Днес се разбра, че най-дълго управлявалият бивш нидерландски премиер Марк Рюте е на крачка от шефското място в НАТО, тъй като получи подкрепа от САЩ, Великобритания, Германия и Франция.

Кой е "тефлоновият политик", както го наричат на шега холандците?

Той най-дълго оцеля в холандската политика - човек, който умее да се измъква от критиките и да излиза сух от скандалите, което му спечели прозвището "Тефлоновия Марк", съчетавайки задкулисни умения с привлекателност за всички, написа в."Гардиън".

Изданието обаче отчете като провал отказа му да се кандидатира на следващите избори през миналия юли, след като разделеното му коалиционно правителство се разпадна заради политиката за предоставяне на убежище.

С това решение преди 7 месеца приключи 17-годишният мандат на 56-годишния Руте като лидер на либерално-консервативната Народна партия за свобода и демокрация (VVD) и 13 години като министър-председател на Нидерландия начело на четири различни правителства.

"Правя това със смесени чувства, с емоции", каза тогава той. "Но се чувствам прав."

Тогава той каза, че ще остане на поста, докато текат преговорите за сформиране на правителство след парламентарните избори на 22 ноември.

Тъй като е най-дългогодишният правителствен ръководител в ЕС след унгареца Виктор Орбан, името му веднага започна да се спряга за международни длъжности, включително в НАТО и Европейския съвет.

В характерния си сдържан стил Рюте тогава заяви, че няма такива амбиции. От няколко години насам той преподава социални науки веднъж седмично в гимназия в Хага. "Може би ще го правя няколко пъти седмично", каза той.

Анализаторите отдавна твърдят, че Рюте е имал три основни предимства: първо, той е умел и съобразителен оператор с талант да създава и поддържа малко вероятни съюзи - дотолкова, че критиците му са смятали, че винаги се е интересувал повече от властта, отколкото от принципите.

Например, никога не му е било трудно да се хареса на крайната десница по въпроси като имиграцията, "нидерландските ценности" и интеграцията, като през 2010 г. сформира първата си коалиция с подкрепата на крайнодесния антиислямски политик Герт Вилдерс.

В Европа неговото лидерство на "пестеливите", които се противопоставят на спасителните програми на ЕС, предизвика яростта на държавите членки от южната част на съюза, които го нарекоха "г-н Не". Но в крайна сметка той успя да намери обща кауза с Германия и Франция по повечето въпроси.

Второто голямо предимство на Рюте беше имиджът му на "г-н Нормален". Само в редки случаи той се разминаваше с възгледите на избирателите си, като понякога изглеждаше, че долавя промените в общественото мнение още преди те да са настъпили (например първоначално той подкрепи, а след това осъди традицията на чернокожите в Нидерландия "Zwarte Piet" - става дума за обичая помощниците на Дядо Коледа да боядисват лицата си в черно или кафяво, което някои възприемат като расизъм).

Той все още живее в същата част на Хага, където е израснал, в къща, която е купил с приятели като студент, ходи на работа с колело - освен ако бърза, когато кара очукан Saab - и ходи на почивка със същите хора.

Накратко, Рюте създава образа на земния, безразсъден и предпазлив холандец, когото сънародниците му обожават: веднъж той каза, че ако дължи твърде много в банка, няма да може да спи, а друг път отказа на чистачките да избършат следите от разлято кафето, настоявайки да го направи сам.

Марк Рюте е най-малкият от седем деца. Първата съпруга на баща му Изаак умира в японски лагер за интернирани в Индонезия. Семейството бяга от бившата колония и започва отново от нулата в Хага, като Изаак в крайна сметка се жени за сестрата на покойната си съпруга, майката на Рюте.

По-големият брат на Рюте умира от СПИН, което според него го е накарало да осъзнае, че "човек има само един шанс в живота".

Рюте работи за Unilever, преди да стане младши министър на социалните въпроси през 2002 г., лидер на партията VVD през 2006 г. и министър-председател четири години по-късно.

Може би най-голямото предимство на бившия холандски премиер беше, че нищо никога не му се лепваше. Дори през 2021 г., когато коалицията му подаде оставка заради скандал, при който 20 000 семейства, по-голяма част от малцинствен етнически произход, бяха погрешно обвинени в измами със субсидии за детски градини, той се възстанови, а VVD увеличи броя на местата си на следващите избори.

На косъм оцеля при вот на недоверие, както и при парламентарно предложение, в което се критикуваше поведението му и се обвиняваше, че подкопава общественото доверие и "не говори истината" по време на особено напрегнатите коалиционни преговори през същата година.

В крайна сметка обаче Рюте прекрачи границата с исканията си за ограничаване на събирането на семейства на търсещите убежище - стъпка, на която остро се противопоставиха коалиционните му партньори от Християндемократическата партия "КристенУние" и лявоцентристката "Демокрация 66".

По-скоро управленски, отколкото визионерски лидер - според сведенията любимият му цитат е на бившия германски канцлер Хелмут Шмит: "Дългогодишната му политика на meeveren, altijd meeveren (да се носиш по течението, винаги да се носиш по течението) - най-накрая го провали, написа преди месеци в. "Гардиън".

Днес обаче не изглежда така. Рюте се завръща на едно от най-важните места на световната политическа сцена.