Бивш съветник на Путин: Войната ще продължи поне 3 години. Рашизмът е същото като нацизма

Сайтът Главред бе домакин на чат с икономиста Андрей Иларионов, бивш съветник на руския президент Владимир Путин, който сега е старши изследовател в Центъра за политика на сигурност във Вашингтон и президент на Института за икономически анализи. Общувайки с читателите, той разказа кои два фактора ще определят продължителността на войната в Украйна и кога тя може да приключи с възстановяването на контрола над Донбас и Крим, защо заплахата за Киев не е премахната с изтеглянето на руските войски от столицата, какво обяснява зверствата на руската армия в Буча и също как ще се промени ролята на Украйна в резултат на войната с Русия. Иларионов разказва и как западните санкции ще повлияят на способността на Русия да продължи войната срещу Украйна, колко близо е дефолтът на Руската федерация и какъв ще бъде животът на един обикновен руснак след него.

Представяме стенограмата от разговора с Андрей Иларионов.

Мики: Защо мислите, че Путин реши да започне война с Украйна и да я продължи, дори когато блицкригът се провали и стана очевидна погрешната информация, въз основа на която той реши да започне операцията?

Андрей Иларионов: Путин започна да се готви за тази война преди около две десетилетия, когато през 2003 г. направи първия опит да завземе украинска територия – Тузланската коса в Керченския проток. Но тя беше защитена от украинските граничари и украинския президент Леонид Кучма, който беше принуден да прекъсне посещението си в Латинска Америка и да се върне веднага. Тогава Кучма отлетя за Крим и организира действия за защита на Тузланската коса.

Оттогава има много други събития, които потвърждават намеренията на Путин спрямо Украйна, украинците и украинската територия.

Най-важният етап по този път е срещата на върха на НАТО на 3 април 2008 г. в Букурещ, по време на която Путин обясни на Джордж Буш и събралите се лидери на държави, че Украйна от негова гледна точка е неуспешна държава и половината от територията на страната е "Новоросия" - че принадлежи на Русия и че трябва да бъде част от нея. Всъщност тогава териториалните претенции на Русия към Украйна бяха публично декларирани.

След това бяха добре познатите събития от 2014 г.: окупацията на Крим и започналата война в Донбас.

2022 г. донесе съвсем различно ниво на действие, първо под формата на „специална военна операция“ от Русия и започването на пълномащабна война срещу Украйна.

Всички тези действия показват, че самият Путин е взел решението да започне офанзива срещу Украйна. Това решение не е наложено от някой отвън. Това е част от неговия мироглед, който може да се нарече имперски, и специално психологическо състояние.

Целта на Путин може да се сведе до желание за пресъздаване на „историческа Русия“.

Всичко това предполага, че за Путин съществуването на независима украинска държава, независима украинска нация, независим украински етнос, хора от украинска националност е невъзможно. На това са посветени неговите речи, статии и доклади: украинците, както и беларусите, като отделни народи не съществуват и всички те са само част от руския народ.

Въпреки факта, че бяха представени много опровержения на тези думи, бяха представени обяснения на ниво история, етнически изследвания, лингвистика и реалното съществуване на независима държава Украйна, Путин продължава да се придържа към своето мнение. И за последно той заяви това преди няколко дни по време на среща с Лукашенко.

Всичко това предполага, че концепцията за Путин, колкото и фалшива, извратена и безпочвена да е тя, от гледна точка на всеки нормален човек, все още живее в него. Путин все още се ръководи от нея и въз основа на тази концепция той даде заповеди за започване и провеждане на военна операция. Дори след всичко, което се случи, след смъртта на десетки хиляди хора от двете страни...

Вече е очевидно, че броят на загиналите руски военни на територията на Украйна през последните 50 дни е надхвърлил 20 хиляди души, 50-60 хиляди са ранени. Но въпреки това Путин продължава да се придържа към тази дълбоко погрешна концепция.

Въпреки факта, че военните действия почти не засегнаха руската територия, Русия претърпя колосални щети – икономически, политически, имидж, репутация, а щетите лично за Путин, руската държава и руските граждани са просто чудовищни. Путин обаче поддържа необоснована концепция и продължава да дава заповеди за унищожаване на хора в поне две държави.

Много други неща, като членството на Украйна в НАТО, не са принципен въпрос за Путин. Това е само извинение, което той използва, един от аргументите за част от руската общественост, с помощта на която Путин се опитва да оправдае действията си срещу Украйна. Но това не е истинската причина. Истинската причина е наличието на самото понятие за „един народ“ и „историческа Русия“.

Имаме работа с нещо напълно безпрецедентно по отношение на светогледа.

Терентий: Ако говорим за резултатите от 50-те дни на войната в Украйна, какво промениха тези 50 дни за Русия в глобален смисъл, какво за Украйна?

Андрей Иларионов: Тези 50 дни война промениха много. Най-важното е, че връщането към предишната ситуация в Русия, Украйна, руско-украинските отношения и в отношенията по света през следващите, поне две десетилетия, е невъзможно.

От 50 дни се водят бойни действия на ново високо ниво и не се знае кога ще приключат.

Има два основни фактора, които хвърлят светлина върху възможната продължителност на войната в Украйна.

Първият фактор, който вече споменахме, е идеологическото състояние на Путин, неговият мироглед, което не дава основание да се смята, че войната в Украйна ще приключи скоро. Въпреки всякакви жертви, Путин продължава да хвърля хиляди и хиляди нови хора в тази пещ.

Вторият фактор, който позволи на Путин да започне тази война на 24 февруари 2022 г., е присъствието в Съединените американски щати на настоящия президент Джоузеф Байдън, когото Путин смята за слаб, неспособен на реална съпротива, неподготвен и не желаещ да изпрати американски войски в едно форма или друга, за да помогне на Украйна. Отказът на Байдън да изпрати американски войски за защита на Украйна и да използва силите на НАТО за противодействие на руската агресия е зелена светлина за агресията на Путин срещу Украйна. Ако някой друг президент в историята на тази страна (Рейгън, Буш, Тръмп) беше в президентството на Съединените щати, тогава такава агресия, която видяхме през последните 50 дни, най-вероятно нямаше да се случи. И дори да започне, щеше да бъде спряна в рамките на няколко часа.

Евгений: Смятате ли, че новата фаза на руско-украинската война, която предстои да започне в източната и южната част на Украйна, ще се превърне в Рубикон на тази война? Да или не - защо?

Андрей Иларионов: Първо, ако се съди по оценките на военните експерти, операцията в Източна Украйна вече продължава поне седмица. А боевете там са много ожесточени. Данните за загубите на военна техника потвърждават това. Боевете обаче все още не са достигнали нивото на интензивност, за което многократно е предупреждавано и се очаква.

Второ, тази военна операция няма да е последната, няма да реши съдбата на войната в Украйна. Дори ако въоръжените сили на Украйна успеят да отблъснат новата офанзива на руските войски край Изюм и Гуляйполе с големи загуби, войната няма да свърши дотук.

Предвид душевното състояние на Путин, от моя гледна точка, трябва да очакваме други кампании и нови офанзиви, както и други технологии за атака. Няма изгледи войната в Украйна да приключи през следващите седмици – всичко това ще продължи още много.

Омега: С какво новият етап на войната на изток, юг и Донбас ще се различава от първия според вас? Как мислите как ще приключи битката за тези територии? Ще успее ли Русия да разшири „ЛДНР“ до административните граници на областите Донецк и Луганск, да изгради сухопътен коридор до Крим, да превземе регионални центрове?

Андрей Иларионов: Всичко това зависи изцяло от въоръжените сили на Украйна. Надявам се, че нищо от горното няма да се случи, но войната си е война и голяма част от това, което се случва в хода на военните действия, е трудно предвидимо или непредсказуемо.

Рика: Отменена ли е заплахата за Киев окончателно след изтеглянето на руските войски от киевско и черниговско направление? Доколко е възможен втори опит за превземане на Киев и при какви обстоятелства?

Андрей Иларионов: Заплахата за Киев не е премахната, както и заплахата за цяла Украйна. Тази заплаха ще съществува, докато Путин е на власт в Русия.

Вероятно тази заплаха няма да се осъществи през следващата седмица, но това не означава, че Путин няма да се опита да осъществи нещо подобно след месец-два, след примирие или мирен договор. В крайна сметка Путин наруши всички споразумения, сключени между Русия и Украйна през последните 30 години. Ако той се отнася по този начин към документите, сключени от Русия и Украйна, нищо няма да му попречи да наруши всеки друг документ, който може да бъде подписан в резултат на военни действия. Всеки от документите ще бъде лесно нарушен от Путин, за да започне отново нова атака срещу Украйна.

Заплахата за Киев и цяла Украйна може да бъде премахната само с премахването на режима на Путин.

Петро: Моля, споделете вашето виждане за това какви сценарии може да се развият по-нататък и как може да приключи войната, условно казано, кой е оптимистичният сценарий, кой е песимистичният и кой изглежда най-вероятният и реалистичен?

Андрей Иларионов: Най-песимистичният сценарий е, че с числено, качествено, огнево и друго превъзходство руските войски ще победят украинските и ще установят контрол над значителна част от територията на Украйна.

Не мисля, че днешна Русия и режимът на Путин разполагат с достатъчно сили за физическата окупация на цяла Украйна. Но за окупацията на левобережната и южната част на Украйна, теоретично Русия има ресурси и средства.

В този смисъл условието за реализиране на песимистичния сценарий е обща мобилизация в Русия и увеличаване на въоръжените сили на Руската федерация в пъти – до няколко милиона души.

Оптимистичният сценарий предполага военно поражение от въоръжените сили на Украйна на нахлуващия агресор на украинска територия. И не само в териториите, окупирани от 24 февруари 2022 г., но и във всички други територии, включително Донбас и Крим.

Естествено, подобна задача не може да бъде решена в рамките на следващите седмици или месеци - нейното решаване ще продължи с години.

Реалистичен сценарий е да се приложи оптимистичен сценарий, но само срокът за изпълнение ще бъде удължен за по-дълго време.

Абсолютно съм убеден, че цялата територия на Украйна рано или късно ще бъде освободена от руската окупация. Украйна ще възстанови политически, административен и друг контрол върху всички законно принадлежащи към нея територии, но периодът за изпълнение на този проект може да бъде удължен с години или десетилетия, например по отношение на Крим.

Но не виждам друг вариант от стратегическа гледна точка, освен варианта Украйна да си върне контрола над цялата територия, която законно й принадлежи.

Ася: Андрей Николаевич, кога мислите, че ще свърши войната? Прогнозите са много плашещи, че ще се проточи година, две или три...

Андрей Иларионов: Прогнозата, че войната в Украйна ще приключи след три години, не е ужасна, а минимална. За тази прогноза има доста точна дата - 20 януари 2025 г., датата на встъпването в длъжност на новия президент на САЩ, който ще заеме различна позиция по отношение на нарушителя на международното право. Не знаем нито името на лицето, нито партията, към която ще принадлежи. Но появата на нов президент като президент на Съединените американски щати почти гарантирано означава край на военните операции на режима на Путин срещу Украйна.

Така че три години са минимумът.

Ако Джоузеф Байдън остане на власт или дори ако друг президент на САЩ дойде в Белия дом, но се придържа към същия подход като настоящия, тогава враждебните действия могат да продължат за по-дълъг период.

Следователно тригодишният хоризонт е минималният и оптимистичен сценарий за настоящата война.

gf_43: Като руснак, гражданин на Руската федерация, изненадахте ли се от бруталната жестокост на вашите сънародници в Буча? Мислихте ли, че руски войник е способен на такова клане? Защо според вас е станало клане в Буча? За какво?

Андрей Иларионов: Събитията в Буча са чудовищна история и чудовищни ​​престъпления, извършени от руски военнослужещи. И не само в Буча, но и в цяла Украйна. Всеки нормален човек е в шок след случилото се.

Въпреки това, при всички извършени зверства, ние виждаме такъв подход от страна на руските военни не само по отношение на украинците по време на настоящата война - същото се случи в Донбас в продължение на осем години, в Крим във връзка с кримските татари, със сирийците в Сирия, с грузинците по време на руско-грузинската война, с грузинците по време на абхазко-грузинската война от 1992-1993 г. с активното участие на руските въоръжени сили, през двете Чеченски войни, които все още продължават в Северен Кавказ, по време на войната в Афганистан, Втората световна война по отношение на населението на Германия, Полша, Украйна, Беларус и балтийските страни, когато съветската армия окупира и окупира тези територии. Още повече, че именно това поведение наблюдавахме масово от войниците на Червената армия по време на Гражданската война на територията на бившата Руска империя от 1918-1922 г.

Следователно всичко, което виждаме в Украйна, има признаци на продължение на определени традиции, „култура“ на руските военни – няма значение дали принадлежат на Руската империя, Съветския съюз или Руската федерация.

Прочетете поне историята на Лев Толстой "Хаджи Мурад", която описва зверствата на руските войски в Кавказ при завладяването на Северен Кавказ. Това не е много по-различно от това, което виждаме сега.

Но към това, което се наблюдава в продължение на поне няколко века от действията на руските военни, трябва да се добавят някои елементи, които съветският тоталитарен режим въведе. Тези елементи са напълно възпроизвеждани в поведението на настоящите руски военни и специални служби. Ако преди идването на съветския тоталитарен режим тези действия бяха извършени с невероятна жестокост, но бяха относително несистемни и се прилагаха само за онези лица, които бяха извън обсега на военните, то с настъпването на тоталитарния режим особена жестокост и се прилага мярка за физическо унищожение на онези, които този тоталитарният режим счита за елитите на завладените страни: учители, лекари, представители на държавната власт и военния елит, полицаи, духовници, професори, тоест към онези хора, които представляват интелектуален, политически, административен, държавен, военен елит на страната и са закрепващата структура на това или друго общество. Съветският тоталитарен режим е разработил специална технология за елиминиране на такива индивиди, които формират структурната мрежа на всяко общество, и ги заменя с лица, които са докарани в конвой или кооптирани сред местните лумпени, за да упражняват контрол върху тази територия.

Дюк: Вие знаете повече за живота в Русия, знаете го по-добре... Моля, обяснете защо руските военни са откраднали тоалетни чинии, кучешки колиби и гащи? Като цяло, какъв е мащабът на грабежите от въоръжените сили на РФ в Украйна? От коя дупка изпълзяха тези войници, които посегнаха дори на такива неща?!

Андрей Иларионов: През 2014 г. в моя LiveJournal започнах да пиша рубриката „Какво не е наред с руснаците“. Под този таг поставям текстове, които са посветени на поведението на руски граждани, които абсолютно отпадат от идеята за поведение в едно цивилизовано общество. За съжаление, текстовете под този таг се публикуват редовно и все по-интензивно.

Всичко това свидетелства за идеологическото, психологическото и поведенческото състояние на огромна част от руското общество. Не говорим за цялото руско общество, а за огромна част от него, която няма представа нито от закона, нито от поведението в цивилизовано общество. Още повече, че тази липса на идеи не е случайна – тя се възпитава и подкрепя от сегашното руско ръководство.

Поведението на руските военни, което наблюдаваме в Украйна, не е новина. Същото беше и в Грузия през 2008 г., в Сирия, Чечения и в Европа по време на Втората световна война.

Подобно поведение от страна на военнослужещите на други страни по правило се наказва строго. Наказанието за мародери в повечето цивилизовани страни е незабавна смърт. Но в руските въоръжени сили това не само е позволено, но и се възнаграждава и стимулира.

Това показва колосално отклонение в правното представителство на милиони хора на територията на сегашната Руска федерация, тяхното масово престъпно поведение. Съответно е абсолютна необходимост да се премахне политическия режим, който съществува днес в Русия. Той не само позволява подобно поведение, но и го стимулира, опитвайки се да разпространява престъпни практики сред онези представители на руското общество, които все още не ги използват.

Марк: Искам да ви попитам за Мариупол. Защо е толкова важно Русия да го вземе на всяка цена, дори да го изравни със земята? Очевидно задачата не са хората, а територията, самото място... И как така втората армия на света не е успяла да превземе един малък град повече от месец?

Андрей Иларионов: Целта на Русия е ясна - да превземе втория по големина град в Донецка област, най-голямото пристанище на Азовско море. Град, който е символ на конфронтация и съпротива. Мариупол беше превзет през 2014 г., след което беше освободен. И накрая, Мариупол е градът, в който е базиран полк Азов, който е признат от международни военни експерти за най-добрата военна част в света.

Затова за режима на Путин превземането на Мариупол и унищожаването на Азов е изключително важна символична задача. Да не говорим за факта, че Мариупол ще позволи затварянето на сухопътния коридор между окупирания Донбас и окупирания Крим.

Защо не могат да го направят толкова дълго? Защото въоръжените сили на Украйна и същият "Азов" демонстрират високото качество на водене на война.

Що се отнася до това как се държат въоръжените сили на РФ по отношение на Мариупол, те не могат да се държат по различен начин. И по отношение на Мариупол те се държат точно по същия начин, както по отношение на Харков, Суми и други украински градове. По същия начин се държаха и към Алепо, Грозни, Кьонигсберг, Берлин. Това е единственият вид военни действия, които съветската, а сега и руската армия знае как да провежда. Този тип военни действия включват унищожаване на целия живот, всякакви убежища, пълно унищожаване на градове и завземане на територии, независимо от хората, които някога са били там.

Путин не се нуждае от хора, които не са част от хората на Путин. Има нужда от територия. И той многократно е заявявал, че предявява претенции към "Новоросия". Той иска да я вземе, независимо дали има хора там или не. Ако има хора, които не споделят неговата гледна точка, те ще бъдат подложени или на заточение, или унищожаване, или принудително превъзпитание, документи за което вече са публикувани многократно. Те показват каква съдба има режимът на Путин за украинците, които запазват украинската си идентичност, да не говорим за политическите си възгледи.

Байрон: Различни източници казват, че Путин е поставил краен срок на своите бойци - 9-10 май, така че те да превземат редица украински градове. Колко осъществими са тези желания и откъде идва такава страст към символичните дати?

Андрей Иларионов: Символичната дата не е 9-10 май, а 7 май. Тази дата има особен митологичен характер за Путин, тъй като първото му встъпване в длъжност се състоя на този ден през 2000 г. Оттогава всички встъпвания в длъжност на Путин се състояха на 7 май. Така той даде заповед до 7 май, на неговия специален ден, да му бъдат доставени „подаръци“ от украинския фронт.

Дали Путин ще успее да ги получи зависи от съпротивата на украинците и действията на въоръжените сили на Украйна. Надявам се да не успее.

Линда: Добре, Путин обезумя, но какво се случи с обкръжението му, както и с хората в Русия, които също бяха заразени от ненавист към Украйна. Защо този ужас стана възможен? Защо руснаците подкрепят действията на своите канибали? Само не говорете за пропаганда - все пак сме в 21-ви век е, всеки има интернет и достъп до всякаква информация. Какви "братя", какъв "един народ"?! Все пак Русия сега се държи спрямо украинците, както Хитлер се държеше към евреите!

Андрей Иларионов: Мога само да споделя вашето емоционално състояние. Но отговорът на този въпрос ще бъде съставен от отговорите на специалисти в областта на психологията и психиатрията. В крайна сметка това наистина е особено състояние на обществото.

Сравнението на поведението на Русия с поведението на някои германци спрямо евреите в рамките на провеждането на Холокоста не е случайно. Въпреки това, както германският нацизъм, така и рашизмът на Путин (това наистина е отделно явление, което има характеристиките на определена идеология) не обхваща цялото общество, а по-голямата част от него.

Но самият факт, че обществото е в такова състояние, също е резултат от пропаганда. Въпреки че настоявате да не говорим за това, то има какво да се каже. Ако пропагандата беше в състояние да направи невъобразимото с едно много високоразвито, цивилизовано и културно общество, като това в Германия, тогава защо да се учудваме от това, което направи 20-годишната пропаганда на Путин в Русия. Всичко е в резултат на държавната идеология за насърчаването на незаконното, престъпно поведение от страна на властите.

Тоест, това е програма за идеологическа и морална поквара на собствената нация.

Zero: Путин ще се опита ли да използва ядрено оръжие?

Андрей Иларионов: Ние не знаем това, защото често сме виждали, че Путин не действа по начина, по който много хора очакват.

Струва ми се, че използването на ядрено оръжие от Русия срещу Украйна е ирационално, за да се постигнат целите на Путин. В крайна сметка той се стреми да получи контрол над Украйна и определено не се нуждае от контрол над Украйна, замърсена с радиация.

Той използва "ядрения блъф", за да сплаши лидерите на онези страни, които се страхуват от подобен блъф, като американския президент Джоузеф Байдън.

Що се отнася до украинците, те са готови да защитават своята земя, страна и себе си, независимо какви средства и оръжия е готов да използва срещу тях Путин или някой друг. Фактът, че украинците са готови да защитават страната си, независимо от всичко, обезценява заплахата от използване на ядрено оръжие, което Путин използва толкова често. Тази заплаха действа само на тези, които се страхуват от това оръжие.

Украинците вече не се страхуват от никакви оръжия, защото решиха да се защитават и да се бият.

Лис Микита: Как бихте оценили промяната в имиджа на руската армия по време на войната в Украйна – от „втората по сила в света“ до „куп мародери, изнасилвачи и убийци“? Нещо повече, сега целият свят видя истинската военна мощ на Русия, от която циганите крадат танкове, селяните отнемат военна техника с голи ръце, а украински жени свалят вражески дронове с консерви! Как ще се промени отношението към Руската федерация по света и най-важното - кой и как може да използва това?

Андрей Иларионов: Що се отнася до качеството на въоръжените сили на Руската федерация, аз не бих се занимавал с омаловажаване на реалния потенциал на руската армия. Въпреки факта, че руската армия е банда от мародери, изнасилвачи и списъкът продължава, тази банда е добре въоръжена. Руските войски все още разполагат с много сериозно въоръжение, военна техника, огромно количество боеприпаси, гориво и колосални ресурси. И тази банда все още заема значителна част от украинската територия, а в някои райони продължава да напредва. Битките при Изюм, Мариупол и в Южна Украйна показват, че в някои райони военната инициатива все още е на страната на руските войски.

Затова не бива да се подценява военният потенциал, който агресорът все още има на територията на Украйна, както и този, който може да бъде мобилизиран на територията на Русия в резултат на обща мобилизация. Възможна е и техническа и военна мобилизация, която все още не е извършена в пълен мащаб на територията на Русия.

Затова не е нужно да бързаме с окончателните оценки и да мислим, че руската армия е свършила дотук.

Що се отнася до възприемането на руската армия в света, то започна да се възприема по-обективно. Защото само преди два месеца всички американски медии говореха как руската армия ще превземе Киев за 48 часа, за 72 часа – „Руските танкове ще смажат Украйна“. Сега, разбира се, тази гледна точка търпи радикална ревизия.

Руската армия все още запазва силата си, остава много опасна, заема значителна част от територията на Украйна, голям брой украински граждани сега са на окупирана територия в много опасна ситуация – подложени са на насилие, побои и грабежи.

Окончателната оценка на руската армия ще направим, когато последното парче украинска територия бъде освободено от агресора.

Доброжелател: Моля, разкажете ни за новата икономическа реалност в Русия. Какъв е животът там след новите санкции, изолацията и въвеждането на всякакви ограничения?

Андрей Иларионов: Нов живот в Русия все още не е настъпил - всичко тепърва предстои. Все още те  не са повлияли значително на реалното ежедневие на огромното мнозинство руски граждани. Засегнатите са онези хора, които бяха силно свързани с външния свят, така че няколкостотин хиляди руски граждани побързаха да напуснат територията на Русия и да избягат. Освен това някои хора във военна възраст избраха да напуснат Русия и да се озоват в която и да е друга страна, но не и в родината си.

Истинският ефект от санкциите и международната изолация в Русия все още не е усетен, това тепърва предстои.

Тамила: Какво ще означава на практика дефолтът на Русия, който се предполага, че се очаква в началото на май? Какво ще се случи с курса на рублата в този случай? Как ще изглежда животът на обикновен руснак?

Андрей Иларионов: Неизпълнение на руските задължения наистина може да бъде обявено на 4 или 5 май, ако руските власти не успеят да извършат плащанията по задълженията си в долари, а те се опитаха да направят това на 4 април в рубли. Естествено, промяната във валутата на плащане е формално условие за нарушаване на договора и по този начин отваря официалната процедура за неизпълнение, ако тази операция не бъде извършена в рамките на 30 дни по същия начин, както е предвидено в споразумението.

Така руските власти имат две възможности за действие.

Първата е, че въпреки опита да се изобрази ситуация, в която уж руски рубли могат да се използват за плащане на доларови задължения, все пак се плаща в долари, което въпреки замразяването на част от валутните резерви, Централната банка на Русия и руският Министерството на финансите има. Ако руските власти направят това, тогава неизпълнението през май 2022 г. няма да се осъществи и ще бъде отложено.

Второ, ако не направят това и се опитат да настояват да плащат задълженията си в рубли, тогава Русия наистина ще бъде обявена в несъстоятелност в международните финансови отношения. И тогава може да възникне ситуация на кръстосано неизпълнение. Това означава, че всеки кредитор, към когото има дълг или от руската държава, или от руски юридически лица, може да поиска предсрочно погасяване на тези задължения. Ясно е, че в този случай нито руската държава, нито руските търговски организации няма да имат достатъчно средства, за да изплатят дълговете си. В този случай Русия и руските компании ще бъдат обявени в несъстоятелност, поне тези от тях, които няма да могат да извършват такива плащания. А това ще означава пълна изолация на Русия от всякакви кредитни отношения до възстановяване на кредитоспособността на Русия.

Що се отнася до обменния курс на рублата спрямо долара, както видяхме наскоро, този курс се поддържа изкуствено от Централната банка на Руската федерация с помощта на най-строгата регулация и умерени интервенции на пазара. С други думи, официалният обменен курс ще остане близо до изкуственото ниво, което виждаме днес. Въпреки това ще бъде физически невъзможно получаването на долари или друга валута.

В този смисъл Русия ще се върне в състоянието на бившия Съветски съюз, когато вестник „Правда“ публикува обменния курс на съветската рубла – 66 копейки за долар, но ще бъде невъзможно да се получи този долар или евро, или каквато и да е друга валута.

Животът на обикновен руснак след фалит на държавата ще бъде близък до това, което се наблюдаваше в Съветския съюз, с тенденция да се доближи съвсем до стандарта в Северна Корея.

Следете новините ни в GoogleNews