Ден 573: Не пей ми се. Канадските дневници на Райна Александрова

Репортаж от гнездото на сепаратистите

Докато зяпаме през оградата да одумваме съседите и протягаме шии да следим и какво става през океана, ошашавени от рашистката наглост и възмутени от мекушавостта на некои източноевропейски правителства, включително нашето, станахме като оная шопкиня, дето одумала всички на гарата, па накрая възкликнала: "Я па я! заплеснАх се, та си изпущИх влакО!"

И аз така, драги читатели, от заплес почти изпуснах предизборната кампания в скъпата ни родна провинция Квебек, или Френска Канада, и едва преди седмица с изумление научих, че националистите водят в екзитполовете.

Като писах преди, че Квебек се е канадизирал и федерализирал последната година и половина и правителството на Карни се радва на безпрецедентна подкрепа от кебекарите, или квибекуата, не излъгах - това продължава да е вярно.

Като писах, че са възмутени от албертския сепаратизъм и безобразно колабориране с хора от обкръжението на Тръмп, пак е вярно - квебекарите са станали такива прововерни канадци, че презират всички изменници по един несравнимо френски високомерен начин: "Notre séparatisme est meilleur que le vôtre!" (Сепаратизмът НИ е по-добър от сепаратизма ВИ!)

И се питаме КАК така се случи, че изборите вчера спечели партия, в чиято програма неизменно е провеждането на референдум за отделяне от Канада? Е, правителство на малцинството ще е, не са спечелили абсолютно мнозинство - останалите две партии - квебекските либерали и консерватори заедно вземат също толкова гласове, има и още няколко за малка партия.

Като при това последните, а и от предишните години, допитвания сред квебекарите сочат, че мнозинството изобщо не се вълнува от референдума и е против всякакво отделяне.
Оказва се, че както у нас, част от проблема е вариант на "нема ора". Обяснявам така, след малко ровене из кампанията, за да си го обясня първо и аз.

Едното нещо, което се знаеше в обществото е, че на всички ни беше втръснала до немай къде управляващата последните два мандата партия - Коалиция "Бъдеще за Квебек" - и то не от скука, ами просто много неудачна политика в няколко области като здравеопазване, образование например, инфраструктура - все болни теми.

Шефът им, човек, който виждах всеки ден по телевизията по време на ковид кризата (и така разбрах кой ни е министър-председател тогава!), подаде оставка още в началото на тази година - толкова беше непопулярен. И неговата заместничка добута партията и правителството до изборите сега.

И дето се вика, никой не ги щеше до степен, че не спечелиха НИТО едно място в парламента вчера. Нито едно. Къде са ГЕРБ да ги питам. Само проблясък, де.

Значи едното условие - управляващата партия да загуби поради некадърност - беше налице. Ама във вакуума, докато се накумят местните либерали и консерватори (пак повтарям - те са отделни субекти, на провинциално ниво - имат далечно общо с федералните си братовчеди, но не са същите хора) - едните избираха лидер, другите па не им е много популярен лидерът, меко казано - та поради тези кусури се отвори място за друга партия.

И тука на сцената е изскочило това момче Пол Сен-Пиер Пламондон, начело на иначе много западналата преди време още Парти Квебекуа - които пък бяха на власт преди десетина години и пак така ги занулиха (следите ли тенденцията?). Та тоз младеж, който държеше офиса на партията в нашия квартал (а.к.а. "гнездото на сепаратистите", оттука ви пиша, завита с одеало и фенерче), взел, че станал много популярен - за което ДОРИ НЕ ПОДОЗИРАХ - гледаме ги със съседите, така една младежка компания, ходят костюмирани в нашия скромен нейбърхууд, воазинаж на френски.

Обаче това, което е разправял на хората е, че няма да провежда референдума, докато Доналд Тръмп е на власт - значи поне до 20-ти януари 2029-та година. А то дотогава я парламента няма да му гласува да се проведе, я ще падне от власт щото те правителствата на малцинствата така не се задържат... И хората са се подлъгали, или по-скоро успокоили, че ще имаме някаква ДРУГА партия да управлява, та ако ще и Парти Квебекуа да е, БЕЗ да се излагаме директно на опасността от референдум в близко бъдеще. Е, то времето ще покаже.

Засега са им дали на младежа и партията кредит на доверие, да ни оправят уж. Ама той нещо спомена, че щял директно на преговаря с американците, демек ние сме едва ли не отделна страна вече, та ще го държим под око. Вчера бях доста обезпокоена, днес като прочетох за инцидента в Черно море си казах да си имам проблемите френски псевдосепаратистки, и с това затварям темата.

Слава на Украйна!
Свобода за Иран!
2547TacoNacho!
Elbows up! 

Вижте разговора с Райна Александрова в подкаста на OFFNews.

Следете новините ни в :