Дебатът за никотина никога не е бил и няма да бъде черно-бял. Никотинът има пристрастяващи свойства и не е предназначен за непълнолетни или за непушачи. Но никотинът не се свързва с причината за ракови или белодробни заболявания, както е цигарения дим.
Никотинът е обект на научни проучвания от десетилетия и той е съставна част както на медицински продукти, чиито цели и ефект са отказ от пушене, така и на други никотинови изделия, като паучове, които функционират като средство за намаляване на вредите от тютюнопушенето. И в двата случая резултатът е премахване на най-токсичната никотинова зависимост – цигарения дим. Научните доказателства и развитието на бездимните алтернативи в последните години показват успешни поведенчески модели на пушачите за пълно спиране на цигарите при замяната им с бездимни никотинови изделия, с което се намаляват вредите и затова те са част от борбата с тютюнопушенето - модерната политика за намаляване на заболеваемостта от ракови, белодробни и сърдечно-съдови заболявания.
Докато в България се предлага забрана за никотинови паучове, Швеция, Великобритания Нова Зеландия, Австралия и САЩ се движат в обратната посока. Борбата с тютюнопушенето е здравен приоритет в тези развити държави чрез балансирани регулации, включващи политиките за намаляване на вредите и стимулиране на научно доказани бездимни никотинови алтернативи на цигарите.
Преди година Американската агенция за храни и лекарства (FDA) издаде разрешение за продажба на никотинови паучове, следвайки строгите американски закони и обстоен научен преглед, който ги класифицира като „подходящи за защита на общественото здраве“. В кратки срокове се очаква FDA да ги оцени и като „продукт с модифициран риск“ – т.е. продукт, който значително намалява вероятността от заболявания, свързани с пушенето.
През 2021 г. данни от Евробарометър представиха впечатляващо ниския процент на тютюнопушене в Швеция от 8%, а през 2024 г. Шведската агенция за обществено здраве отчете, че процентът е спаднал до 5,3%. Процентът е още по-нисък към настоящия момент – само под 5% от шведите все още пушат. Днес Швеция се представя като абсолютният пример за «страна без тютюнев дим» - постигнала европейската целева степен на успех на политиките срещу тютюнопушенето от 5% - заложена в Европейския план за борба с рака от 2024 г.
Как ще ги стигнем шведите? С наука, а не с популизъм.
Докато Швеция е на път да се превърне в глобален еталон за успешна борба с тютюнопушенето, България със своите близо 40% дял на пушачи рискува да изостане още повече в борбата с тютюнопушенето.
По прогнози на шведски учени светът ще достигне нивото от 5% едва през 2063 г., тоест приблизително след още четири десетилетия.
Според множество здравни експерти успехът на Швеция се дължи най-вече на масовото използване в миналото на торбички с тютюн за орална употреба (традиционния снус) и съвременните по-нови торбички с целулозен материал с добавен никотин, без тютюн (никотинови паучове) – и двата продукта са бездимни алтернативи, които заменят цигарите, като набавят никотин. Именно този модел на преминаване от горими тютюневи продукти, като цигарите, към други продукти без изгаране с по-нисък риск за здравето.
Тенденцията в резултатите ясно се вижда и в здравните показатели: Швеция отчита най-ниската смъртност от рак на белия дроб на континента - факт, който специалистите директно свързват с потребителското поведение – ограничаване на традиционните цигари до под 5% и по-широкото разпространение на бездимните алтернативи – около 18%.
На противоположния полюс стои България, където масово населението пуши цигари. При подобни рекордно високи нива всяка крайна регулация и забрана на бездимните изделия работи против ефективна стратегия за намаляване на тютюнопушенето. Да се движим в обратна на правилната посока е характерно за България, но когато се отнася за общественото здраве – това е непростимо. В последните дни на този парламент - и в разгара на предизборната кампания, шепа млади депутати от БСП внесоха предложение за пълна забрана на никотиновите паучове. На пръв поглед мотивът звучи благородно: защита на младите. Но реалността е друга – крайни рестрикции срещу алтернативите, които Швеция използва успешно от десетилетия, противоречат на научните данни и на добрите световни примери.
Подобна пълна забрана би лишила пълнолетните пушачи от по-малко вредна опция. А продажбата на никотинови продукти на лица под 18 години вече е забранена. Тоест, ключът е в упражняване на ефективен контрол, а не в отричането на научните доказателства.
Какво всъщност казва науката?
Редица научни публикации през последните години потвърждават, че макар и не безрискови, никотиновите паучове излагат потребителите на значително по-малко вредни вещества.
В анализа „Tobacco-Free Nicotine Pouches and Their Potential Contribution to Tobacco Harm Reduction“ изследователите заключават, че липсата на горене е ключът към значително по-ниския рисков профил на тези продукти. Точно токсичните вещества в цигарения дим - а не никотинът сам по себе си - причиняват рака, сърдечносъдовите и белодробните заболявания, свързани с пушенето. Затова изследователите посочват, че преминаването от цигари към бездимни никотинови продукти може да бъде форма на намаляване на вредата за хора, които не успяват да се откажат напълно от никотина.
Клинични данни също потвърждават потенциала им. В пилотното проучване „Effects of Oral Nicotine Pouches on Cigarette Smoking Behaviour“ пълнолетни пушачи, използвали паучове няколко седмици, значително намаляват броя на изпушените цигари. При част от тях продуктът дори частично или почти изцяло заменя пушенето. Авторите подчертават реалния потенциал на паучовете да служат като алтернатива за хора, които иначе биха продължили да пушат.
Допълнително, систематичният анализ „Nicotine Pouch Pharmacokinetics Compared to Smoked Tobacco“, установява, че паучовете доставят никотин по-бавно и с по-ниски пикови стойности в кръвта от цигарите, което предполага по-контролирана никотинова експозиция и потенциално по-слабо поддържане на зависимостта - модел, по-близък до никотин-заместващата терапия, отколкото до тютюнопушенето.
