Американският остров, от който можете да стигнете пеш до Русия

Докато Тръмп и Путин се срещат в Аляска, два острова близнаци, свързани с леден мост в Беринговия проток, напомнят, че културата и историята на САЩ и Русия са дълбоко преплетени, съобщава в своя публикация BBC.

Когато руският президент Владимир Путин се срещне с президента на САЩ Доналд Тръмп в Анкъридж днес, това ще е първият път, когато руски лидер стъпва в Аляска, въпреки факта, че най-големият щат на САЩ всъщност е бил руска колония от 1799 до 1867 г.

Срещата на върха, обявена като разговор за прекратяване на войната в Украйна, идва повече от 150 години след като САЩ са закупили близо 600 000 квадратни мили земя от царска Русия само за 7,2 милиона долара (по-малко от два цента на акър) и служи като напомняне, че двете нации са много по-близки, отколкото повечето си представят.

Въпреки че САЩ и Русия често са представяни като далечни съперници, тяхната история и география са дълбоко преплетени в 49-ия щат на Америка. В началото на 18-ти век ледените води на Беринговия проток, широк само 51 мили в най-тясната си точка, са служили като пътна артерия за сибирски търговци, руски православни мисионери и местни общности инуити и юпики, които са се движели свободно между двата континента, за да търгуват, да се женят и да ловуват.

Дори след като Аляска става част от Съединените щати, много културни и семейни връзки са се запазили през разделителната линия. И днес пътуващите до Аляска все още могат да видят руски православни църкви с куполи във формата на луковица, да се срещнат с жители с руски фамилии и да видят руски артефакти в музеи. Но никъде тази културна и географска близост не е по-впечатляваща, отколкото на Диомедовите острови.

Диомедовите острови са два ветровити вулканични издатини, разделени само от 3,9 километра море и лед. По-малкият от двата, Малкият Диомед, е част от САЩ, докато по-големият, Големият Диомед, е руски.

И все пак не само държави и континенти разделят близнаците: невидимата линия на часовите пояси също минава между тях. Така че, въпреки факта, че жителите на Малък Диомед могат да видят Русия от дървените си колиби и – на теория – да преминат през замръзналия леден мост до Големия Диомед, както са правили техните предци, Големият Диомед е с 21 часа пред Малък Диомед, особеност, която е накарала местните жители да нарекат замръзналите скали „Островите на вчера и утре“.

Днес Големият Диомед е необитаем, с изключение на руска гранична станция. Малък Диомед е дом на около 80 жители – повечето от тях инупиати, които живеят в къщи, разположени на западния бряг, единственото парче относително равен терен между отвесни скали и бурното море. Хеликоптерите обикновено доставят поща и провизии веднъж седмично, но мъглата и силните ветрове често забавят кацанията с дни или седмици. Вместо това жителите на Малък Диомед разчитат на риболов, лов на тюлени и моржове и улов на морски птици от векове.

Много преди да бъдат очертани съвременните граници обаче, и двата острова са били обитавани от коренно население. Дори след като Аляска е закупена от САЩ през 1867 г., островите функционират като една общност повече от 80 години, като жителите все още гребат, ходят или се возят с кучешки впрягове свободно между двете сухоземни маси.

Всичко това се променя през 1948 г., когато в началото на Студената война. Съветският съюз премества коренното население на Голям Диомед на континента, разпръсквайки ги из Сибир. Двете държави запечатват границата, създавайки граница, която все още съществува и е известна като „Ледената завеса“. Днес повечето от жителите на Малък Диомед имат роднини някъде в Русия, които са били преместени от Голям Диомед, а жителите тук все още се възприемат като един народ, разделен от замръзнала граница.

„Семействата внезапно бяха разделени през Беринговия проток“, казва Чарлз Уолфорт, съавтор на книгата „Към Русия с любов: Пътешествието на един жител на Аляска“, която изследва историческите връзки на Аляска с Русия. „Тези връзки бяха прекъснати и не бяха възстановени в продължение на около 40 години.“

На 13 юни 1988 г. Полетът на приятелството отбеляза размразяване на напрежението по време на Студената война между САЩ и Съветския съюз, свързвайки отново жителите на Аляска и руснаците след десетилетия на непреодолима граница. Чартърен самолет на Alaska Airlines превози политици, високопоставени лица и старейшини от коренното население на Аляска от Ном, Аляска, до Провидения, Русия, за да могат да прекарат един ден, събирайки се отново с роднини, които не са виждали от детството си, и да се срещнат с членове на семейството, за които са чували само от истории.

„Това даде началото на цяла ера на положителни отношения между Аляска и Русия, която продължи около 25 години“, каза Дейвид Рамзьор, тогавашният прессекретар на губернатора на Аляска Стив Каупър, който помогна за организирането на полета, и автор на книгата „Топене на ледената завеса: Изключителната история на гражданската дипломация на границата между Русия и Аляска“. „Всяка група, за която можете да се сетите, от плувци в студени води до журналисти и фолк певци, организираха програми за обмен до и от Русия.“

Пътуване до Малкия Диомед

До Малкия Диомед се стига само с лодка (когато ледът се разтопи) и с хеликоптер от най-близкото летище в Ном, Аляска. Предлага се настаняване в стая под наем чрез корпорацията Inalik Native Corporation и макар че на острова няма ресторанти или банкови услуги, има някои хранителни стоки и риболовни принадлежности, достъпни от единствения магазин на острова, Little Diomede Native Store (въпреки че е по-добре да си носите собствени провизии, за да не се изчерпват ограничените запаси на местните жители). Докато сте на Малкия Диомед, можете да разгледате селото, да научите за традиционния лов и риболов за препитание, да наблюдавате впечатляващи колонии от морски птици (като рогати тупици и чернокраки моевки) и да закупите сложни резби от слонова кост, известни на острова.

В следващите години пътуването между Западна Аляска и Източна Русия става сравнително рутинно, като местните жители от двете страни участват в съвместни спортни събития, научни изследвания и бизнес начинания. Една запомняща се инициатива между хора, отбелязва Рамзьор, е Експедицията през Беринговия проток, в която екип от американски и съветски скиори и мъшъри (включително местни участници от Аляска и Чукотка) изминават около 1000 мили от полуостров Камчатка в Сибир до полуостров Сюард в Аляска като форма на дипломация с кучешки впряг през 1989 г. Наречен на древен сухопътен мост, който някога е преодолявал Беринговия проток, мирният проект е имал за цел да подчертае споделената история и трайните културни връзки между коренното население от двете страни.

„Тези от нас в кабинета на губернатора измислиха тази луда идея да подпишат договор на Международната линия на датата, стоящи на леда между двата Диомеда“, каза Рамзьор, добавяйки, че поради зимна буря, кабинетът на губернатора е бил заседнал на континента, което е осуетило плановете им. „Някои журналисти бяха долетели от Москва, за да отразят събитието, и докато ни чакаха на Малкия Диомед, двама от тях дръпнаха настрана един гвардеец от Аляска и поискаха политическо убежище. В крайна сметка го получиха, но това някак си взриви цялата добра воля на експедицията.“

Рамзьор казва още, че този период на добросъседство е продължил само до началото на 2000-те, след като Путин дойде на власт и промени руската политика, за да обезкуражи взаимодействието със Запада. След като Русия нахлу в Украйна, настроенията в щата се влошиха още повече – през 2023 г. Асамблеята на Анкъридж гласува за прекратяване на побратимяването на Магадан, Русия, а наскоро в Ном, град, който се намира само на 260 километра източно от Русия, местните жители изработват домашно пригодени устройства за заглушаване на дронове и шият кевларени бронежилетки, които да изпращат на фронтовата линия в Украйна. В петък се очакват митинги срещу Путин в най-населения град на Аляска.

И въпреки че в училищния физкултурен салон на „Малък Диомед“ все още има стенопис, изобразяващ две ръце, преплетени през водната преграда между островите, с думата „приятел“, написана на английски и руски език, малкото жители на острова са известни с това, че следят движенията на руски войски, кораби и хеликоптери в района (които са се увеличили, особено след като топенето на морския лед отвори възможност за арктическо корабоплаване), споделяйки събраната си разузнавателна информация с военни офицери в Анкъридж.

Независимо дали срещата на върха в Анкъридж ще донесе осезаема промяна или ще остави отношенията замразени, тя ще бъде наблюдавана отблизо от двете страни на Беринговия проток – където политиката, подобно на морския лед, може да се промени без предупреждение.

Следете новините ни в GoogleNews