Гейовете като "врагове на народа"

Агресията срещу хомосексуалните мъже всъщност има много дълбоки причини, свързани с властовите структури в обществото, четем в различни публикации на "Шпигел" и "Ди Цайт".

През 50-те години на миналия век забраната на хомосексуалността във ФРГ поражда масови преследвания и над 17 000 присъди заради престъплението, наречено в член 175 на Наказателния закон „мъжки разврат”. Многобройни хомосексуални мъже, които не издържат на тормоза, слагат край на живота си.

Правото и хомоскесуалността в Германия – историята е дълга и мъчителна, пише Бенямин Лахузен в „Ди Цайт”. Всъщност, трябва да говорим не за право, а за безправие. Повечето германски държавици дълго следват примера на Прусия. Там общото право от 1794 година се изказва по въпроса с някаква смесица от благочестивост и патернализъм: „Содомитството и други подобни противоестествени грехове, които са толкова ужасяващи, че не могат да бъдат назовани…” Както мъжете, така и жените, заловени в това прегрешение, влизат в тъмницата поне за година, при това с така наречените „Добре дошли и сбогом”, тоест – тежки телесни издевателства при постъпването и при напускането. След тъмницата осъдените подлежат на прокуждане.

Законодателна проза срещу "ужасяващите грехове"

"На юридическата срамежливост ѝ трябва половин век, за да превърне в законодателна проза „ужасяващите грехове”. Опитите да се формулира „престъпният състав” минават през „противоестествено задоволяване” и „ненормална похот”, за да се стигне до определението „противоестествен разврат”, което влиза в Пруския наказателен закон от 1851 година и – забележете! – вече се отнася само до мъжката хомосексуалност.
[Западен Берлин, 1973 г.: демонстрация на хомосексуални за празника Св. Троица]

Западен Берлин, 1973 г.: демонстрация на хомосексуални за празника "Св. Троица"

В една авторитарна патриархална държава мъжете за длъжни да бъдат войници, така че формулировката на престъпния състав не е изненадваща. Любовта между мъже е „осъдителна в изключително висока степен”, защото „принизява брака, а по този начин води до обезлюдяване, до отслабване, а в крайна сметка и до разпадане на властта и държавата”, предупреждава дори и такъв известен юрист като Анселм фон Фойербах. Мъжката хомосексуалност е нещо ужасяващо, докато женската изглежда по-скоро безобидна за тогавашния законодател. Мисленето по въпроса е доста елементарно и нелепо от днешна гледна точка: Нека си се гушкат жените; щом намерят истинския мъж, веднага ще им мине.

Женичките да си играят, мъжете обаче трябва да воюват за държавата: жестоката битка срещу мъжката хомосексуалност всъщност е борба за опазване на властовите структури в онова общество. Едно общество, в което всекиму е предписано по безапелационен начин как точно да практикува своята сексуалност. Пруското право коронясва мъжа като „глава на семейната общност”, жената е нещо като безмозъчен придатък, а хомосексуалните – просто престъпници. Половите сношения са законни само в рамките на брака, пък и там единствено с някаква безрадостна целеустременост към възпроизводство. Прелюбодейството е наказуемо, а мъжът има право на обезщетение, когато се окаже, че булката му не е била девствена.

През годините правораздаването продължава да търси по-точна формулировка за престъпния състав „противоестествен разврат”. През 1863 година Пруският върховен трибунал постановява, че взаимният онанизъм между двама мъже не е престъпление. За да има престъпен състав се изисква между двамата мъже да има нещо аналогично на полово сношение. През 1867 на Конгреса на юристите се стига до истински безредици, когато се обсъжда въпросът за мъжката и женската хомосексуалност. Дотам, че председателят постановява по-нататъшната дискусия да се води на латински. Събралите се правници са потресени от неизразимата отвратителност на деянието, което са обсъжда. И не случайно четири години по-късно хомосексуалността е забранена в цяла Германия.

"Врагове на народа"

Към края на века обаче фронтът започва да се пропуква. В книгата си "Другият Берлин" Роберт Беахи дори твърди, че тъкмо в Германия лекарите и учените първи оборват схващането за хомосексуалността като "перверзия" и доказват, че тя е по рождение. През 1897 година в Берлин е създаден Научно-хуманитарен комитет, който се занимава с неволите на хомосексуалните мъже. В обществения дебат все по-често се припомня за гоненията срещу еретиците и вещиците през Средновековието, а социалистите и комунистите настояват престъпният състав да бъде изваден от Наказателния закон. Най-после през 1930 година целта сякаш е достигната. Според новия проектозакон „противоестественият разврат” вече не е престъпление, стига да се практикува от пълнолетни и не под принуда. Но реформата се проваля, след като на власт идват националсоциалистите. Според техните възгледи всеки мъж, който люби друг мъж, върши предателство спрямо своя репродуктивен дълг, а с това – и предателство към целокупния германски народ. Хомосексуалните се превръщат във „врагове на народа”.

Националсоциалистите скоро започват да наказват всяко деяние, което дори малко накърнява твърде дифузното и неопределено чувство за срам. За „противоестествен разврат” вече не трябва дори телесен контакт. Според тълкувателите на закона, достатъчен е „призивът към някого да разголи тялото си, и по-точно половия си орган, за похотливия поглед на друго лице”. Болното въображение на хитлеровите юристи почти в екстаз развива идеята за мъжа като воин, за жената като майка и нечистите расови примеси с техните перверзии.

Блюстителите на "народното здраве"

След края на войната на първо време отпада само расовата компонента. Жените, които във военните времена, са поели много мъжки функции, бързо се завръщат край печката. „Народната душа” гръмко настоява за чистота на нравите, а правосъдието откликва с небивало рвение. Във ФРГ за „разврат” се смята дори сексът между годеници, които възнамеряват да се оженят, а през 1953 година Върховният съд постановява, че семейството е Божие дело, Сътворението е направило мъжа глава на семейството, а жената носи отговорност за децата. Девствеността на булката отново влиза в закона. По същото време няколко тълкувателни решения показват, че следвоенното право още е с двата крака в нацисткото блато. Според съда в Брауншвайг например хомосексуалността увреждала „народната сила”, „народното здраве” и „живота на нацията”, заплашвала „семейството и чистота на обществения живот” и изобщо вредяла на „общото благоденствие на германския народ и на неговите нравствени и здравословни сили”.

Днес всичко това са просто зловещи спомени. Вярно, че хомофобията все още е разпространено явление, но правният ред вече се отнася към хомосексуалните с пълно спокойствие – макар че това не му идва съвсем отвътре… Репресиите срещу сексуалните малцинства никога в историята не са били самоцел. Те винаги са отразявали разпределението на ролите в обществото. Сексуалността открай време служи като огледало на властовите йерархии в едно общество. А обществата, които искат „мъжествени мъже”, естествено предпочитат и „женствени жени”. Оттук можем да направим извода, че без равноправие на различните сексуални ориентации никога няма да има и истинско равноправие между половете.

"Дойче веле"

Още по темата

13/05/2015

Свят

Президентът на Гамбия плаши, че ще пререже гърлата на всички гейове

05/12/2014

Свят

Путин обеща да не преследва гейовете

Следете новините ни в GoogleNews