''Моят годеник е военен и той си има любим. Но аз съм длъжна да се омъжа за него''

„Аз ще го посрещна първа, когато се върне с победа“, разказва за съпруга си 33-годишната украинка Леда Космачевска, която прие предложението за брак на свой приятел, воюващ на фронта срещу руския агресор. Случаят щеше да е банален, и никой нямаше да разказва за него, ако не беше една малка подробност. „Моят годеник е военен и той си има любим. Но аз съм длъжна да се омъжа за него“, разказва 33-годишната експертка по комуникации и направо маха капака на кутията на Пандора, в която са държани заключени проблемите на украинската ЛГБТ общност. А, както показва военното време, сред тях има чисто човешки, прагматични, социални и правни въпроси.

„Каквито времената, такава и годеницата“, иронизира във вторник в статус във фейсбук Леда и разказа историята, която само за часове се качи на първите страници на нелицемерните медии. Докато отвъд фронтовата линия започнаха обърнаха ноктите на пръстите си напред, в укор за Содом и Гомор настанали в Украйна.

„Вчера получих предложение. Днес го приех. Ще стана съпруга на военен. Не, защото го обичам, а защото президентът на моята страна Володимир Зеленски до ден днешен не е отговорил на въпроса на обществото, изразен по законен начин чрез подписана петиция за признаването на еднополовите бракове“, разкрива нетрадиционната си история младоженката.

В разказа на Леда са обяснени онези дреболии от правния хетеросексуален мир, които са я подтикнали към олтара: „Ще стана съпруга на военен, който доброволно се е решил да защитава Украйна, и го прави от началото на пълномащабното нахлуване. Аз поемам върху себе си отговорността за издирването, разпознаването, погребението, уведомлението на роднини и познати. Аз съм тази, която в случай на необходимост, ще кажа на лекаря, че моят мъж иска да стане донор. Аз съм тази, която ще помоли свещеника да не опява, защото моят съпруг не иска това. Аз съм тази, която ще изпълня последното му желание и аз ще го посрещна първа, когато се върне с победата.“

И добавя: „Това не е, защото аз бих искала да го направя. Нямаше да го направя. Защото обичам друг и той също е военен. Аз искам да съм зад гърба му. Познавам всеки сантиметър от неговото тяло и искам винаги да знам къде е. Аз ще го намеря където и да е, каквото и да ми струва. И това право аз мога да го имам законно, а хиляди украинци и украинки – не.“

Леда обяснява, че настоящият и съпруг си има мъж и те са заедно 15 години. Но в юридичската плоскост на Украйна, той не съществува. „Това е несправедливо, страшно, болезнено. Това отнема на еднополовите двойки най-важното в живота“, коментира Леда Космачевска и допълва, че е решила да стане съпруга, защото обича страната си и се надява, че и тя обича всички свои граждани достатъчно, за да се грижи за всеки един от тях, без да ги дели по пол или сексуална ориентация.

Статусът на Украинката, която е родом от Крим, предизвика над 2000 коментари само на нейната стена, а проблемът на гей бойците в украинската армия получи широка разгласа в телевизионните блокове, за Леда и необичайния й брак разказа и Би Би Си.

„Ако нещо се случи, партньорът на моя приятел не може да разпознае дори тялото му, да влезе в болницата да изпълни последното му желание, да получи парично възнаграждение и да се разпореди. Защото за наследници се считат само близките роднини или жената или мъжа“, продължава украинските параграфи Космачевска. По думите й нейният приятел, а вече съпруг, се страхува, че ще се води безследно изчезнал, никой няма да разбере какво се е случило с него. Има ситуации, когато загинали военнослужещи могат да бъдат разпознати само по части от тялото, това много често може да го направи само партньорът. Но в случая с еднополовите двойки това не е достатъчно и, ако се стигне до там, тя ще е човекът, който ще вкара в моргата партньора на мъжа си.

Космачевска отбелязва, че не е ЛГБТ активистка и никога не е ходила по маршове за равенство, но смята за неправилно, че еднополовите двойки са се оказали в безправно положение по време на войната. Решението за нея е не борба за ЛГБТ права, а борба за правата на украинците. „Ако това ви изглежда като протест, то това е протест срещу средновековието в главите на много граждани, против стигмите, наложени от страната, която днес се опитва да ни унищожи, а също е и молба към властите да защити всички граждани на Украйна“, допълва Космачевска пред руската редакция на Би Би Си.

Следете новините ни в GoogleNews