Промените в Изборния кодекс (ако издържат в КС): малка стъпка напред за модела #КОИ (ГЕРБ-ДПС), голям скок назад за “българското човечество”.
***
Стабилността на ГЕРБ страшно наподобява отчаяно оптимистичното “Everything Is Awesome”, песента от The Lego Movie. Въпросът е колко още ще издържите.
***
Ако въобще е останало нещо действително дясно и рационално, това е Радан, с всичките му antics и, понякога, shortcomings. Останалото е “преживящо дясно” и прилича на начина, по който Кати Ечингъм се отнася към Хендрикс в лондонския му период – просто спи с него, радва се, че подобна крупна фигура изобщо й е обърнала внимание и не смее да го критикува.
***
Истинската опозиция на сегашното статукво би трябвало да прилича на г-н Уинстън Улф, по професия автомобилен застраховател, който казваше “let’s not start sucking each other’s dicks just yet”. Уви, основната част от Реформаторския блок явно не са гледали внимателно Pulp Fiction.
***
В нашия случай, аll disturbed minds think alike.
***
Само Доган вече може да ви спаси от The Artist Formerly Known As Боце От СИК. Но ако бях на мястото на The Artist, тръгнал към прегръдка с ДПС след инсценирания залез на Пеевски, задължително бих си обул железните гащи.
***
“Артистът” в последните си медийни изяви: повече самолюбие и душевна мастурбация, отколкото в целия Museu CR7 във Фуншал.
***
Строго балканската сублимация на случая с изтритите политически карикатури: всеки, който е чувал поне за Дарил Кейгъл (да не говорим за другите световни постижения в жанра), cringes спрямо провинциалната еднопластовост на автора Чавдар Николов. Т.е. в последвалата простодушна, квази-радичкова суматоха, се изгуби най-важното, а именно картезианския критерий за липсата на талант. За разлика от популярния Комарницки – той, макар и привидно несръчен наивист в рисунъка, прави впечатление на мислител, или поне на бърз арбитър.
***
Разбира се, да се трият опити за сатира a posteriori е идиотско. Но това, кой знае защо, ме хвърля в размисъл за нещо по-важно – че ексхибионистичният попфолк-патриотизъм е най-голямата културологична опасност.
***
Скандалът с “граничния проблем”: както обикновено, винаги е много просто и леко тъжно. Не става въпрос за никакво родолюбие или “граждански вигиланти”: Гранична полиция взима от каналджиите, за да си затваря очите, а югоизточните муцуни просто и буквално се светнаха да обират бежанците, щот извън сезона на наркотиците изгладняват до озверяване. Оттам и zip ties (“свински опашчици”), и други подобни есхилови “айдои”, т.е. -“срамища”.
***
А Борисов се държи сякаш е удостоен с папска infallibilitas.
***
Когато повсеместната привидност насажда усещане за провал, да се обърнем към Марк Аврелий – един от своеобразните и вечни “чистачи” в стил Уинстън Улф, само че на труповете в ума. Старият император-философ напомня да не си губим времето в чудене какви трябва да са viri boni, а да бъдем такива. Но и Еврипид тук: vir bonus е преди всичко utilis, годен.
***
Всички знаете онова за Картаген на Катон Стари – но по-внимателният поглед сочи, че той не се вбесява толкова от североафриканския друг властови “полюс” (който тозчас трябва да бъде разрушен), колкото от елинизацията на Рим. Катон прилича на първият “консерва си ти май-май, твоя милост” (по Алеко) – заради развихрилата се “разюзданост” и упадък на нравите в Рим, плод на прословутата културно-ерозионна заплаха от елинизма, Епикур и т.н.; това по нещо напомня днешния анти-модернистки уплах от либералното.
***
Ние, малцината, стигматизирани като “сноби” от океана незнаещи, всъщност сме по-скоро нещо като “kноби” – “cum nobilitate”, а не “sine nobilitate”. Нашият вид “меритокрация” все още – противно на циничния прагматизъм – съдържа в себе си категории като “етично”. И разбираме, че повечето от останалите живеят в свят, в който различното е опасно.
***
Някой ден трябва да поговорим и за бавния днешен залез и изродяване на неолиберализма, но сериозно – защото в момента масата у нас не знае какво е либерално (включително ляволиберално), либертарианско, камо ли “laissez-faire”. Детски болести, коклюш на съвременните родни схващания за политика.
***
Да опитам с пет думи: свободата, уви, не се яде.
***
Част от проблема с българските несполуки впрочем е свързан с факта, че почти никой не прави разлика между “политика” и “полития”. Т.е. между аристотеловата “политикА” (най-общо, “обществените работи”, включително съпътстващия ги вечен дискурс) и платоновата “политЕЙА” (държавността, но и най-вече, “аз съм активен гражданин на града-държава”). В сегашен контекст, доколкото е възможно: без гражданственост (ако изобщо приемем подобна дума), и двете концепции си остават достояние на малцината. С други думи, и ако въобще има отговор на вечния въпрос “как у нас”: гражданственост на всяка крачка, граждански пример, гражданско говорене, гражданска сърцатост in adversity. “Жакерия” няма как да се случи: но ако има постоянен почин за “политейа” срещу олигархичния модел, their hearts and minds will follow.
***
В този смисъл, средният днешен българин, любимецът на ГЕРБ – най-вече като емоционална, но и като гражданска интелигентност – все още е дете, максимум юноша. Тъкмо затова ГЕРБ ще управляват дълго, свиквайте.
***
След “Дънинг-Крюгер”, журналистите “със синки по коленцата” внезпно откриха и ефекта “Страйсънд”, 13 години по-късно. Кое ли ще е следващото феноменално откритие? “Ефектът” на гравитацията?!
***
Гербодепесарската Химера срещу гражданския евентуален Белерофонт? Готов да падне отвисоко и да окуцее? Но кой, междувременно и за малко, да бъде неговият крилат Пегас?
***
ГЕРБ: краткосрочните уговорки, полузаконните действия и упражненията по безгръбначност, дирижирани от големия съвременен мислител Цветанов. И всичко това минава за “голяма политика” – докато те, самодоволният форум на простите, на всяка крачка подменят стратегията с тактика, “плодовете” на това свинство ще ги берат следващите поколения. Защо не протестирате? Наистина ли ви е хубаво с мономанията на Борисов и неговите приказки под шипковия храст?
***
Марк Аврелий е може би най-трагичният образ в историята на философията – той цял живот се мъчи да съвмести детерминизма със свободата на волята. Уви, никога не сме имали държавник с подобно вътрешно “разкъсване”, освен може би донякъде – макар и инстиктивно - Левски.
***
Паралелът, разбира се, е малко фриволен, но ето нещо за размисъл: ако светът – по стоически - е детерминистично цяло, в което случващото е резултат на вътрешни причини (робството), но пък волята на индивида царува независимо и всеки е краен резултат от серията свои лични избори (мрежата от революционни комитети), кое избираме днес?
***
Когато божествената воля в нас си служи с човешката добродетелно (ex virtute), тя става част от Божията, която е свободна априори. Следователно, съществуват обстоятелства, при които човешката воля също може да бъде свободна. Помислете.
***
Разбира се, когато Марк Аврелий мисли себе си (да предположим), той изключва “чувството за щастие” – обратно, смята, че поривът за щастие противоречи на природата (т.е. на Божията воля). Но на него му се налага да бъде и администратор – оттам и нерешимата дилема, вътрешният трагичен разлом между стоика и дълга. Т.е. стоическият мъдрец не може да примири две вътрешни “чудовища”: себе си като философ и вид “държавна” етика, която смята за изначално погрешна.
***
Моите идоли през вековете впрочем, от Пирон от Елида до Шаламов, до един са homo dubitans.
***
27 години демокрация – 27 години български когнитивен дисонанс.
***
Но все пак да не забравяме, че тъкмо стоиците първи правят разлика между jus naturalе и jus gentium – и, ако се пошегуваме, са и първите “късни демократи”, въпреки – или пък заради - първородния си скептицизъм. Дори сам Марк Аврелий в своите “Медитации” (в края на II-ри в. сл. Хр., забележете) говори за държава, която зачита равните права и свободи на “гражданина”. По-късно, в просвещенско време, борците против абсолютизма дори ще се опитат да се облегнат на стоическото в тази гигантска фигура.
***
Най-корпулентният им съдружник всъщност е вашето равнодушие.
***
Що се отнася до мен самия – sans changement, все така Weltschmerz.
Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.
