Докладът от Брюксел ще бъде унищожителен. Нервен е пандурът, говори все по-cringeworthy глупости, забърква се, разомагьосва се сам (отбележете как бил бил “профайлнал” и Обама, и Путин!). Говорът му все повече напомня по нещо новозвука на Булез (който си отиде наскоро), но не в хубавия смисъл.

***

Разломът между двете Българии – едната, която не иска да живее с #КОИ, и другата, чийто вътрешен живот се лута като топче от флипер между телевизора, забавленията на “долницата” и гърмящото, димящо Ганково кафене, наречено “Фейсбук”.

***

Борисов става все по-парадоксален – дори и само заради мантрата “елате ми на избори”, сякаш заслугата да побеждава на избори е лично негова, а не на прекариата и инженерното дело на Цветанов. Tell ‘еm that God’s gonna cut ‘em down.

***

И още по-добре – да му го каже преводачката с онова “patted me on the head”, т.е. “трите папи” явно са го потупали одобрително по тиквата като куче, а обиграният Камерън изигра нещо като “oh really”. Папата “blesses and caresses”, както напомня още Милтън преди четири века. Но Милтън бил слепец, може да се е объркал. (“Three popes have rubbed my head,” the Bulgarian premier boasts.”, деликатно преразказват във Financial Times.)

***

Темида, понеже също не вижда заради превръзката, има нужда от водач – и Борисов чрез прокси (или обратното!) видимо се е нагърбил и с тая тежка задача. А това с внезапния нов представляващ ВСС Узунов е нагла демонстрация на сила (макар по-скоро в синхрон с другите наднормени в тройното съглашение #КОИ), тип “ше кацнете вие на дедовия”.

***

Помните ли онова на Линкълн за лъжата през част от времето и т.н.? Е, #КОИ видимо не го помнят; не знаят и за le roi des voleurs на покойния Турние. Ако бяха учили, щяха да знаят, че а) няма как да си стигнал тавана си на компетентност още като главен секретар на МВР преди десетина години, и при неконтролируемия възход “над” този таван да не се провалиш зрелищно накрая, и б) може да прибираш от еврофондове и заеми през част от времето, но не може да изземаш цели бизнеси през цялото време, сякаш маломащабен Ердоган (пардон, Ердоан, както е правилно). Рано или късно – например по някое време тази година – е много вероятно гражданството и изтерзаният бизнес да ти организират един хубав тааруш.

***

#КОИ обичат и Москов. Лесно е да се каже, че той е някакъв молиеров Диафоарюс; трудно е да се каже, че след цялата разправия с износа и вноса на ваксини внезапно – и най-изненадващо, разбира се - оставали едни горе-долу 8 долара печалба на парче, която също потъва някъде в родния властови маелстрьом.

***

След леко инфантилната SMS-суматоха покрай ВСС (масите у нас не знаят защо властите трябва да са разделени, кои власти, кви власти, защо власти и т.н.), изводът е ясен – днешната конфигурация никога не е имала намерение за промяна, а само за нов тип съглашение, вече в модел “#КОИ власти”. И вече няма защо да се цигани (пардоне моа, да се “ромее”) по въпроса.

***

Реформаторският блок внезапно схвана, че без Радан на следващите избори няма да имат и пукнат избирател (от и без това малцината) – и още повече се прилепи към #КОИ (има такава риба – обикновено прилепало, вид лъчеперка). Разбираемо е: друг път няма да имат шанс да пообиколят с умолителен поглед край трапезата, при която и огризките си струват, и още как.

***

Ако си поиграем с една фраза на Хънтър Ес Томпсън (подходяща за малкия български свят), white is a very pale shade of black.

***

Живеем в много дехуманизирано време: каквото и да напишете, просто добавете смайли след това. То ще омекоти/оправдае/обясни всичко – от чистата глупост до съмнителната шега. И планктонът ще разбере.

***

Относно “цивилизационната” заплаха от ислямизма, в момента раздута до възбог: да се вслушаме в Св. Тома Аквински. (Т.е. да бъдем по-умни от новинарския поток и knee-jerk глупашката реакция.) Божественото провидение, припомня светият богослов, не изключва злото – така както не изключва нито случайността, или пък щастливото стечение на обстоятелствата. Той “наставя”, че злото не е нищо повече от лош, сякаш “бъгнат” инструментариум, чийто същностен капан е да поражда (или проражда, anyone?) още повече зло. “Въстанали с меч в ръка срещу море от мъки” е краткосрочен отговор. Хуманистката презумпция на Св. Тома е, че в този живот няма как да съзрем изцяло Бог в неговата същност; само в отвъдното имаме вярата, че ще застанем лице в лице с него.

***

Как да преведем тази хуманистка презумпция на сегашния “мейнстрийм”-български, който изземва и последната “душичка” на постигнатото в образованието? Как да обясним на простодушните (жертви и на Angst, и още повече на Furcht), че само след 10 години никой няма и да си спомня цялата тази врява относно бежанците?

***

Ето един начин как: християнското виждане за света не означава слабост, далеч не. Св. Тома напомня, че божественият закон ни наставлява да обичаме своя Бог, но не непременно и ближния – или поне, ако потълкуваме, далеч не в новозаветната, прецедена по-късно през просвещенското passive-aggressive степен. Никакво обръщане на другата буза; напротив, среднохристиянски – донякъде принудителен - “консерватизъм”.

***

Но с дребна забележка: без претоплени припомняния на Карл Мартел, хан Тервел, Хуняди, Собиески и т.н., а твърдо културно настояване. Включително просвещенски секуларизъм, когато е необходим (френското гордо laicite). Или, ако си послужим с израза на Кенет Кларк, the smile of reason.

***

Прословутият вече Сам Хънтингтън като че сбърка: не сблъсък на цивилизации, а пореден сблъсък между цивилизация и варварство. Ние – Източна Европа – веднъж вече преживяхме съвременно варварство: чрез изолацията, невъзможната мобилност, преследването на любопитството и индивидуализма, общностното усещане за безнадеждност. Историята направи така, че да надмогнем всичко това, или поне да започнем. Кърваво изстраданата ни европейска жилавост ще се справи и със сегашната заплаха.

***

ГЕРБ: организация, оплетена в хегелианска диалектика с нацията. Властта нанася тежки удари на нацията, докато – формално – говори чрез теза и антитеза. Но, така да се каже, изначално не е в състояние да стигне до синтеза.

***

Моделът #КОИ: Цацаров (абсолютен монарх), Пеевски (вид Колбер и Фуке в един размер дрехи), Борисов (Мазарин в залез).

***

Модeлът #КОИ: след закономерния крах ще ни оставят най-вече свръхзадлъжнялост. И ще останат в историята като онези, които “усвояваха”; както и със свръхкорумпирана държавна администрация. Може би някой бъдещ старателен студент по история ще намекне, че в Брюксел са хващали част от кражбите и са налагали корекции, според които България връща част от парите. Но същият студент би трябвало да спомене, че за да се запълни “дупката”, ГЕРБ са взимали заеми. И че към края на второто десетилетие на XXI-и в. тези заеми гонят 20-те милиарда. Ако имаше друг, съвременен и също така старателен студент по икономика, той би трябвало да анализира, че мечтаният “растеж” на Еднокнижния няма как да се случи – защото той “управлява” на практика изцяло дотирана държава. От еврофондовете и емиграцията.

***

Магическият голям шлем на Борисов: газов балкански хъб (чрез заеми), новата отсечка “Хемус” (чрез бюджета), ЖП-инфраструктура (чрез Пеевски, Домусчиев и дружества, в които ГЕРБ е скрит акционер; и понеже Брюксел пак няма да им ги “признае” и ще връщат пари, всичко това ще се финансира от заеми). Нищо чудно, че “новият благ Борисов 2.0” отново смени тона, а привидно фригийската хармония на звуците му отново се превърна в дорийска.

***

Bouncerize – предлагам нов глагол, по-разбираем за нашите западни партньори. Някой трябваше да го подшушне и на Камерън.

***

Борисовата власт е досущ като изначалната борисова космология – а именно, квотна. Аз ви раздавам парчета от тортата (в “мойта държава”), а вие ми отчислявате глазурата. Но вече сякаш се усеща major shift – той не може да контролира, “империята” се разпада. Пеевски и други чувствително се еманципират и – God forbid – започват да рекетират своя “август”. На свой ред “август”-ът все повече се обижда и превръща всичко в one-man skein of insularity. Дори той, през мъглата на самолюбието, усеща, че харизмата се е поразръфала по краищата, че не може цяла политическа кариера да го кара на гол инстинкт без системни познания отдолу. Т.е. вече се отдалечава от онази мисъл на Сол Белоу, която сякаш беше създадена за него – “anyone who wants to govern the country has to entertain it”.

***

Борисов, уж облечен в “десни” дрехи, всъщност е по-голям левичар и от Муций Сцевола. Той няма как да направи разлика между experience и knowledge, или пък да ги обедини – и става все по-абсурдно безсмислен, като селфи с бурка.

***

#КОИ управляват самодоволно държава, в която политиката не е политика, а нещо като битка със скуката. И с политика може да се занимава всеки, който има пулс (вижте например депутатите на ГЕРБ). У нас тя не е изкуство на общественото, а просто вид добър поминък.

***

Българската “десница”, впрочем, в момента е в състояние да разсмее всекиго – тя не само припознава като свой Борисов (някаква антропологична сглобка от бай Ганьо, Тартарен Тарасконски и агента Бретшнайдер), но и видимо не прави разлика между “либерал” и “либертарианец”. Само вторият е книжно десен, защото се бори за “laissez faire”; първият, либералът, другаде е исторически и действено ляв. Но хайде и по-сериозно: само в предмодерни общества като нашето се води полярен спор за ляво и дясно. Успешните отдавна са приели и умерения консерватизъм, и умереното “преразпределение”; но най-вече дават шанс на правилата.

***

България днес: нещо като нискорисков, грантов бизнес, плюс самоподдържаща се корупционна система. Tremblez, tremblez d'épouvante.

***

Но да не губим вяра. Рано или късно, пак ще се срещнем с тях при Филипи.

Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.