Торба лъжи

Има различни истории за името на село Торбалъжи. Според едната, става дума за човек, който сладкодумно разказвал измислици, когото нарекли Торбалъжата. Според другата, турци или хайдути търсели храна в торбата на един селянин, но намерили в нея въже или камък, в зависимост от историята. А, според третата, вързвали по една празна торба на вратовете на магаретата, за да ги накарат да теглят тежките каруци по стръмния склон, на който се намира селото. Общото и в трите истории, че очакванията за пълна торба не са се реализирали.

На лъжата краката са къси, но тича много бързо. Особено на кратки дистанции, като предизборната кампания на извънредни парламентарни избори. Изгледа, че повечето политици вече са развързали торбата, но важният въпрос е какво има вътре. Историите от село Торбалъжи показват, че най-често торбата е празна. Изглежда, че най-приемливият вариант е когато някой просто забавно разказва небивалици. Тогава изглежда, че няма торба, а само обещания и приказки, които никой не взима на сериозно. На тези избори има и такива, които биха развеселили някого с лакърдиите си. Но мнозинството разчита, че ще успее отново да впрегне българските избиратели в добре познатата история с празната торба.

В края на пред-кампанията, броени дни преди началото на официалната предизборна кампания, изглежда че общото състояние на публичните финанси наистина е добро. По-голямата част от обещанията са за увеличаване на благосъстоянието, а не за спасяване или оцеляване. На този фон, медиите започнаха да сравняват предизборните обещания, запазвайки по-скоро настроението на някогашните слушатели на онзи Дончо Торбалъжата, на който уж било кръстено селото. Но доброто настроение може да се поддържа само докато и онзи, който лъже и слушателите му разбират добре, че нищо от онова, за което се говори не е истина.

Засега, в това необявено състезание, БСП води решително пред опонентите си. Агресивността, с която се опитват напълно да скъсат с реалността е впечатляваща. Емблематичният призив на тази кампания е – „нито един човек под линията на бедността!“ С това, като е ли е казано всичко. Изглежда, че в тази ретроградна популистка перспектива няма никакво значение какво означава „линия на бедност“. Всъщност социалистите разчитат на това, че десетките изследвания, посветени на въпросната линия, (от които доста хора направиха добри пари) не са успели да формират разбирането, че това е относителна стойност, която се променя заедно с благосъстоянието на обществото.

ГЕРБ предпочитат да говорят за реалистичността на своите управленски намерения. Те са в странната роля на отбраняващи се, след като самите те предизвикаха изборите. Практиката, а и теорията показва, че онзи, който предизвиква избори, го прави когато смята, че може да ги спечели. Може би, за разлика от БСП, те знаят че е възможно наистина отново да съставят правителство и да им се наложи да изпълняват обещанията си. Обещанието за двукратно увеличаване на заплатите на учителите в рамките на един цял мандат е реалистично, само по себе си. Въпросът е доколко размерът на заплатата ще успее да преодолее демографския проблем сред българските учители и ще повиши техния публичен авторитет. Съществената разлика е в това, че българските избиратели познават управлението на ГЕРБ и знаят какво биха могли да очакват в действителност.

Обединените патриоти настояват на въвеждането на наборна войска или поне на нов вариант на някогашните Трудови войски. Към познатите си призиви за миграционна политика и борба с битовата престъпност, те не добавят съществени нови елементи. Всеки опит за изграждане на идеологически профил заплашва предизборното единство на ВМРО, НФСБ и Атака. Затова те ще продължат до изборите да повтарят, че България е кауза сама по себе си, а това как ще бъде отстоявана тази кауза е второстепенен въпрос.

Засега, полето на директно наддаване е очертано от дебата за доходи и пенсии. Окуражени от добрите финансови и икономически показатели на страната, като че ли всички ще се опитат да ни убедят в това как решително ще се увеличат доходите на работещите и на пенсионерите. Въпросът като че ли се свежда само до това – с колко точно да се увеличат. И тук БСП печели – за разлика от твърдата сума от 300 лв. минимална пенсия, които обещаха Патриотите, социалистите настояват, че ще преизчислят всички пенсии спрямо осигурителния доход от 2013 година. ГЕРБ се въздържа от конкретни суми, настоявайки че доходите зависят от работещата икономика, а това е друга тема.

Демагогията с пенсиите е обикновен цинизъм. Като празната торба на вратовете на магаретата, влачили камъните по онзи старопланински баир към село Торбалъжи. При липсата на цялостна политика, насочена към възрастните хора, при положение че те са около една трета от пълнолетното население на България, спекулирането с размера на пенсиите е мяра за степента на политическа и морална безотговорност. Говоренето за минималната пенсия има ефект на вътрешно разделение и дори противопоставяне между различни групи от хора в пенсионна възраст. Както и минималната работна заплата или линията на бедност, минималната пенсия не може да бъде цел на която и да е смислена социална политика. Тук наистина не става дума за лява или дясна политика, а за дълбочината на социалния цинизъм, до който ще успеят да стигнат българските политици.

По отношение на доходите, картината не се различава съществено. Всички обещания, дадени от името на държавата, която се канят да управляват българските партии, звучат добре, но нямат пряко отношение към реалните доходи на населението. Държавно определяните доходи засягат само част от работещите хора. Основната група от трудово заети български граждани са в частния сектор, а там държавният ангажимент би могъл да звучи реалистично само доколкото налага стриктно спазване на закона. Ако контролните и регулаторни механизми и институции на държавата работят добре, те биха могли да гарантират справедливо заплащане и достойни условия на труд. Но, това също е тема на друга политика, която не е предмет на предизборни обещания.

Темата, която се превръща в истински апотеоз на демагогията и цинизма, без съмнение, е демографската политика. И тук, БСП е на първо място. От трибуната на своя конгрес, социалистите обещаха да ни направят осем милиона. На всяка цена, по възможност, по-бързо. Патриотите също изглеждат много разтревожени за демографската ситуация, а от „Воля“ направо предложиха да се използват европейски пари, за да увеличим раждаемостта. ГЕРБ изостават и по тази тема като предпочитат да не се ангажират нито със срок, нито с броя на населението на България. По темата за демографската катастрофа надлъгването изглежда, че няма да има край. Всъщност, именно докато то продължава, младите българи все така ще предпочитат да учат и работят в чужбина, и все така ще отлагат за неопределено бъдеще въпроса за завръщането си в „Клета, майка България“.

Онези, които търсят упование в предизборните обещания, най-вероятно ще бъдат разочаровани. Подобно на турците или хайдутите от историята на село Торбалъжи, те ще предпочетат да кажат, че торбата лъже. Повечето от тях няма да се запитат какво ги е очаровало преди да се разочароват. Защото, ако го направят ще трябва да признаят, че са искали да бъдат излъгани относно поредното „светло бъдеще“, което все така си е на хоризонта.

Симпатиите на онези, които обичат да слушат лакърдиите на политиците не са достатъчни, за да ги накарат да гласуват за тях. Въпросът е мнозинството да не се озове в незавидната роля на онези впрегатни добичета, които опитвайки се да достигнат сеното на дъното на торбата са продължили да влачат товара си по хълма.
А на лъжата краката са все така къси, въпреки че тича много бързо.

Още по темата

03/02/2017 Нашите автори

Европейският договор

26/01/2017 Нашите автори

Управление на щетите

21/01/2017 Нашите автори

Отвъд карикатурата

Следете новините ни в GoogleNews