ГЕРБ към БСП: Децата ви са на Запад, умовете ви са на Изток

Денят в памет на жертвите на комунизма - 1-ви февруари, бе отбелязан с декларации в парламента и очаквано бе съпроводен с поредни кавги между парламентарните групи. Декларации от трибуната на НС прочетоха депутати от ГЕРБ, БСП и ДПС.

Декларация от името на ПП ГЕРБ прочете депутатът и бивш син кмет на Пловдив Спас Гърневски.

В изявлението ГЕРБ припомни жертвите на Народния съд и броя произнесени присъди и обвини директно червената опозиция, че е предала собствените си идеали и след 1989-а се е превърнала в строител на капитализма .

"27 години мимикрия, първоначално натрупване на капитал, всичко което народът бе създал въпреки вас през годините, го присвоихте. Децата Ви са на Запад, отвън ви чакат тежки западни лимузини. Пленумът ви е натежал от милионери от псевдо- приватизацията, но умовете ви са все там на изток, към гнездото на злото. Защото без него нямаше да имате безконтролната си власт цял половин век. Защото, като Ви гледам и слушам, разбирам, че от комунистическата зараза отърваване няма. И който все пак успее да се измъкне от лапите ѝ, го заклеймявате в списъци, прочетени от тази трибуна", пише в декларацията (пълният ѝ текст вижте по-долу).

ГЕРБ прехвърли на левицата и вината за днешната корупция. "Ако старата десница, когато имаше цялата власт бе лустрирала партията ви, бе разказала и то в учебниците защо България е бедна и фалирала държава и бе разсекретила досиетата ви, днес нямаше да водим дебати що е то корупция. Днес нямаше крадецът да вика дръжте крадеца. Днес нямаше децата на България да се скитат немили-недраги по чужбините. Днес отдавна щяхме да сме нормална европейска държава."

Текстът завърши с оптимистична нотка. Лъч надежда ГЕРБ вижда в управлението на Бойко Борисов, по време на чието управление все повече българи се завръщали в родината. 

След края на декларацията Гърневски призова всички "родолюбиви народни представители" да сведат глави и да почетат с минута мълчание жертвите на комунистически режим.

В декларацията си Йордан Цонев от ДПС призова да бъдат почетени и жертвите и пострадалите от т. нар. Възродителен процес.

От социалистите на трибуната се качи Валери Жаблянов:

"Изразявам съжаление за начина, по който се развива българският парламентаризъм, след почти 30 години демократичен политически опит. Смятам, че БСП няма как да бъде изправена на подсъдимата скамейка по една проста причина – беше партията, която води въоръжената борба срещу фашизма и монархофашизма в България. Искам да се спра на конкретни исторически факти, а не на литературни съчинения, които чухме в зала."

Жаблянов призова днес да се почетат и жертвите на фашизма.

"Домашните интерпретации на бивши общински и градски кметове на борбата срещу фашизма трудно ще бъдат разбрани, извън границите на местата, които са управлявали", каза социалистът.

Председателят на парламента Цвета Караянчева му припомни, че днес денят е посветен на жертвите на комунизма и докато залата ставаше за едноминутното мълчание, Жаблянов буквално крещеше, че трябва да бъдат почетени жертвите на борбата с фашизма и десетките партизани и борци, и Гео Милев, докато микрофонът му не бе спрян. Депутатите от БСП все пак станаха за минутата мълчание, включително и Валери Жаблянов. 

Д Е К Л А Р А Ц И Я

От Парламентарната група на ПП ГЕРБ

В своята многострадална история България е запаметила много трагични дати. Но безспорно една от най-безродните, най- престъпните, превърнала се в символ за ненавист и садизъм е датата 1 февруари 1945г.

На този ден преди 73 години се провежда така нареченият „Народен съд“, организиран от комунистическата партия, закрепена на власт от щиковете на червената армия – окупаторка. Този съд, създаден с Наредба – Закон от О.Ф. на 06 октомври 1944г., е абсолютно незаконен, защото е в пълен разрез с действащата тогава Търновска конституция.

Осъдени са на смърт чрез разстрел и убити още същата нощ с изстрели в тила по болшевишки патент, регентите княз Кирил, Богдан Филов – министър председател и ген. Никола Михов, министър председателите Иван Багрянов и Добри Божилов, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници. Цели 147 жертви, представляващи елита на нацията, са заровени със сгурия в няколко общи ями във централните софийски гробища. Групата изпълнител на присъдата е предвождана от Фердинант Козовски – бъдещ председател на Народното събрание, Изидор Леви – палач-следовател, специален агент на Лаврентий Берия от Болшевишкото НКВД и Лев Главинчев – садист, участник в много комунистически зверства още преди 1944г. Именно те отговарят присъдите да се изпълнят с нужната жестокост, бързина и потайност. За това и 1 февруари е приет от правителството на ГЕРБ през 2011 година като дата, която да се „почита като Ден на памет за жертвите на комунизма“. Но с тази дата присъдите и разстрелите не се изчерпват. С решения на върховните и областни съдебни състави през следващите няколко месеца продължават да бъдат съдени т. нар. „врагове на народа“, а всъщност врагове на комунистическия режим. Бившият шеф на шесто управление на ДС Димитър Иванов пише : „ На 17 декември 1944 година с решение на ЦК на БКП, а не на правителството, на ДС се позволява да арестува по свое усмотрение всички лица, за които има сведения, че са профашистки и реакционно настроени, независимо в коя партия членуват. Арестувани са 28 000 души. От тях 12 122 са предадени на “Народния съд“.

Някои от убийствата преди 1 февруари са узаконени по формулировката „неприсъствено съдени“. Целта на „неприсъствените присъди“ е цялото движимо и недвижимо имущество на осъдените да бъде конфискувано. В много от домовете на жертвите безцеремонно се настаняват новите управници. Избитите преди 1 февруари, веднага след 9 септември без съд и присъда хиляди българи са обявени за безследно изчезнали.

На 3 юли 1945 година главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени както следва:

- 2618 смъртни присъди
- 1226 – доживотни
- 8 – двадесет годишни
- 946 – 15 годишни
- 687 – 10 годишни
- 3741 – по–кратки

На 15 години е осъден и спасителят на българските евреи Димитър Пешев – за фашистка и антисемитска дейност. Цялата тази вахканалия се случва за по – малко от година. Ако към този брой прибавим и десетките хиляди избивани и изтезавани по – късно в комунистическите концлагери, невинни и достойни българи, ще си отговорим на въпроса кой е най–човеконенавистичният режим в България.

Разбира се, че когато фактите говорят от отчетите на самите високо поставени палачи коментарите са излишни. Но не е излишно, напротив точно сега е безкрайно необходимо цялата истина за най – голямото зло на 20-ти век след фашизма – комунизма да бъде осветлена такава, каквато е. Без легенди и митове. Без маска и грим.

- Като се започне от 100 годишния насилствен път в борба за власт и абстрактната идея за комунизъм на проболшевишистката комунистическа партия;

- През терористичното партизанско движение тръгнало с огън и куршуми да сваля конституционната българска власт;

- Окупацията на България през 1944 година;

- Насилието и терора след 9 септември срещу несъгласните с насилствената комунизация на страната;

- Привилегиите според чл.1 от димитровската конституция за 20 % от народа в лицето на комунистическата номенклатура и безпътицата и липсата на перспектива за 80 % простосмъртни българи и за унизените им съдби;

- За опитите на ЦК на БКП на два пъти да хариза България на Съветския съюз като 16 република;

- За предателството на БКП към собствените и идеалисти на 10 ноември 1989 година, като се отказва от комунизма и ограбвайки народа ни се превъплъти в ролята на строител на днешния капитализъм. Не продадохте ли другарки и другари на тази дата идеите на Вапцаров, който често споменавате тук. Не се ли превърнахте в духовните му убийци. След като се пребоядисахте в капиталисти, не убихте ли неговата вяра, бронирана здраво в гърдите. Нали за нея нямаше бронебойни патрони открити? И колко бързо бяха открити, щом ви замирисаха властта и парите?

- 27 години мимикрия, първоначално натрупване на капитал, всичко което народът бе създал въпреки вас през годините го присвоихте. Децата ви са на запад, отвън ви чакат тежки западни лимузини;

- Пленумът ви е натежал от милионери от псевдо- приватизацията, но умовете ви са все там на изток, към гнездото на злото. Защото без него нямаше да имате безконтролната си власт цял половин век. Защото като ви гледам и слушам разбирам, че от комунистическата зараза отърваване няма. И който все пак успее да се измъкне от лапите и, го заклеймявате в списъци , прочетени от тази трибуна.

Господа другари, не е грях, че някой се е заблуждавал и вярвал в абстракцията на комунизма или са го принуждавали да бъде партиен член. Грях е когато си разбрал истината за престъпленията на комунизма и въпреки всичко си му останал верен заради парите и властта.
Ако старата десница, когато имаше цялата власт бе лустрирала партията ви, бе разказала и то в учебниците защо България е бедна и фалирала държава и бе разсекретила досиетата ви, днес нямаше да водим дебати що е то корупция. Днес нямаше крадецът да вика дръжте крадеца. Днес нямаше децата на България да се скитат немили-недраги по чужбините. Днес отдавна щяхме да сме нормална европейска държава.

Слава богу, нещата вече се случват. Онова, което бе пропиляно в първите 20 години от прехода, в последните 3 мандата на правителствата на Борисов, оптимизмът е налице и то все по - осезаемо. Няма да изброявам какво точно се случва, вие го знаете отлично. Но щом все повече млади българи поемат обратния път към родината, явно надеждите се завръщат.

Пропуснах да кажа, че в онези 45 години всеки петък се „радвахме“ на изцяло руска програма по единствената телевизия. Гледахме и не лоши филми. И когато все пак свършваха, следваше дежурен финал с надпис : конец фильма.

Към днешна дата, имайки предвид падналите ви маски, този финал ми звучи все по – оптимистично и ще го перифразирам: товарищи конец фильма. А по наше му това означава - Играта Свърши.

Днес въпреки опитите Ви за реставрация, България е Свободна, Независима и Достойна държава. Тя е такава както я описа един голям пловдивски поет преди 17 години, далеч преди да бъдем членове на НАТО и ЕС:

Той заяви в поантата на великолепен стих „България не е сърцето на Европа, но е част от нейното сърце."

Моля всички родолюбиви народни представители с едноминутно мълчание да сведем глави пред паметта на жертвите от престъпния комунистически режим.

Декларация от името на ПГ на „БСП за България“

Изразявам съжаление за начина, по който се развива българският парламентаризъм, след почти 30 години демократичен политически опит. Смятам, че БСП няма как да бъде изправена на подсъдимата скамейка по една проста причина – беше партията, която води въоръжената борба срещу фашизма и монархофашизма в България. Искам да се спра на конкретни исторически факти, а не на литературни съчинения, които чухме в зала.

На 1 ноември 1943 година е подписан Секретният протокол на Московската конференция от външните министри на Съветския съюз, Съединените щати и Великобритания, в чиято 18 точка изрично е записана декларация за отговорността на хитлеристите за извършените техни зверства и за политическата отговорност на фашизма. Тази декларация е публикувана, като изрично е уточнено в нея, че не засяга въпросите за главните военни престъпници, престъпленията, които не са свързани с конкретна географска територия и които ще бъдат наказани със съвместно решение на правителствата на съюзниците. По време на Кримската конференция ръководителите на трите съюзнически държави – Съветският съюз, Съединените щати и Великобритания, провела се от 4 до 11 февруари 1945 година, препотвърждава решението на Московската конференция.

След нея министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил прави следното изявление: „Най-добре би било всички военнопрестъпници и фашисти да бъдат разстреляни, заедно с главните престъпници, в момент, в който бъдат хванати“. По време на същата конференция изявлението на Йосиф Сталин е следното: „Моля, преди разстрела, настоявам все пак да бъдат съдени“. Решенията за Нюрнбергския процес, както и за процесите, които са проведени в Европа, извън територията на Германия, са взети от международните органи и конференции на съюзниците. Домашните интерпретации на бивши общински и градски кметове на борбата срещу фашизма трудно ще бъдат разбрани, извън границите на местата, които са управлявали.

Следете новините ни в GoogleNews