Res Parvae XVII: Dismaland

Ивайло Цветков Последна промяна на 14 декември 2015 в 19:45 13371 0

Ивайло Цветков

Да започнем с Москов и да не го съдим твърде строго (the heart is deceitful above all things, знаете). Всички избухвания на тема “предателство” някак презумират, че по начало е ставало въпрос за морален императив. Но не: по моему, проблемът е чисто технически - ти, почти от нищото, си оглавил една работещо корупционна система, вероятно си поел (по принуда ли не) различни “ангажименти” към лекарствени мафии, лекарски йерархии, НЗОК-врътки и т.н. – накратко, белите ти панталони (като в мечтаната представа на Бендер за гражданите на Рио) вече не са бели. В същото време животът ти се променя с двеста към горната средна класа. И сега, буквално посред уговорките, “твоичките” на практика те карат да развалиш тези уговорки, излизайки в опозиция, което е свързано с големи неприятности – от извинения и обяснения през натиск от страна на ГЕРБ до (да не дава Господ) връщане на пари и пр. Какво ще избереш в този суров наш живот?

***

Но да приложим все пак и моралния императив: Москов избра да бъде дреха без никой вътре.

***

Москов, впрочем, сякаш е описан в чисто новата The Road To Character на Дейвид Брукс. Там (най-общо казано) авторът, колумнист на NY Times, изследва противоречивите ценности, които ни мотивират; “résumé virtues”, които водят към успеха в кариерата и живота, срещу “eulogy virtues”, които водят към вътрешния ни мир и баланс. Когато не можем да ги примирим, се получава Москов. Това, уви, в известна степен важи и за всички нас, кротко отчаяните.

***

Ако развием до БГ политически абсурд Брукс, се натъкваме на следното: на Местан не му хареса Орешарски и върна Борисов - еднокнижната, латентно еротична father figure на простите.

***

Лозан Панов прави впечатление на великолепен еминент – както и вече прословутата му реч. Но тя търпи чисто философска критика и логическото позитивистче в мен направо не може да се сдържи: ако приемем, че олигархията е държавата, как Лозан Панов е станал шеф на ВКС? Т.е. ако приемем за истинно, че олигархията наистина Е държавата, а Лозан Панов е станал шеф на ВКС (с честна процедура), то едното от двете не е истинно; или олигархията не е превзела държавата (от което следва, че Лозан Панов е станал честно шеф на ВКС), или я е превзела (от което следва, че Лозан Панов е станал другояче шеф). Т.е. в единия случай или олигархията не си служи добре с всички реквизити на държавата, или, в другия, си служи добре, но пак изниква въпросът за интегритета на Лозан Панов. И още: ако Рузвелт е прав и всичко в политиката е предварително замислено, Лозан Панов по предварителен олигархичен план ли е станал шеф на ВКС? В противен случай излиза, че не всичко е олигархичен план, а Лозан Панов съвсем случайно е станал шеф на ВКС.

***

Възмутихте ли се? Добре, това беше и целта. Ето и философският контрааргумент. Горното почива на една логическа грешка: pars pro toto, или да не бъркаме частта (pars) с цялото (totum). В речта на Панов не се казва, че "олигархията Е държавата", а че "олигархията си ИМА държава" и дори не че има, а АКО има - т.е. Панов изказва връзката между държавата и олигархията чрез хипотезата на една импликация, а не чрез едно общоутвърдително съждениe, при което има еквивалентност между държавата и олигархията. Т.е. това, което при Панов е pars, в горното е totum. Панов намеква за това, че има мафия В държавата България, която мафия си има нещо като държава, но държава В държавата, а не че ЦЯЛАТА държава е тъждествена с олигархията. В този смисъл не е логически невъзможно из оная част от държавата България, която не съвпада с олигархията, да се появи причина, която е довела до избирането му на поста шеф на ВКС. Не казвам, че така е станало реално, а само че ЛОГИЧЕСКИ това не е невъзможно. Следователно, трябва да се отчете разликата между "Е" и "ИМА" и че частта и цялото не са тъждествени. И обратното - ако се отчете, то коментарът горе се оказва логически некоректен. Но дори и горното да претендираше за истинно, пак нямаше да е логически вярно, защото самият избор на Панов за някакъв е част по отношение на самия Панов. Той може да е избран от олигархията, за да й служи, но може и да се обърне против нея. Т.е. може да стане "чудо" и тъкмо чудото е онова, което обикновено убягва на логиката. Всъщност не е чудо, а съвсем обикновена логическа възможност, защото каузалната сила на олигархията не може да се разпростира върху СУБЕКТА Панов или да бъде причина и за всички негови помисли и действия. Ерго, възможността някой да е ренегат, да въстане срещу своя ментор/отец или пък от самото начало да е "под прикритие", не ни дава възможност да помислим в случая, че Лозан Панов е също човек на олигархията. И пак ерго, според принципа за разделението на властите, е напълно логически възможно едновременно всичко в политиката да е замислено и Лозан Панов да е шеф на ВКС.

***

Хайде и малко по-директно: в речта си Панов използва риторически силогизми, а не логически, и не бива да бъде съден “философски”. Да подлагаме на критика една ентимема, сякаш тя е категоричен аподиктичен силогизъм, би било несъответно и неуместно, но както и да е. Изводът е прост: Лозан Панов (и протестът на съдиите за независимост и против олигархията) трябва да бъде подкрепен граждански и всякак, защото дори само речта на Панов (докато не ни съобщава нещо ново), предвид трибуната, повода и поста му, звучи като beacon of light (ако си послужим с израз от World Оf Warcraft).

***

Защото смелият Панов, без да иска, ни препрати към стъпката в тъмното на Киркегор или дори онзи облог на Паскал. Да го използваме за светъл повод да си припомним, че сме граждани - citoyens. Затова - аux armes, пак.

***

Проблемът с Реформаторския блок? Платоновият дуализъм, за кой ли път: реалност и привидност, идеи и сетивни обекти, разум и сетивни възприятия. Душа и тяло. Но и почти нито грам аскетична етика, ако не броим Радан.

***

Действителният проблем с Реформаторския блок: проваленият, сбъркан изначално (botched) дуализъм. При него двоичните категории са свързани, като първият член на всяка “двойка” е висш спрямо другия по доброкачественост. С други думи (и без да намесваме излишно Хюм, но схванахте шегата), докато “единият” вид реформатор (опитва да) реформира средата, “другият” реформира предимно собственото си битие.

***

Еднокнижния прибързано помисли РБ за кастрирани овчарки – и в летящ свой стил дори не понечи да ги защити, а се остави на традиционните fellationes от вече своите “медии”. Вие все още им викате “пеевските медии”, но основното им финансиране е държавно (през ББР и други отломки от КТБ). Впрочем Пеевски – докато се къпеше злорадо в ненавист – неусетно стана част от “апарата” на ГЕРБ и вече движи (и) техните пари. Sad but true.

***

Тази смазващо еднопланова физиономия, запечатала предизвикателството на слабите, на послушните кученца, които не могат да проумеят защо Борисов ги наказва. Така и ще останат – застинали във вечно питащото неразбиране.

***

Като казахме “Борисов”, да не забравяме и Хобс. Общественото съглашение според него не е като по-късното при Лок или дори Русо, т.е. между гражданина и властта, а съглашение между гражданите да се подчиняват на онази власт, която мнозинството избере. Малцинството (например циганите при нас) е не по-малко обвързано, колкото и мнозинството – понеже “договорът” е да се подчиним на властта, породена от мнозинството. Ако ГЕРБ-слаш-ДПС подозираха изобщо за съществуването на Томас Хобс, това щеше много, ама много да им хареса. Специално Цветанов – обзалагам се - би добавил нещо в стил, че “ние от партия ГЕРБ сме традиционни по отношение на отделното мнение на г-н Хобс, макар че точно сега, в условията на европейските ценности, трябва да се въздържаме от такива, били те и в контекста на нашите партньори, с които ние имаме добър диалог”.

***

Цветанов, разбира се, е великолепно едноизмерен - почти като херцога на Глостър от “Хенри VI”. Но като казах “ГЕРБ-слаш-ДПС” (и за една бройка да кажа “метастазирала тоталитарна държава”), да припомня блестящото наблюдение на (уви!) неизвестен форумен гений - говорим за тикви, които никога няма да се превърнат в каляски.

***

Cherchez la citrouille.

***

Цветанов, този Гери-Никол на българската политика: аз го изследвам “отблизо”, наред с неговите confrères, еманативни за всичко балканско, примитивно, народняшко, просташко и необразовано. Както казваше Чандлър, сякаш ентомолог разглежда бръмбар. Някои биха нарекли всичко това “синекдоха”, пак в светлината на pars pro toto, но не и той, не и той. Защо не родихме поне един Семьон Слепаков, за да го възпее истински? А само “Веско МАринов”?

***

“Бостан” вече не е сензационалистка игра на думи – те са КОИ. Задкулисна икономическа групировка, възседнала държавните пари и поръчки. Никой вече не би могъл и да помирише европроект, без КОИ да му го връчат предварително.

***

Еднокнижния играе двойна игра. От една страна (политическа), дестабилизира РБ с divide-et-impera ходове, като постепенно ги обезличава. От друга (икономическа), сглобява нова “тройна коалиция” – с ДПС и вечно готовия и зачервен от възбуда Първанов. А може би и “Коалиция 3 и половина”, ако прибавим и РБ-съглашателите. Последните, без да искат (и без да намесваме излишно Хюм, нали знаете), накрая ще осъществят местановата актуална мечта: още 2-3 нови (десни) партийки с по 3-4% на следващите избори. Т.е. поредният реквием за дясното – и за гражданския порив.

***

Цацаров: той вече почти окончателно построи своята (и ни превърна в) Dismaland, но без иронията на Банкси. Вече никой не помни “участието” му в случая КТБ – как се замитат и трият следи на политици от ГЕРБ в тази “аферка”. (А може би все пак помните, че КТБ стана “държавна” по времето на ГЕРБ 1.0?)

***
Имаме само един БГ враг – и той е примирението. Не бъдещият “халифат”, не и спорът относно руските или американски интереси.

***

[“Дизмаленд” на Банкси беше горчива игра на думи с “Дизниленд”.]

***

“Nous sommes tous Paris”, казвам аз. Разбира се, че не сме, казвате вие. Но МОЖЕМ да бъдем, настоявам аз. Защото проблемът е и философски: не бива да приемаме ислямската заплаха като полиморфно чудовище, т.е. като едновременно мигрантска и терористична. Инак сякаш не сме си чели внимателно Дантон - “il nous faut de l’audace, encore de l’audace, toujours de l’audace, et la France sera sauvée!”

***

Ето и още. Сент Жюст: “Никаква свобода за враговете на свободата”. Робеспиер: “Те използват Господ, за да узурпират нашия свят”. И да не пропуснем трагическия образ Марат: “Свободата може да зацарува само с помощта на насилието”. Днес единствено ИД използва подобен вдъхновяващ език, но това е и предупреждение: “проектохалифатът” се храни от същностната слабост на западните демокрации – нещо като Османската империя в своя залез през XVIII-и и XIX-и в. И тъкмо тук трябва да внимаваме – Европа е живяла в полумир с османците в продължение на шест века, и опитът сочи, че към исляма трябва да се отнасяме като към ягуара в зоопарка – да го храним, в известен мета-смисъл, но и да не забравяме, че във всеки един момент, като див хищник, може да ни захапе за гърлото.

***

Мономитът на Кембъл в наши условия: наистина ли смятаме, че Бойко Борисов е неговата злощастна и непреодолима проекция? И ако да, защо никой не протестира? Всички ли сме terminally stultified, FFS?!

***

Забележете: става дума за обикновено неспазване на обществения договор (понeже споменахме Дантон). Аз, народът, ви давам едни прeрогативи и пари срещу това да се грижите за моите интереси. Но вие открадвате парите и не “доставяте” договореното. Това е неспазване на договора.

***

Но и още: вие – ГЕРБ-слаш-ДПС – правите така, че да не получа справедливост, и ми отнемате вярата в съдимостта. Защото сте слели две от трите – ако не и трите - власти.

***

В момента Еднокнижния влиза в заеми, за да поддържа статуквото. И ако някой от бизнеса измяука, веднага му запушват устата – един вид с парите на вашите деца. И пак всички са terminally stultified.

***

Камерън му бил “приятел”? WTF?! Управлява ви човек тип “где е онова”.

***

А никой видимо не внимава за Горанов – този мъничък, работлив Майер Лански.

***

Еднокнижния го е страх да не остане сам и гол с ДПС – и затова ви плаши с предсрочни избори. Ето това е нещо като вагокрация, ама не в хубавия смисъл.

***

Големият съвременен мислител Цветанов наложи цялостното клише “политическа партия ГЕРБ”. Но греши – клишето трябва да е “икономическа партия ГЕРБ”.

***

Пак никой не си спомня, но ГЕРБ беше зачената в един много простичък грях: когато бизнесът (или “бизнесът”) по места вече се задушаваше от наглостта на Тройната и копнееше поне малко да се еманципира, ГЕРБ отидоха и казаха, глейте са, ние ше ви оставиме да си прайте схемите, т.е. ше оставиме и за вас, но оттука нататъка дължите “десятък” (или, в определени нагли случаи в края на ГЕРБ 1.0, “осемдесятък”). Оттогава службите, забележете, се използват предимно за едно – дали се отчислява точно според “споразуменията”. Включително и всекидневен “мониторинг” на министрите.

***

Това с “двете каки” е просто прах в очите. Моделът е ясен и е коментиран хилядократно – и 20 пъти да направят предсрочни избори, само ще го препотвърдят. Единственият смисъл беше да има истински действаща, невизантийско-вертикална и непартийна прокуратура, без надмощие над съдиите (съвсем простичко казано). И да се даде “технологичен” шанс на младите “незаразени” съдии – включително и най-вече в провинцията, където местният “гербер” по начало коли, беси и разпределя. А всичките глупости за “суперВАС”-а да отидат директно на бунището.

***

Най-ироничното (но само в киркегоров смисъл) е, че Борисовските медии просто преповтарят – макар и съвсем безвкусно – предишен модел на свои сегашни опоненти, особено при “Царя”. Но нали вече се разбрахме, че никой не помни нищо отвъд миналата седмица.

***

Въпросните Борисовски медии, бивши “Пеевски”: те не подозират, че по-сдържаното е по-добре, защото задъханата свиркаджийска свръхпродукция често постига обратен ефект. Не подозират за анаксагоровия “nous”, а са сякаш самосведени до “първичната тиня” в космологията на Демокрит.

***

Радан, Гроздан и Лозан. Това ли е всичко?!?

***

Как завършва новата и едва втора книга на Харпър Лий, нещо като втора част на “Присмехулник”-а – “Go Set A Watchman”? Ето и нейната несъзнателна присъда: “But we only cut respectable capers, don’t we, Uncle Jack?”

***

Не можем да си позволим живот без дивашки компромиси, чичо Джак. Не можем, там е работата.

Още на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.