Има 8 584 разминавания между флаш паметите и секционните протколи на изборите

През цялата предизборна кампания обвиненията за контрол над избирателите и потенциални манипулации на вота бяха централна тема, както за партиите, така и за медиите, пише Институтът за развитие на публичната среда.

Непосредствено след деня на вота започнаха и първите политически заявки за повторно преброяване на гласовете, частично или навсякъде, както и дори за касиране на изборите. Политическото говорене по тази тема се усили след обявяването на окончателните резултати, според които само 21 гласа оставиха партия Величие без представители в 51-о Народно събрание. Затова още повече допринесоха и попадналите във фокуса на медиите видеозаписи от преброяването на резултатите в различни секции в страната, които показват редица нарушения. В резултат, дори Централната избирателна комисия (ЦИК) за пръв път реагира, като изпрати сигнали до Прокуратурата за шест секционни комисии.

Анализите на процедурите по броене отново обхванаха и гласовете от машинни устройства. Припомняме, че и на тези избори имаше проблеми с отпечатването на празни или по-къси бюлетини от машините. Имайки предвид това, ЦИК беше изпратила указание до районните избирателни комисии в деня преди изборите. В него Комисията инструктира членовете на СИК да допускат гражданите повторно да гласуват с хартиена бюлетина при подобни случаи с машинното устройство.

В тази връзка екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) обработи данните от секциите в страната с машинно гласуване в изборите за Народно събрание на 27-и октомври. Какво показват резултатите от секционните протоколи и сравнението им с тези от флаш-паметите? Има ли разминавания в гласовете? При кои парламентарни формации те са най-големи? В кои избирателни райони има най-много секции с разминавания? На тези въпроси ще отговорим в настоящата публикация.

Има ли разминавания според данните?

Според отворените данни от страницата на ЦИК общият брой на секциите в страната, в които имаше машинно гласуване, беше 9 353.

Публикуваната информация от флаш паметите на машинните устройства за гласуване в секциите в страната, показва гласуването с машини в 9 290 секции. Така липсват данни от 63 флаш памети. Това са секции, за които по някаква причина не може да се извлече информация от записващите устройства. За тях се съставя нарочен констативен протокол. Такъв пример представяме от секцията в с. Осиково, община Гърмен, Благоевград. Според записаното в протокола: “Машината не е използвана в изборният ден. И накрая не е записана флашка.”

Анализът на данните показва, че съгласно секционните протоколи бюлетините от машинния вот (от секциите, за които има данни и от флаш паметите) са общо 927 745. Същевременно записаните гласове на флаш паметите от машинните устройства са 936 329. По този начин се получава разминаване от 8 584 гласа – или едва 0.93%. Все пак в сравнение с изборите на 9-и юни тази година, наблюдаваме увеличение на разминаващите се гласове с близо 4 000.

Секциите с разлики в броя гласове пък са общо 2 998 – в тях става въпрос за гласове в полза или ущърб на някоя от 8-те парламентарно представени формации, за гласове “Не подкрепям никого” или пък за несъответствия в общия брой на подадените гласове.

Какво показват разминаванията по партии?

Преглед на данните по партии показва, че има разминавания в гласовете за всяка една от осемте парламентарни формации. Те не винаги са в техен минус. Но в крайна сметка общият брой гласове на 8-те партии в протоколите е по-малък, отколкото този, записан за тях на флаш паметите.

При коалицията ПП-ДБ разликата е най-голяма – гласовете, записани в протоколите, са с 2 210 по-малко от тези на флаш паметите. Следват ГЕРБ-СДС с 1 729 гласа и Възраждане с 1 371 гласа. Данните за всички осем парламентарни формации са представени по-долу:

Къде са секциите с най-много разминавания?

Най-много секции с разлики в данните в секционните протоколи и тези от флаш паметите има в софийския 23-и избирателен район с общо 301 секции, следван от район Варна с 202 секции и район Бургас със 199 секции. Това са някои от районите с най-много машинни устройства. А пък най-голям брой избиратели гласуваха с машини именно в 23-и ИР в София. На другия полюс са районите Разград с 27 секции, Смолян и Силистра с по 34 секции и Видин с 35. Данните са всички райони са представени в следващата графика:

На какво може да се дължат разминаванията?

Припомняме, че в края на 2022 г. бяха въведени промени в Изборния кодекс, подкрепени от ГЕРБ, ДПС и БСП. С тях се върна т.нар. „смесено гласуване“ – във всички секции с над 300 души по списък избирателите решаваха дали да дадат вота си с хартиена бюлетина или машинно. Устройствата пък се превърнаха на практика в “принтери” на бюлетини, които да се преброяват от комисиите в края на изборния ден. Според изискванията на Изборния кодекс следваше да бъде предвидена “специализирана хартия с допълнителни защити” за тези бюлетини. Същата може да бъде отпечатвана само в БНБ. Преди последните избори с оглед на предишните случаи на частично разпечатани или неотпечатани бюлетини от машинно гласуване, беше извършена профилактика и диагностика на принтерите на устройствата и четците на смарт карти. Видно от данните обаче, това не доведе до по-малко проблеми с машинните бюлетини. Предвид това е очаквано в част от секциите с машинен вот да се получат разминавания между отчетените от комисиите гласове и записите във флаш паметите. Все пак този път ЦИК беше изпратила предварителни инструкции към районните и съответно секционните комисии. Така те даваха възможност на избирателите да упражнят повторно правото си на глас в случай, че е имало проблем с отпечатването на машинна бюлетина. По този начин не може да говорим за “загубени” гласове от машинните устройства.

Като организация независим наблюдател на изборите, Институт за развитие на публичната среда стана свидетел и на бюлетини от машинното гласуване, които все пак не успяха да бъдат отчетени. Такъв случай беше видян от наш наблюдател в столичната секция 244606013 в 44 СУ “Неофит Бозвели”. Бюлетината от следващата снимка е пусната в урната за бюлетини от машинното гласуване. В края на деня обаче, гласът от нея не може да бъде отчетен, защото не е ясно коя формация е подкрепена.

Видно от снимката гласът на избирателя не е принтиран на бюлетината от машинно гласуване. Дали гласуващият не е разбрал това, не е знаел, че неговият избор е трябвало да бъде отпечатан, видял е баркода и е решил, че така трябва да изглежда бюлетината, няма как да знаем. Дали е имало и други такива случаи сред многото несъответствия между флаш паметите и данните в окончателните протоколи, също не може да се определи.

Сред причините за разминаванията може да са и грешки или недобросъвестни действия от страна на членовете на секционните комисии. Записи от видеонаблюдението в края на изборния ден показаха редица такива случаи. В тях виждаме как в секциите не се спазват указанията за преброяване на бюлетините, което води до неточности при отчитането на резултатите. Такива например са смяна на местата на гласовете от хартиения и машинния вот, объркване на редовете или т.нар. “приплъзване” и пр. За шест секции пък от ЦИК намериха основания да сезират прокуратурата със съмнения за умишлени неправомерни действия на членовете на секционните комисии, пише Институтът за развитие на публичната среда.

Следете новините ни в GoogleNews