Патриаршията в Белград ни обвини в геноцид над сърбите във Вардарска Сърбия

Българите са избивали цели фамилии само защото са били сърби, с цел да се унищожи сръбският национален дух. Българите са избивали систематично, предимно свещеници, учители и други представители на интелектуалния елит. Това е пълна денационализация на големи части от сръбския народ и национална катастрофа за сърбите във Вардарска Сърбия (РС Македония, бел. ред) и Косово и Метохия, в края на 20-ти век, предимно под формата на денационализация на големи части от сръбския народ.

Това се казва в обширен коментар на официалния сайта сайт на Сръбската православна църква /СПЦ/ по повод решенията на Светия архиерейски събор на СПЦ от миналата седмица, съобщи БГНЕС.

На това заседание в Белград, на 24 май 2017 г., по предложение на пленума на Вранска епархия, оглавяван от Негово Преосвещенство Врански епископ Пахомий, бяха включени Светите сурдулски мъченици в диптиха на светците (няколко хиляди жертви, според официални данни на няколко комисии), а именно: в официалния документ се казва следното:

1. Междусъюзническата комисия за разследване на нарушенията на Хагската конвенция от българите в окупирана Сърбия през 1915–1918 г., сформирана през 1919 г. и ръководена от д-р Рудолф Арчибалд Райс, швейцарски гражданин, доктор на естествените науки и ръководител на лабораторията в Университета в Лозана;

2. Международната комисия за българските престъпления срещу сърби през 1915–1918 г., сформирана през 1919 г., оглавявана от американския журналист Уилям Дрейтън;

3. Доклад на община Сурдулица от 1919 г.) от окупирана Сърбия, сред които са били митрополит Викентий (Кърджич) Скопски, епископ Никифор (Перич) Призренски и игуменът на манастира „Свети Прохор Пчински“ Владимир Протич с цялото братство, пострадали в Първата световна война в периода 1915–1918 г. от българския окупатор.

Светият архиерейски синод определи 29 май за ден на честването на паметта на сурдуличките мъченици — денят, в който техните свети мощи бяха положени в паметната костница през 2010 г.

Сайтът Света гора пише следното: По време на отстъплението на сръбската армия и част от населението на юг от Стара Сърбия и към Албания, по време на окупацията от българските окупационни власти, в тази част на страната ни, особено в Сурдулица и околностите ѝ, са станали ужасни престъпления. Българският окупатор е извършил престъпления срещу видни сърби от всички краища на Сърбия, особено срещу сърби от Източна Сърбия, Вардарска Македония и Косово.

Сред жертвите на престъпленията са голям брой свещеници, монаси, учители, съдии, търговци, офицери, деца, а има и висши църковни сановници, като митрополит Викентий Кърджич от Скопие, епископ Никифор Перич от Призрен, игуменът на манастира „Свети Прохор Пчински“ Владимир Протич с цялото си братство. Сурдулица е последното място преди българската граница, където видни сърби са били подготвяни да бъдат интернирани и ангажирани с тежък и принудителен труд в България. Според тайни списъци от местата, от които са били изпратени затворниците, обаче, много от тях не са преминали българската граница, а са завършили живота си в околностите на Сурдулица. Броят на убитите е от шест до осем хиляди, защото България никога не е искала да отвори държавните си архиви, в които списъците и броят на жертвите са дадени точно. Местата, където са открити останките на убити сърби след войната, са следните: Дубока долина на входа на Сурдулица от посока Владичин хан, Влашки дол по пътя за село Алакинце, Калифер близо до днешния Санаториум към село Щурковица, Попов мост, Занкова ливада, Радичева жива, Тршина ливада и много други места.

„Историята на паметната костница в Сурдулица е история на сръбския народ във Вардарска Сърбия, Косово и Метохия, Източна и Южна Сърбия, пълна с нещастия, потискане и прикриване на престъпления. На тази част от сръбския народ често е било отричано, че притежава истински национален сръбски дух. След нашествието на турците, по ветровитите граници, империи, армии, бунтове, винаги в бягство, храбрият сръбски народ е останал без свидетелства за миналото си, защото документи са били изгаряни в смутни времена, изчезвали са в пламъци и са преставали да свидетелстват за героичното оцеляване на народа в тези райони. Точният брой на загиналите сърби в Сурдулица и околността никога няма да бъде известен, защото вероятно никога няма да бъдат отворени българските архиви в София, за да се покажат точни списъци, тоест имената и фамилиите на хора, загинали само защото са били сърби, с цел да се унищожи сръбският национален дух и, според българските планове, никога да не се възстанови и завърне. Систематичното избиване, предимно на свещеници, учители и други представители на интелектуалния елит, създава плодородна почва за появата на комунизма между двете световни войни, както и в следвоенния период, който ще се окаже национална катастрофа за сърбите в тези региони, и особено във Вардарска Сърбия и Косово и Метохия, в края на 20-ти век, предимно под формата на денационализация на големи части от сръбския народ“, се казва в края на публикацията на сайта по повод решенията на Сръбската православна църква.

Следете новините ни в GoogleNews