"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36).
Отново е Задушница, а ние си спомняме за душите на починалите ни близки и се опитваме да облекчим съдбата им. В Църквата има няколко Задушници преди големи празници, на които се споменават имената на всички починали християни. Съботата преди Архангеловден – денят на св. Архангел Михаил, е една от тях, тя е и последната да годината.
Няма семейство без покойници и е добре да знаем най-важното, което можем да направим за тях, защото те очакват нашата подкрепа и молитва. След смъртта тялото ни остава в земята, от която е взето и създадено, а безсмъртната душа отива при Бога, който я е дал. За нея ние - роднините и близките на нашите покойници, можем и сме длъжни да се погрижим.
Задушницата или поменът е спомен. За онези, които са ни били близки, скъпи, обични. И понеже не ги виждаме, те са си заминали вече от нас, понякога имаме чувството, че тях ги няма, не съществуват. Човешката душа е дар от Бога и е безсмъртна като Него. Тялото умира, а душата се връща при Създателя – там, откъдето е дошла...защото създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа" (Бит. 2:7)
Тази жива душа очаква милост от Бога заради своя земен живот и своите грехове и ние сме тези, които можем да облекчим нейното състояние. Тъй като тя вече няма нищо общо с този материален свят, а живее в другия - небесния, невидимия и нематериалния, тя очаква от нас друга грижа и друго отношение. Тя вече няма нужда нито от ястие, нито от питие. Има нужда от молитва и добри дела.
Най-действеният начин, по който можем да облекчим душите на близките си освен личната молитва за тях, това са панихидата и литургиите за покойници, които се наричат още и заупокойни. Във всеки храм можем да запишем Св. Литургия за упокой, след което свещеникът изчита имената в олтара върху жертвеника, отделя частица от жертвения хляб и я пуска в Чашата за Св. Причастие. Така невидимо за нас, но действено за покойните душите им се приобщават с Църквата, чувстват се добре от нашата молитва. „Приближете се към Бога и Той ще се приближи към вас.“ /Йак. 4:8/
Другата много важна грижа е милостта. Обикновено ние се отдаваме на суетни грижи относно храната, която да подадем като милостиня за покойния. Така превръщаме задушниците в изобилие от храна, която накрая остава по гробовете и се изхвърля. Да, хлябът, виното и житото са необходими за нашия помен като символ на Христовото тяло, Кръв и Възкресение, но нашите близки вече нямат живо тяло, те имат само безсмъртна душа, която очаква и друга грижа. Поменните трапези са необходими, но са само една част от помена.
Ако видите гладен, болен, немощен или бездомен човек, спомнете си за душата на вашия покойник и му сторете милост. „Идете и научете що значи: милост искам, а не жертва“ /Мат. 9:13/ Бог непрекъснато изпраща на пътя ни такива хора, за да имаме възможност да проявим грижата си към тях и така нашите починали близки да получат утеха. Всяко наше добро дело на земята е радост за покойниците ни, всяка помощ към нуждаещ се е като балсам за душата им.
Св. Паисий Светогорец казва за грижата за покойните ни близки следното: „Най-добрата панихида, която можем да направим за починалите, това е внимателният ни живот, борбата, която ще водим, за да преодолеем слабостите си и да очистим душата си. Защото освобождаването ни от материалните неща и от душевните страсти, освен че облекчава нас, самите, облекчава и починалите предци от целия ни род. Починалите чувстват радост, когато някой техен потомък е близо до Бога. Ако ние не сме в добро духовно състояние, тогава страдат починалите ни родители, отците, праотците от всички родове. Казват си: “Виж какъв потомък имаме!”, и им е мъчно. Ако обаче сме в добро духовно състояние, тогава се радват, защото и те са съдействали да се родим, и Бог, така да се каже, се задължава да им помогне. Тоест, това, което ще донесе радост на починалите, е да се подвизаваме да благоугодим на Бога с живота си, тъй че да ги срещнем в рая и да заживеем всички заедно във вечния живот.
Следователно заслужава си трудът да ударим по ветхия си човек, за да стане нов и вече да не вреди нито на себе си, нито на други хора, но да помага и на себе си, и на другите, било живи или починали.“
Най-добрият помен е милостта, а най-голямата милост е нашата молитва. Бог да прости нашите покойници и да ги помилва заради нашите молитви и добри дела! А на нас да дава сили, за да ги помним и да изпълняваме най-добрата панихида за тях – нашият живот...
За повече духовни слова посетете сайта "Добротолюбие".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
07.11 2015 в 08:30
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
САЩ повдигнаха обвинение на индийски милиардер за подкупи на стойност 265 млн. долара