Малко вероятно е Владимир Путин да предприеме ядрена ескалация или война с НАТО. Причина за това е нежеланието му поеме рискове, пряко свързани с конвенционалната му война, сочи анализът на американския Институт за изучаване на войната (ISW). В последния си анализ институтът се спира на подхода на руския президент към поемането на рискове.

ISW по-рано оцени, че руските заплахи за конвенционална война срещу НАТО не съответстват на възможностите на Русия и че Русия използва ядрените заплахи предимно за сплашване на Запада. Очевидно Путин цени вътрешното си статукво и се стреми да избягва рисковани и противоречиви политики в подкрепа на собствените си цели. Путин също така продължава да демонстрира, че остава пресметлива личност, която поставя значителен акцент върху елиминирането на рисковете - дори когато възприятието му за ситуацията, пред която е изправен, се разминава с реалността. По този начин той неведнъж се е поставял в положение да формулира максималистични и нереалистични цели, призовавайки правителството и армията си да ги постигнат - но въздържайки се от вземането на скъпоструващи решения, каквито вероятно изисква мащабната и продължителна конвенционална война, в която се е впуснал, пишат авторите на анализа.

Путин последователно пренебрегва, забавя или само частично изпълнява няколко вероятно необходими прагматични решения, свързани с инвазията му. След скъпоструващото превземане на Северодонецк и Лисичанск през юни-юли 2022 г. и няколкото неуспешни офанзиви, които изчерпаха голяма част от конвенционалната му армия, Путин не нареди пълна мобилизация. Той пренебрегва многократните призиви на руската националистическа общност през май 2022 г. да мобилизира резервисти, да обяви война на Украйна, да въведе военно положение в Русия и да модернизира системата за призоваване на военнослужещи. Вероятно се страхува да не антагонизира руското общество и вместо това дава приоритет на набирането и ангажирането на относително неефективни нередовни въоръжени формирования през лятото. Путин също така се опитва да поддържа фасадата на ограничена война, за да предпази голяма част от руското общество от мащаба и цената на руската война в Украйна. От началото на войната до средата на декември Путин също така не прави много публични изяви, свързани с военните усилия. Освен това не се опитва да заглуши голямата група руски провоенни и ултранационалистически милиблогъри и обществени фигури, които подкрепят военните му цели, но започват да критикуват това, което възприемат като половинчати руски военни усилия, пише в анализа.

Владимир Путин продължава да избира сравнително по-малко рискови варианти дори когато е изправен пред спираловидни военни провали през есента на 2022 г. Президентът започна да приема вътрешно непопулярни - и потенциално рисковани - политики като обявяването на частична мобилизация или разширяването на военното положение далеч след като тежката ситуация на фронтовата линия след украинските успехи ясно показа, че Кремъл се нуждае от допълнителна бойна мощ, пише ISW. Путин можеше да обяви по-голяма мобилизация от съобщените 300 000 военнослужещи, но вероятно се опасяваше, че вече непопулярната перспектива за мобилизация щеше да навреди допълнително на одобрението му в руското общество. Освен това Путин положи значителни реторични усилия да омаловажи мобилизацията, като я определи като мобилизация на подбрани резервисти, въпреки реалността, че руските центрове за набиране на военнослужещи не са в състояние да осъществят такава целенасочена кампания. Путин също така не обяви официално военно положение извън Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска област, а вместо това насочи областите извън Украйна да изградят правната рамка, необходима за подкрепа на руската мобилизация. 

ISW оценява, че Кремъл и руското Министерство на отбраната (МО) със закъснение осъществяват мащабни военни реформи и третират Украйна като продължителна и голяма война - но Путин продължава да прилага подобен модел на резервирано вземане на решения. ISW съобщи на 15 януари, че Кремъл със закъснение предприема действия за мобилизация на личния състав, реорганизация и индустриални действия, които реално е трябвало да предприеме преди да започне инвазията си в Украйна през февруари 2022 г. Въпреки това Путин очевидно се въздържа да обяви втора вълна на мобилизация, като американски и западни официални лица отбелязват, че той отново клони към провеждане на "тиха мобилизация" поради опасенията от крайната непопулярност на първата вълна на мобилизация. Освен това се съобщава, че руският лидер провежда проучвания, за да види как се възприема мобилизацията от руснаците, и не е взел решение кога да започне по-нататъшна мобилизация, въпреки че министърът на отбраната Шойгу обяви широкообхватни реформи за увеличаване на личния състав на руските въоръжени сили на 17 януари. ISW е наблюдавала и противоречиви съобщения от служители на руската Държавна дума и представители на Кремъл относно промените в протоколите за мобилизация и наборна служба, което вероятно показва, че Путин е наредил подготовката на тези разпоредби, но не желае да ги обяви публично.

Президентът особено разчита на група изкупителни жертви, които публично поемат рискове вместо него и поемат вината за руските военни неуспехи и непопулярни политики. Той позволява, а понякога и допринася за критиките на руските военни блогъри към руското МО, за да отклони вината от себе си. Путин например позиционира руския министър на отбраната Сергей Шойгу и МО като лице на най-непопулярното си вътрешнополитическо решение до момента - нареждането на частична мобилизация, като накара Шойгу да обясни мобилизационните разпоредби в телевизионно интервю. Президентът освен това многократно обвинява руското МО за всеки проблем, свързан с провеждането на частична мобилизация, и дори публично упреква МО и го призовава да се вслушва в критиките. Путин многократно пренарежда руската командна структура по време на войната и позволява на командирите да поемат вината, като обвинява за цялостните руски военни неуспехи отделните командири, а не нереалистичната си и максималистична цел да завземе цяла Украйна. Държавните пропагандни мрежи на Путин също така прехвърлят отговорността за спорното руско изтегляне от западния (десния) бряг на Херсонска област и град Херсон през ноември 2022 г. върху бившия командващ на руските въоръжени сили в Украйна армейски генерал Сергей Суровикин (който сега служи като заместник-командващ на руската групировка в Украйна под ръководството на новия командващ армейски генерал Валерий Герасимов), а Путин не коментира тази значителна руска загуба.

Лидерът редовно използва руската Държавна дума, за да създава условия за спорни решения с цел да бъде представен като балансиран лидер. Неведнъж е отхвърлял крайнодесни предложения на руската Държавна дума, като например легализирането на групата "Вагнер" в Русия или пълното ангажиране с призивите за национализация на собствеността на руснаците, избягали от страната по време на войната.