Продължава от стр. 1

Докато говореше, гледаше някъде над мен, а докато слушаше, разлистваше десетките документи на бюрото в порив да подпише незабавно всеки от тях. Спираше се точно преди химикалката да докосне листа, като сам осуетяваше устрема си към това убежище за погледа.

Каза, че мисли за табло или за паметна плоча с имена на големите юристи на факултета, едно от които да бъде и това на Кристиан Таков – един “много голям юрист”. Що се отнася до идеята с аудиторията, поясни, че е длъжен да внесе подписката на заседание на факултетния съвет, което и ще направи на 14 ноември тази година, знаейки какъв ще бъде резултатът – отрицателен. “Преподавателите са против” – каза. Вдигна предупредително пръст: да не му преиначавам думите, когато допускам, че ще внесе подписката на заседанието, воден единствено от формалните задължения на поста си. Напомни още нещо, което ще да не знам: “Дори на Петко Каравелов не е кръстена аудитория”.

Твърдях, че сме съвременници на Таков, а не на Каравелов, че въпросът не е кой колко е заслужил, а дали Софийският университет е на висотата на момента – да оцени дефицита от почтеност, ерудиция и гражданско участие, събрани в едно, и да застане с целия си авторитет на академична институция зад една инициатива, която насърчава тази комбинация в днешните студенти. Изговорих изречението на четири части, за да не заглушавам с гласа си всичките имена “без аудитория”, които бяха периодично вмъквани, преди да съм сложила точка: Марко Балабанов, Нисим Меворах, Петко Стайнов.

Попитах го дали има административна необходимост от някаква писмена молба от моя страна, но той каза, че няма. Попитах дали мога да обясня пред факултетния съвет какви са аргументите за внасянето на подписката, а той напомни, че членовете на факултетния съвет са “достатъчно зрели и съобразителни хора”, сред които има цели двама бивши премиери. Изведнъж повиши глас: да не взема сега да кажа, че ми е забранил да идвам на заседанието на факултетния съвет, след като тези заседания са публични? Уверих го, че правя разлика между забрана и съобщение за безпредметност на усилието и го насърчих и той на свой ред да помисли върху някои разлики. Примерно, върху тази, която стои между въпроса и отговора в един уж общ разговор за името на една аудитория.

На 14 ноември (или на датата, на която се окаже свикано заседанието на факултетния съвет) ще се опитам да обясня аргументите, с които беше инициирана подписката. Ако не ми позволят, просто ще проследя на живо как се приема или отхвърля предложението. Ако и това не се окаже възможно, ще науча новините от източници. Във всички случаи ще ви държа в течение."

"Те се страхуват. Панически. Ядат се един друг, бягат в "тежка чужбина". Започват да хапят наоколо. И – защото злостта е емоция, която умеят твърде добре – ще хапят и след години. IGNORE. Няма безплатен обяд. Може и вас да ухапят. Показвайте белезите си. С гордост. И ги разобличавайте. С мъдрост, смелост и неотклонност. Така от безсилната ярост ще преминем към справедливия гняв. Не когато сме много. А когато сме достатъчно", казва на студентите доц. Таков в речта си от 10 ноември 2013 г.

И ги окуражава, че протестът е успял и успява всеки ден, в който: "не стихва; намира нова форма; назовава конкретно опозорено име; препречва поредното безобразие; осуетява наглост".

"Успява всеки ден, в който на тях е по-трудно, а ние дишаме по-свободно. Битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда бавен, посоката обаче е ясна за всекиго. И затова всеки трябва да участва. Там, където е. С каквото може. По какъвто начин реши. А който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си", завършва посланието си тогава доц. Таков.

Още по темата

16/07/2017

Общество

"Ти винаги беше от светлата страна на живота." Сбогом, доц. Таков! (снимки)

12/07/2017

Общество

Тръгна подписка аудитория в СУ да носи името на Кристиан Таков

12/07/2017

Лица

Доц. Кристиан Таков: Послания, съвети, спомени (текст и видео)