Европейският договор

Европейският политически процес изглежда изправен пред агресивните стратегии на новите азиатски тирании и политиката на изолационизъм, която променя позициите на САЩ в глобален мащаб. Самите европейски политици изглежда са започнали да забравят основата на европейския политически модел, която осигури десетилетия на мир и просперитет. Предстои нов етап в развитието на европейската интеграция и това е въпрос на стратегически национален интерес за България, както и за всички останали страни-членки на Европейския съюз.

По своя характер и същност, процесът на изграждане на Обединена Европа е дълбоко свързан с дясната политическа философия. През последните десетилетия, този консервативен модел бе непрекъснато олевяван до степен, отвъд която цялостната конструкция започва да изглежда нестабилна. Нарастващото неотклонно благосъстояние на европейските страни създаде измамното усещане за възможност да се продължи напред без да се инвестират нови усилия в изграждането на основата на европейската интеграция. Възстановяването на динамичното равновесие на Европа не може да бъде постигнато чрез поредните левичарски решения.

Уникалният политически опит на Обединена Европа е в изграждането на съюз, основан на непрекъснато развиваща се система от договори. Европейските норми са резултат от успешно управление на конфликти. Изработването на всеки нов договор се основава на процес на преговори и съгласуване на позиции, на непрекъснато усилие за постигане на съгласие по отношение на взаимни ангажименти. Но, за да се достигне до това е необходимо проблемите, пред които се изправят партньорите да бъдат признати и определени като конфликт, който трябва да бъде управляван ефективно. Само тогава, управлението на конфликта, може да доведе до преговори, а оттам и до съгласие, закрепено в договор.

Истинската сила на европейските институции е в това, че те гарантират спазването на договорите. Това различава Европейския съюз от всяка друга група от държави или отделна страна, предявяваща амбиции за световно влияние. Европейският метод за управление на кризи и конфликти е доказал своята изключителна ефикасност през годините и единствен успя да установи траен мир и благоденствие в годините след Втората световна война. Нито един от днешните агресивни конкуренти на Европа не постигна резултат, който дори бегло да се доближава до онова, което днес представлява Европейския съюз. Именно затова днес е толкова важно да се завърнем към европейския договор като основа за изграждане на устойчива норма на развитие.

Неформалната среща на европейските лидери в Малта ще бъде насочена към актуалното развитие на два проблема, които притежават потенциала на структурни рискове пред ЕС. Миграционната трансформация и напускането на Великобритания притежават съществен рисков потенциал и вече очертаха разделителни линии в отношението на отделните страни-членки. Разговорите относно официалните позиции на отделните европейски страни не са преставали, но конкретните мерки, които би трябвало да пресрещнат тези рискове, все още не са изработени.

Опитът за левичарско решение, основаващо се на квотен принцип за разпределение на миграционния натиск, не даде резултат и задълбочи различията между партньорите. След като и британския парламент взе своето решение за напускане, отпаднаха и последните съмнения, че Европа ще ес изправи за първи път пред необходимостта да организира процеса на оттеглянето на една от основните страни в процеса на своето развитие.

Тези процеси трябва да бъдат определени като конфликти, а техния разрушителен потенциал да бъде преработен в основа за постигане на съгласие около нови норми на пореден договор на Европейския съюз. Миграционните процеси в съвременния свят ще продължат да се развиват. Докато Европейския съюз възприема миграцията като криза, няма да бъде намерена устойчива основа за реална политика. По същия начин стои и въпроса за излизането на Великобритания, най-малкото защото предварителните британски позиции поставят под съмнение основополагащи принципи на Обединена Европа.

Външните заплахи за сигурността на отделни страни-членки или на Европейския съюз като цяло трябва да бъдат дефинирани като конфликти, които изискват своето активно управление. Опитите за дестабилизация на Европа стават все по-амбициозни и агресивни. Те трябва да получат своя категоричен отговор чрез предоговаряне на нормите, около които се изгражда силата на нашия съюз. Всички останали мерки имат характера на следствие от управлението на самите конфликти, в които Европейския съюз изглежда въвлечен. Няма място за куртоазия или за зле разбрана дискретност. Сам по себе си, фактът че част от страните в ЕС започнаха да търсят решения извън договорите, около които се изгражда Обединена Европа, е показателен за мащаба на рисковете, пред които сме изправени.

Конюнктурните съпротиви срещу изработването на обща миграционна, енергийна и политика на сигурност, не могат повече да бъдат основание за отлагане на този преговорен процес. Трябва да определим случващото се като конфликт, за да договорим условията, при които ще следваме общи принципи на миграционна или енергийна политика. Трябва да определим еднозначно рисковете пред сигурността на европейските страни и техните граждани, за да достигнем до нова обща политика на сигурност, която да не се изчерпва с дипломатически призиви и прехвърляне на отговорност. Тези три общи политики трябва да бъдат предмет на европейския политически дебат в следващите месеци и години. В своята взаимна свързаност, те представляват абсолютен приоритет пред Европейския съюз и би трябвало да доведат до подготовката на нов Договор за съюза.

Перспективите пред България зависят в огромна степен от постигането на нови норми на съгласие по отношение на миграцията, енергетиката и сигурността. Решенията във всяка от тези сфери ще има системно въздействие върху редица други сфери, в които може да бъде генерирано устойчивото развитие на страната ни. Много отдавна не е достатъчно България да декларира, че за нея Европейския съюз и НАТО са важни организации. Ние сме част от тези съюзи и определящо за собствените ни национални интереси е това в каква степен ще успеем да постигнем напредък в развитието на всеки от тях. А европейският път за това е в преговорите, водещи до установяване на нови норми, закрепени в договор.

Европейският съюз е основан на гаранциите за спазване на договорите. Всяко тяхно нарушаване е акт на противопоставяне срещу европейската норма на развитие. Точно затова противниците на Европа се стремят към дестабилизирането на нашия съюз чрез подмяна на спазването на договорите чрез установяване и развитие на двустранни отношения. Онези, които са избрали да бъдат част от Обединена Европа трябва да разберат, че не се намират между Европа и нещо друго. Спазването на договорите е неотменимо задължение. Всичко друго изправя страната ни пред хаоса на своеволието и преходните амбиции на други центрове на влияние.

България ясно трябва да заяви своя интерес от развитие на европейската интеграция, основана на договорното начало. Няма друг път за постигане на мир и благосъстояние. Още повече в съвременната международна реалност, в която изглежда, че глобализацията достига своите естествени граници и процесите на трансформация променят своята насока. Ние имаме шанс да се превърнем в част от процеса на изработване на нов Договор за Европейския съюз, който да даде траен отговор на новите рискове и заплахи пред Обединена Европа. Подобна заявка трябва да бъде направена още сега, в процеса на подготовката на българското Председателство на Съвета на Европейския съюз. Това би могло да бъде един достоен консервативен отговор на развихрящия се популизъм, носталгията по империите и готовността за подкрепа на всевъзможни вариации на авторитарни режими.

Още по темата

26/01/2017

Нашите автори

Управление на щетите

21/01/2017

Нашите автори

Отвъд карикатурата

13/01/2017

Нашите автори

Мандатът Плевнелиев

Следете новините ни в GoogleNews