговори за разпад на Европа

Полша изпадна в тежка политическа криза, след като правителството на Доналд Туск и президентът Карол Навроцки влязоха в открит сблъсък за Конституционния съд — институцията, която решава дали законите в страната съответстват на конституцията. Правителството се опитва да смени ръководството на съда, свързано с предишното управление на консервативната партия „Право и справедливост“. Според Туск съдът от години е поставен под политическо влияние и възпрепятства възстановяването на върховенството на закона. Президентът, подкрепен от същата консервативна партия, обвинява правителството в незаконен опит да овладее институцията.

В петък, 30 октомври, конфликтът достигна безпрецедентни размери. Две групи съдии започнаха взаимно да оспорват правомощията си, полицията огради сградата, а пред нея се събраха протестиращи. Навроцки прекъсна пътуването си до Сенегал, върна се спешно във Варшава и посред нощ влезе в Конституционния съд сред напрежение и сблъсъци. След няколко часа напусна сградата и свика извънредни политически консултации.

Зад драматичните събития стои продължаващ повече от десет години спор за независимостта на полското правосъдие.

Как започна нощната криза

Непосредственият повод беше решението за временно отстраняване на председателя на Конституционния трибунал Богдан Швенчковски и заместника му Бартломей Сохански.

Министърът на правосъдието и главен прокурор Валдемар Журек поиска сваляне на съдийския имунитет на двамата, за да бъде потърсена евентуална наказателна отговорност за възпрепятстване на работата на съда.

Според правителството Швенчковски, назначен по време на управлението на „Право и справедливост“, незаконно блокира встъпването в длъжност на съдии, избрани от сегашното парламентарно мнозинство.

Съдия Анна Корвин-Пьотровска обяви, че временно поема ръководството на институцията. На официалния сайт на Конституционния трибунал се появи съобщение за временно прекратяване на правомощията на председателя и неговия заместник за срок от един месец.

Малко по-късно от профила на съда в социалната мрежа X беше публикувано противоположно съобщение. Според него Швенчковски остава законният председател, а действията срещу него представляват опит за държавен преврат.

Така Конституционният съд се оказа с две конкуриращи се претенции за законно ръководство.

Корвин-Пьотровска предупреди за риск от нарушаване на обществения ред и заплаха за сигурността на служителите. Полицията беше разположена около сградата, а пред нея се събраха привърженици на опозицията, включително представители на „Право и справедливост“ и нейният лидер Ярослав Качински.

Част от демонстрантите се опитаха да преминат през полицейските заграждения. Съобщено беше за трима задържани.

Президентът обърна самолета и се върна във Варшава

Карол Навроцки, избран за президент през 2025 г. с подкрепата на „Право и справедливост“, се намираше на път за Сенегал, когато научи за събитията.

Той нареди самолетът да се върне във Варшава и заяви, че в подобна ситуация мястото на държавния глава е в Полша.

След завръщането си проведе разговори с Богдан Швенчковски, а около 3 часа през нощта отиде в Конституционния трибунал.

Публикувани видеозаписи показват напрежение при влизането му в сградата и остри словесни сблъсъци със съдии. Според Club Z съдия Мачей Берек е обвинил президента и във физическа агресия срещу Корвин-Пьотровска. Това обвинение не е независимо установено.

Навроцки оспорва легитимността на част от новоизбраните съдии, тъй като те не са положили клетва пред него. Съдиите и правителството твърдят, че президентът няма право чрез отказ да приеме клетва да блокира парламентарно избрани магистрати.

Към 5 часа сутринта Навроцки напусна сградата. Той обяви, че е извършено насилствено завземане на конституционен орган, и свика спешни политически консултации за възстановяване на конституционния ред.

Защо Полша воюва за Конституционния си съд вече десет години

За да се разбере сегашната криза, трябва да се върнем към 2015 г., когато националконсервативната партия „Право и справедливост“ дойде на власт.

Управляващите предприеха мащабни промени в съдебната система. Те оспориха назначения, направени от предишното парламентарно мнозинство, и наложиха нови съдии, включително на места, за които вече имаше избрани магистрати.

Последваха промени в организацията на съдилищата, дисциплинарната отговорност на съдиите и механизмите за тяхното назначаване.

Критиците на „Право и справедливост“ обвиниха управляващите, че поставят съдебната власт под политически контрол. Партията отговори, че реформите са необходими за преодоляване на наследени зависимости и повишаване на отчетността на магистратите.

Конфликтът прерасна в продължителен спор с европейските институции.

Европейската комисия, Съдът на Европейския съюз и Европейският съд по правата на човека многократно разглеждаха проблемите с независимостта на полската съдебна система.

През 2021 г. Съдът на ЕС установи нарушения на изискванията за независимост на съдиите във връзка с полския дисциплинарен режим. Европейският съд по правата на човека също постанови решения, поставящи под въпрос законността на състава на Конституционния трибунал.

След парламентарните избори през 2023 г. на власт дойде проевропейската коалиция на Доналд Туск. Тя обеща да възстанови независимостта на съдебната система, да прекрати политическото влияние върху магистратите и да изпълни решенията на европейските съдилища.

Но правителството се сблъска с институции, чиито ръководители и съдии бяха назначени при предишното управление. Президентската институция също остана в ръцете на политически противници на Туск — първоначално Анджей Дуда, а след 2025 г. Карол Навроцки.

Туск защитава действията си с аргумента, че възстановяването на законността след продължителни нарушения изисква решителни мерки. Опозицията го обвинява, че под предлог за съдебна реформа се опитва да постави Конституционния съд под собствен контрол.

Спорът за петимата съдии

Една от непосредствените причини за кризата е отказът на президента Навроцки да приеме клетвата на част от съдиите, избрани от парламента.

Според Club Z парламентът е избрал петима съдии, които впоследствие са положили клетва пред парламента, но ръководството на Конституционния трибунал е отказало да ги допусне дa влязат на работа.

Председателят Швенчковски оспорва статута им, защото клетвата не е положена пред държавния глава.

Новите съдии и правителството настояват, че президентският отказ не може безсрочно да препятства функционирането на конституционна институция.

Така въпросът кой има право да назначава и допуска съдиите до работа се превърна в спор за правомощията на парламента, президента и съдебната власт.

Възможен ли е импийчмънт на Навроцки?

На фона на кризата се появиха съобщения за възможна процедура за отстраняване на президента.

Полската конституция предвижда държавният глава да носи отговорност пред Държавния трибунал, като процедурата се задейства от Националното събрание при специално квалифицирано мнозинство.

Конституционният трибунал, около който се развива сегашният конфликт, не е институцията, която самостоятелно одобрява отстраняването на президента.

Засега политическите разговори за импийчмънт не означават, че такава процедура е започнала или че необходимото мнозинство е осигурено.

Полша остава сред най-твърдите противници на руската агресия

Въпреки острия политически конфликт Полша запазва една от най-категоричните позиции срещу руската агресия в Украйна.

Страната инвестира значителни средства във въоръжените си сили, настоява за укрепване на източния фланг на НАТО и има ключова логистична роля за военната и хуманитарната помощ за Киев.

Тази ориентация обединява значителна част от полския политически спектър, независимо от дълбоките различия между Доналд Туск и националконсервативната опозиция.

„Право и справедливост“ е евроскептична по редица въпроси, свързани с правомощията на европейските институции, но исторически поддържа силно антируска политика.

Карол Навроцки също не може да бъде определян като проруски политик само заради конфликта си с проевропейското правителство.

Спорът за съдебната независимост и отношенията с Брюксел не означава автоматично разногласие по въпроса за руската заплаха.

Москва не вярва на сълзи: как Кремъл използва полската криза

Политическата буря във Варшава предизвика незабавна реакция от Москва.

Кирил Дмитриев, специален представител на Владимир Путин по инвестициите и икономическото сътрудничество, коментира събитията в социалната мрежа X.

„Европа не е в ред“, заяви Дмитриев, като свърза полската криза с миграцията, войната, безредиците и държавните преврати. Изявлението му беше цитирано на 31 октомври от българския сайт Novini.bg.

Коментарът показва как конкретен институционален конфликт може да бъде използван за внушение за обща нестабилност на европейските демокрации.

Спорът за законността на назначенията в полския Конституционен трибунал е представен като симптом за криза на целия европейски политически модел.

В тази интерпретация отсъства историческият контекст на съдебните реформи от 2015 г. и решенията на европейските съдилища, установили нарушения на принципите за независимост и безпристрастност на съдебната власт.

Отсъства и обстоятелството, че в Полша продължава открит обществен и политически спор, в който правителството, президентът, опозицията, медиите и гражданските организации публично оспорват действията си.

Европейските институции от години поставят въпроса за независимостта на полските съдилища. Проблемите не са били прикривани от ЕС.

Особено показателно е, че Полша остава сред най-важните държави за европейската и натовската сигурност в условията на руската война срещу Украйна.

Как полската криза e използвана за пропаганда в България

Събитията във Варшава дават материал за внушения, насочени срещу европейските институции и демократичния модел.

Кадрите на полицейски части пред Конституционния съд, протестиращи граждани, конфликт между президента и премиера и обвинения в държавен преврат могат да бъдат използвани за създаване на впечатление, че европейските демокрации са изгубили способността си да функционират.

Полската криза има конкретен исторически произход. Тя е свързана с продължителното политизиране на съдебните институции и противоречивите опити за преодоляване на последиците от него.

Използването ѝ като доказателство за разпад на Европейския съюз или като аргумент за сближаване с Русия представлява политическа интерпретация, която пренебрегва съществени обстоятелства.