В архивите на Комисията по досиетата, където всеки номер е нечия лична съдба

Днес Комисията по досиетата организира Ден на отворените врати в централизирания си архив в Банкя. Около 300 посетители имаха възможността да се запознаят отблизо не само с безценните данни за това как е функционирала тоталитарната система, но и с историите на хиляди човешки съдби.

Посетителите успяха да видят документи и вещи, разкриващи детайли от живота както на "вражеските за Държавна сигурност обекти", така и на сътрудници на комунистическите тайни служби.

Сред тях бе разработката за Иван-Асен Христов Георгиев - български юрист и дипломат, представител на България в ООН през 50-те години на миналия век. Най-отгоре в дебелата папка с неговия регистрационен номер е ръчно изписаното предложение за разследване, поставило началото на 31-томна разработка. Последният том завършва с издадената му присъда за шпионаж - разстрел. Сред вещите в хранилището е и неговият тайник - книга с вграден фотоапарат, невидим за вражески очи.

Тайникът на Георгиев е част от богат набор от вещи, използвани в следствени дела, които са на съхранение в централизирания архив в Банкя.

Вниманието привлече и програмата на нелегалното "Турско национално-освободително движение в България", която е иззета като веществено доказателство по делото срещу него. Организацията възниква като реакция на т. нар. Възродителен процес и е предшественик на ДПС. Показани бяха и печати, които се ползвали за направата на фалшиви югославски паспорти. На показ бе и шнорхел, използван от гражданин на НРБ, опитващ се да мине границата в багажника на колата на свои приятели. Дихателната тръба му е трябвала, за да може да диша под купчината дрехи, в която се скрил.

Тези истории са само капка в морето от архиви. Картотеката на Комисията съдържа над 2 млн. карти с основните данни на регистрираните - ЕГН, имена, професия и принадлежност към партията. Те са подредени по фонетичен ред, за да предотвратят бързото намиране на досиета от нелегално проникнали лица. Някои от регистрираните обаче имат по няколко картона - рекордът е на гражданин от турски произход с около 26 такива, който имал няколко имена и прозвища.

В хранилището се съдържат и учебни ленти и видеокасети, които се съхраняват на температура между 6-12 градуса, за да се предотврати тяхното окисляване. Сред тях има видео материали от оперативни дела, както и филми, направени по тях. Една от историите, съхранявани там, е на Маргарит Димитров - старши-лейтенант, който е осъден на смърт за държавна измяна, въпреки че делото не е базирано на никакви доказателства. 25 години по-късно се разбира, че Димитров е имал дъщеря, за която самият той не е знаел. Тя за първи път вижда баща си на лентите от разпита му, съхранявани от Комисията по досиетата.

Централизираният архив отваря врати през 2011 г. В него са прехвърлени архиви от областни администрации в цялата страна, ДАНС, НСО, Държавна агенция "Разузнаване" и др. Въпреки че до 1990 г. са унищожени около 40% от архивите, общият им обем е все още внушителен, заемащ общо около 15 км хартия.

Близо 90% от архивите се съхраняват само в хартиен формат в помещения със специална вентилационна система. Въпреки специалните грижи за архивите обаче, съхранението им на хартия крие известни рискове, така че тече тяхната дигитализация. Тя обаче отнема много време, тъй като работещите там са малко.

По думите на Мария Бонева, директор на дирекция „Архив” в Комисията по досиетата, младите рядко се задържат там поради липса на добро заплащане - някои от експертите са принудени да работят за малко над минималната работна заплата. Въпреки това Комисията продължава да върши ценна работа, като в момента разглежда досиетата на служители в управителните и надзорните органи на държавни дружества.  

Бившият министър на вътрешните работи Веселин Вучков, който придружаваше студентите от Академията на МВР - също сред посетителите на архива, коментира, че е "абсолютно задължително" младите да се запознават с историята на тоталитаризма още от училище.

"Съвременните служби, независимо от някои критики, които можем да отправим вероятно, все пак се подчиняват на нова Конституция, нов наднационален правен ред, нови обществени отношения, дори отдалечени вече от времето на тоталитарния период. Но в същото време тази поука от практиката на тоталитарните служби трябва да стои пред съвременните разузнавателни служби на България, защото периодично припламват скандали, които показват, че някои тоталитарни рефлекси дори в днешно време не са преодолени", каза още Вучков.

Следете новините ни в GoogleNews