Започва сезонът на събитията на открито. На тях традиционно на временни сергии и павилиони се предлагат храни и напитки, най-често от пристигащи от други населени места търговци, които нямат за цел с лоялно поведение да създадат свои постоянни клиенти сред местното население или сред гостуващите за кратко от други места посетители.

Именно тук се крият рисковете, които онлайн платформата „Ние, потребителите" посочва и коментира пред OFFNews.

В момента в Северозападна България се провежда един от първите за годината фестивали и на десетки временни обекти се продават приготвяни на място храни за бърза консумация като скара, палачинки, понички и други, както и наливни бира и алкохолни напитки. Предлагат се и различни пакетирани и насипни захарни изделия, вино, месо и други продукти собствено производство, сувенири, детски играчки, разказа пред OFFNews създателят на „Ние, потребителите" Габриела Руменова.

"На всички павилиони за кебапчета, кюфтета, пържоли и пр. липсва информация за производителя и продавача, което възпрепятства потребителя да се увери в надеждността на продукта, както и да предяви иск за обезщетение в случай на неразположение след консумация. При запитване някои от продавачите любезно обясняват от къде са и на коя фирма са продуктите. Това обаче не отменя задължението на търговеца да постави на видно място информация за произхода, грамажа и цената на стоката и клиентът да може да се запознае с нея, да я провери и с оглед резултатите от проверката да обмисли финансовия и най-вече здравен риск, преди да вземе решение за покупката", коментира тя.

Именно такъв проблем е възникнал около покупката на пържени картофи. След като заплатил 6 лв. за порцията и установил зелени петна за тях, клиент попитал на павилиона кой е шефът, а отговорът на продавача бил, че няма и предложил да му върне парите. Въпросът обаче е, че при картофите зелените петна са признак на опасни токсини и реален риск за здравето.

Друга група проблеми са свързани с икономическите интереси на потребителите. В много от случаите не са посочени цени и количество за предлаганите за продажба стоки, което създава предпоставки търговците да ги определят в движение, според външния вид на клиента и очакванията за неговата платежоспособност.

На други места пък има поправени стари цени, върху които са написани нови, по-високи. Например, 100 гр. локум е поскъпнал от 2 лв. на 3 лв., а 15 бр. казанлъшки понички са скочили от 7,50 лв. на 8 лв. Има и търговци, които посочват само цената, но не е ясно за какво количество се отнася и така потребителят не може да направи сравнение по този показател с останалите предложения.

На въпрос на OFFNews трябва ли да има мерител при продажбата на наливен алкохол от „Ние, потребителите" посочиха, че търговецът е длъжен да предостави точното количество за обявената цена и поради това в повечето заведенията се ползват такива мерки.

Ако количеството е по-малко, трябва да се сезира Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която след установяване на такъв факт може да сезира Комисията за защита на потребителите за прилагане на компетенциите и относно нелоялните търговски практики. Проблемът в подобни случаи е, че такива мероприятия обикновено се провеждат за много кратко време и в празнични дни, когато в общия случай контролните органи не работят.

Свидетели сме на примери, в които в неработни дни се извършват не чак толкова належащи проверки и затова трябва да се помисли дали да се извършва предварителен преглед за предстоящи събития и там да се изпращат екипи „таен клиент" за осъществяване на ефективен контрол. Освен това, с цел превенция може да се осъществи взаимодействие с общините, на чиито територии се провеждат подобен тип събития и превантивно търговците да бъдат информирани за изискванията, които трябва да спазват, както и че ще бъдат проверявани.

При липса на информация за производителя и продавача и на нехранителните продукти потребителите могат да имат проблем, ако установят несъответствие, тъй като няма да знаят към кого да се обърнат, за да предявят рекламация.