Край град Буфарик, в Северен Алжир, се разби военен самолет. Загинаха над сто души. Алжирски военнослужещи. Това защо трябва да го знаем?
Този въпрос се ражда в главата на абсолютно всеки, сигурен съм в това. Всеки, прочел тая водеща новина, и наистина – водеща и повече от водеща - в новинарските сайтове и във вестниците и в телевизионните емисии и във всички новини, се е запитал именно това...
А новините вече (естествено, че сте забелязали!) не ни се „поднасят”, не ни „намират”, дори не ни „заливат”. А всъщност ни биват набивани насила в главите. В тях биваме удавяни, сварявани и обезмозъчавани...
... та всеки, на когото тая новина е била безцеремонно забита като шило право в окото, се е запитал: Защо, по дяволите, трябва да знам ТОЧНО ТОВА?
Естествено тези, които обичат да застават на противоположна позиция, веднага ще кажат: Абе, тебе пък кой те кара да четеш именно това?
Хм.
Това ми прилича на следното: да сложат в двора ти труп на обезобразено, изкормено, горено с горелка и дълго бесено куче. Да го сложат на дълъг прът, да надуят клаксони и сирени. А след това да ти кажат: Е ти сега пък какво толкова! Като не ти се гледа – не гледай натам! Кво?
Обръщай глава и не гледай. Ние просто така... Просто така си слагаме прегазени и изкормени кучета насам натам... Какво толкова ни зяпаш?!
И знаеш ли защо ги слагаме? Ха, тъпчо! Не знаеш, естествено! Ми слагаме ги, защото това ни продава продукта! Това се продава в медиите, така печелим публика, а публиката иска... ооо, да, да, да, публиката иска прегазени и даже не само прегазени и изкормени кучета... ами и повече от това!
Публиката вече не се задоволява само с изкормени, обезобразени, горени кучета! Тя иска тия кучета да са били и Изнасилени от известни Хора преди това!
Публиката, читателите, гледачите на телевизия, бъркачите в интернет, сърфистите в мрежите – всинца искат и копнеят от цяло сърце не друго, а смърт и повече от смърт: разложени трупове, намерени обесени артисти, намерени вмирисани и застреляни певци, прегазени и накълцани с ледокопи Троцки, взривени училищни автобуси, паднали в Марианската падина невинни пешеходци; детеубийства, майцеядства, отцеблудства, срутени небостъргачи върху детски градини, паднали старчески домове върху айфелови кули, погребани живи невинни производители на марихуана, изнасилени преди това от роми-джихадисти! Това искат ХОРАТА!
Така казват тия, които се правят на луди и ми казват: Ти пък, ако не искаш, не чети и не гледай!
Доста се говори за злото в новините. Някои смятат, че то е продукт на заговор. На конспирация. Новините имат за цел да омаломощават. Да скапват силите, волята и свободният дух на хората. Със зловещината си.
Един човек, замислен непрекъснато за това, че светът е ужасно място, че светът е едно страховито място, на което е голям късмет просто да си жив – такъв човек е твърде лесна плячка за всяка власт!
На него винаги може да се каже: Какво бе?! Не си ли доволен, че си жив? Ама че си мърда, ама че си неблагодарен лигльо! Не стига, че си жив, докато толкова много хора умират и даже им се случват и още по-лоши неща, като поскъпване на тока с 20%, ами ти и негодуваш!
Я се стегни малко! Хората мрат и даже плащат не можеш да си представиш какви сметки, ами ти и недоволстваш, егати и наглият човек си!
Да, възможно е да е конспирация. Но има нещо, което е повече от сигурно. Два процеса си текат. Поне два забелязвам отчетливо.
Единият е десенсибилизацията. Неведнъж съм писал за нея. Това е физиологичен процес на адаптиране на рецепторите към някакво постоянно засилващо се дразнение. Примерно шум. Шумът – ако сме били на тихо – в началото ни дразни. Ако обаче шумът е постоянен, скоро ние преставаме да го забелязваме. Шумът започва бавно, постепенно за се засилва. Но ние, с нашите автономни и нагаждащи се адски добре рецептори – не забелязваме тия плавни промени. И когато ни питат "Не забелязваш ли колко е шумно?", ние - крещейки - питаме: "Какво? Шумно ли? Въобще не забелязвам да има шум!"
И така, за да бъда пунктуален, ще дообясня: Подавайки ни бавно, постепенно нарастващи дози насилие, смърт, човешко страдание, несправедливост и несвобода, ни правят десенсибилизирани, т.е. обезчувствени, нечувстващи, безразлични към тези явления. Обезчувствени към чуждите страдания и смърти, но и към насилието въобще, към несправедливостта, към робството.
Всъщност – добре ни е известен примерът за жабите в тенджерата, поставена на котлон, които – без да усетят, защото котлонът се загрява много бавно, по едно време се оказват напълно спокойно и безпроблемно сварени!
Ние ще бъдем лека-полека сварени в бульон от безчувственост към всичко ГАДНО.
Имаш ли хора, които не реагират на нищо гадно – и си на власт – ще си един много щастлив властник!
Ще си с широко развързани ръце, така да се каже. Ще можеш да си позволиш нечувани гадости. Без никой дори да ги забележи! Ура, да живее Десенсибилизацията! – тихичко чувам да си припяват хората жадни за власт.
Естествено, хубаво е да знаем, че тези процеси не протичат толкова гротескно вербализирани в главите на хората. Ни на възползващите се, ни на жертвите.
О, не! При нас, хорицата, милите душковци и неосъзнати медузи, нещата в главите, в съзнанията и подсъзнанията, и предсъзнанията и колективните несъзнания протичат някак незабележимо; протичат някак автономно; протичат някак добре облечено в благовидни самозаблуди. Това, някои от нас знаят, са защитните механизми на човешката душа (по Ана Фройд).
Или - простичко казано – когато правим гадости, ние винаги си имаме едни такива - много благовидни и даже благородни обяснения и оправдания за пред нас си!
Та! Когато някой ни десенсибилизира, когато някой бавно и сигурно ни обезчувствява към гадостите – той вътре в себе си винаги си казва: "Ама как така! Аз съм просто един почтен човек... не правя нищо нередно... но публиката това иска... Пазарът това иска! И аз просто се съобразявам с Пазара! Това се търси и аз това предлагам!"
О, богове, о, полубогове, о, нимфи и океаниди! Все едно и на последния идиот не е ясно, че от много, много отдавна Пазарът не се движи от старите закони на търсене и предлагане! Все едно и на последния идиот не е ясно, че в наше време въобще не се предлага това, което се търси... А се ТЪРСИ ТОВА, КОЕТО СЕ ПРЕДЛАГА!
Романтичните и глуповати представи за Пазара като някаква чиста и първична стихия със свои закони са напълно нелепи в сегашното време. Отдавна е ясно, че търсенето се определя от тия, които произвеждат. Те са ангажирани предимно с това - да създават изкуствени потребности на хората. Защото човешките потребности в наше време са извънредно дефицитен ресурс!
Примерно... Никой няма никаква осъзната потребност от новия смартфон GHj3u38. Който още не е измислен! Но чудовищният натиск на производителите, осъществен чрез тяхната реклама, СЪЗДАВА ПОТРЕБНОСТ от такъв нов смартфон!
Купете си GHj3u38! Грабнете GHj3u38! Бъдете себе си с GHj3u38!
Не бих казал, че хората не са любопитни към смъртта и насилието.
Но те са любопитни и към наркотиците. А наркотици (някак си) все пак не се продават легално и в огромни количества в магазините за хранителни стоки. Няма ги изложени на всеки щанд, при това – съпроводени с колосална реклама! Или може би ще се намери някой, който да ме опровергае?!
О, да – всъщност – наркотикът хазарт... Наркотикът алкохол... Да, правилно...
Но толкова за търсенето и предлагането на лоши, зловещи новини.
Другият очевиден факт е, че ако и да не са инструмент в една внимателно планирана конспирация, лошите новини, с които ни правят тъпи, равнодушни към страданието и към ужаса, към повсеместната смърт, към overkill, въпреки това – дори и конспирация предварително да няма – то ефектите от тях много ловко се използват!
Казано иначе: Те лошите новини си се стоварват върху населението ей така – като порой, никой не е планирал това чрез социологически стратегии, в социално-инженерни доктрини – просто прибързаните журналисти са видели, че народът кльопа много ужасии и гадости – и те му ги дават в огромни количества... Но ефектът на емоционално затъпяване си е налице! И е идеален!
И всички, които обичат да държат власт – веднага го грабват и се възползват! Здраво се възползват от обезчувственото, морално и емоционално затъпяло стадо!
Народът им е обезчувствен, така да се каже, наготово. Обезчувствен е посредством една тъпа и безмозъчна информационна офанзива... случайно (закономерно, но без зла воля) разразила се офанзива по емоционалното затъпяване, по моралното олигофренизиране... и те щрак! – и наготово възсядат обезчувствения и затъпял народец!
Та така!
Станислав Лем, тоя, когото наричаха и Л.Е.М., тоест – Литературна Електронна Машина, един от моите татковци в писането, мъдрец и хитър намигвач, имаше един хубав разказ. Една минута на Света. Беше псевдонаучно четиво. Нещо като съвсем сериозна статистика (макар че по негово време такава едва ли е правена) за това какво се случва в Света, в целия огромен, малък наш свят за една минута. За всичко случващо се и измеримо. В метри, бройки, килограми, литри. Всичко, което се случва в една МИНУТА на Света.
Колко човека умират. Колко човека се раждат. Колко човека умират от катастрофи. Колко човека умират от самолетни катастрофи. Но и колко човека на минута умират от поглъщане на капачка за капки за очи (така примерно е починал великият Тенеси Уилямс!). Естествено – броят на загиналите от това за минута е изключително малък. Много по-малък от 1. В този чудесен разказ–мистификация се говори и за това колко литри кръв текат във вените на цялото човечество за минута, колко литри се изливат поради насилие...
... Но и колко литри сперма се изливат – тайно, сублимно, престъпно или свещенодействено – от и във човешките тела! За милиардите въздишки, за милионите кихавици, за стотиците хиляди нарисувани картини, за стотиците хиляди изсвирени вярно или грешно ноти на стотици хиляди пиана и китари, саксофони и клавесини! Които се случват в една Човешка Минута.
Да. Светът е голям. И в него има всичко. Не ДРУГО, А ИМЕННО ВСИЧКО! И то – по много.
А това какво ни поднасят от това всичко, или по-точно – в каква част от това Всичко ни давят всеки ден чрез новините – това е друг въпрос!
Съвсем друг въпрос.
А пък в град Буфарик, освен че се е разбил самолетът, се е родил и Жан-Клод Бето – създателят на безалкохолната напитка Оранжина. Но това, странно, никой не ми го предлага като новина!
И друго: Бог да даде мир. На душите на загиналите в тая катастрофа. И на всички загинали, на всички умрели вчера, днес, утре и въобще. Но - трябва да се мисли. За да има мир.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Терористът на коледния базар в Германия бил противник на исляма
Орбан обвини имиграцията за нападението в Магдебург
PISA: Българчетата са най-функционално неграмотни в Европа. Къде сме година след теста
Орбан: Преминаваме от военно време към ера на мир