The Insider: Екип от елитни руски убийци е виновен за взривовете в склада на Гебрев

През ноември 2011 г. поделение 29 155 на ГРУ взриви склад за боеприпаси в Ловнидол, България, в който се съхраняват артилерийски снаряди, предназначена за Грузия. Това е била първата известна терористична атака, извършена от екип убийци и саботьори, които по-късно ще отровят Сергей и Юлия Скрипал в Англия, българския търговец на оръжие Емилиян Гебрев и ще взривят много други складове и сгради на териториите на НАТО.

Това съобщава The Insider в публикация, в която разкрива нови подробности и имена около експлозиите в погребите край севлиевското село Ловнидол в средата на ноември преди почти 12 г. Както и за покушението срещу оръжейния търговец Емелиян Гебрев и саботажи в други страни от Европа, в които "убиха или раниха десетки цивилни и доведоха до експулсирането на руски дипломати".

Руското издание The Insider се е сдобило със записи от пътувания и изтекла кореспонденция от членове на поделение 29 155, които сочат тяхната вина за първата атака в България и разкриват защо толкова много от тези оперативни служители заемат високи позиции в режима на Владимир Путин, допълват авторите.

Кой е ген. Андрей Аверянов

Ключовата фигура зад всяка от тези "черни операции" е ген. Андрей Аверянов (сега на 56 г.),командир на въпросното поделение, който наследи значителна част от империята на бившия шеф на наемниците от "Вагнер" Евгений Пригожин. Според The Insider генералът се ползва с покровителството и доверието на Путин.

Двете издания проследяват дейността на Аверянов от 2008 г., когато той получава виза, за да стане помощник военен аташе в Осло. Но не се появява в норвежката столица, а става командир на поделение 29 155. Назначен е да ръководи екип от млади оперативни работници, около шестима души от ГРУ и руския Спецназ за настъпателни диверсионни операции в чужбина.

Имейли от електронната поща на помощник на Аверянов показват, че малко след посещение в Молдова през март 2011 г. генералът се връща в Москва и с четирима подчинени отива в Краснодар, където започва историята за взривяване на българската партида боеприпаси е той обявява съревнование между трима от хората си да измислят устройствата за това.

Предлагат се три варианта, задействани с детонатор дистанционно. Показани са и съответните снимки, но на тях всички изглеждат някак недовършени.

Схемите на снимки. 

Майор Владимир Моисеев прилага снимка на първия вариант и пише на генерала, че "според конструктивните си характеристики този продукт има механичен часовников механизъм с продължителен обхват на активиране и предпазител, който осигурява безопасност при работа с уреда на всички етапи". Обхватът на детонатора е от 300 до 700 метра. След активирането му са необходими от 5 до 55 минути. Майорът допълва, че "продуктът е готов за употреба".

Описват се техническите параметри. Действието му е елементарно - след пренасяне с включен предпазител то се поставя на нужното място, настройва се на определено време и след като таймерът го отброи, се активира електрическото захранване на дистанционния детонатор в очакване да получи сигнал за експлозия.

Бомби в Чехия, взривове в България

Шест месеца след Краснодар, през октомври 2011 г., хиляди артилерийски патрони за оръжия от съветската епоха са подготвени за изпращане в България от чешки склад за боеприпаси в малкото село Врбетице, в област Злин в Източна Чехия. Съоръжението е собственост на дъщерно дружество на чешкото министерство на отбраната, но е наето дългосрочно от чешката компания за търговия с оръжие IMEX, която съхранява боеприпаси от съветската епоха, бракувани от словашката армия няколко години по-рано, от името на клиенти като българската EMCO. Като бивши държави от Варшавския договор, Чехия, България и Словакия все още разполагат с големи запаси от оръжия и боеприпаси от съветската епоха, голяма част от които трите държави даряват на Украйна за отбранителната ѝ война срещу Русия, се казва в разследването.

Три години по-рано обаче Москва нахлува в друга постсъветска държава - Грузия, в петдневна лятна война, водена за отцепническите региони Южна Осетия и Абхазия, които бавно се превръщат във васални на Русия държави. Технически Русия спечели войната и военните действия приключиха с договорено прекратяване на огъня през август 2008 г., което предостави на Русия фактически контрол над Южна Осетия.

Въпреки това Кремъл знаеше, че въпреки унищожаването на голяма част от грузинския оръжеен арсенал, грузинците далеч не се бяха примирили с новото статукво и армията им бързо се превъоръжаваше. Путин директно обвини украинското правителство, оглавявано тогава от президента-реформатор Виктор Юшенко, че доставя оръжие на Грузия. ГРУ обаче е знаело за друг доставчик в Източна Европа: България.

Според бивши грузински правителствени служители оръжейните договори за Тбилиси са се свили сериозно след войната с Русия.

"Не забравяйте също така, че това беше времето на "рестартирането" на Обама с Путин. Затова търсехме продавачи навсякъде, където можехме да ги намерим", казва Гиорги Канделаки, който е служил като съветник на прозападния грузински президент Михаил Саакашвили, визирайки усилията на САЩ за размразяване на отношенията с Кремъл в началото на новата президентска администрация. 

"България беше една от първите страни, които ни дадоха лицензи за износ и ни продадоха оръжия. Какви оръжия и боеприпаси сме внасяли, за съжаление, не можем да кажем, защото това е строго секретно според грузинските закони, казва пред The Insider бивш грузински служител, пожелал анонимност, запознат с историята на поръчките на грузинското министерство на отбраната. 

И все пак българските продажби на оръжие, които са публично достояние в Грузия, продължиха въпреки изричните предупреждения на Дмитрий Медведев, заместващия президент на Русия, който заплаши да приземи флота от изтребители МиГ на България, в случай че София "възобнови продажбите на оръжие на Грузия", казват разследващите.

В рамките на един месец - от 4 октомври до 4 ноември 2011 г. - от Чехия за България са изпратени над 6000 артилерийски снаряда, от които 3120 са 152-милиметрови. Според твърденията на българските прокурори през 2021 г. те са били предназначени за последващо прехвърляне в Грузия. (Емилиян Гебрев, собственик на ЕМКО, заявява пред The Insider, че не е ангажирал пратката специално за износ за Грузия, но признава, че ГРУ вероятно е подозирало, че пратката ще се окаже там).

"Основното, което трябва да се знае, е, че боеприпасите и горивото се съхраняват заедно в една опаковка, което прави всеки контейнер много по-нестабилен", казва пред The Insider артилерист на активна служба в американската армия. "152-милиметровите снаряди са по-трудни за логистично транспортиране, но не се налага да боравите поотделно с боеприпасите и горивото."

Но същото качество, което ги прави по-удобни на бойното поле, ги прави и по-горими при съхранение - факт, от който подразделение 29 155 явно се е стремяло да се възползва.

Докато чешките боеприпаси се опаковат и подготвят за транспортиране в няколко партиди, екипът на Аверянов пристига от Москва на летищата край Врбетице. По всичко личи, че именно там са искали да поставят своите експлозиви, готови за дистанционно взривяване, коментират разследващите.

Транспортиране

Групата от Врбетице включва "Николай Кононихин", идентифициран от разследващите като служителя на ГРУ Николай Ежов, и "Сергей Рижиков" – офицерът от ГРУ Сергей Романов. Пристигат в Братислава на 10 октомври. Два дни по-късно Аверянов пристига с полет от Москва във Виена. Последни пристигат "Рустам Джамалов", старши офицер от ГРУ, и "Руслан Боширов“, чието истинско име полк. Анатолий Чепига и участва в опита за убийство на Сергей Скрипал във Великобритания.

Пратката със снаряди за ЕМКО е изпратена за България с товарен камион на 25 октомври. Ежов и Романов пък са проследени до България.

След взрива в склада на Гебрев.

"България вероятно има интерес на ниво национална сигурност да поднови разследването на този случай, но това не е единствената държава, която трябва да постъпи така", се казва още в публикацията.

Следете новините ни в GoogleNews