Ден 45: Събуждането не се е състояло. Канадските дневници на Райна Александрова

Днес новината на деня е заплахите, които Тръмп отправи към директора на Федералния резерв Джером Пауъл, който вчера обяви на икономически форум, че тарифите (пак пиша тарифи, а не мита, знам!) ще доведат до лоши икономически последствия. Което изявление отново накара пазарите да потънат.

Пауъл е назначение на Тръмп от първия му мандат, човек професионалист и сериозен, шеф на независима и изключително важна институция, която по принцип не може да бъде политически обвързана. А директорът ѝ се назначава с мандат, който президентът не може да прекъсва, няма законови начини за това.

И когато Тръмп в типичния си стил се изказа как трябвало да го уволнят и то час по-скоро, човекът си каза, че не се занимава с политика и няма да се поддаде на политически натиск, ако такъв се появи. Един вид аз съм тука да крепя американския долар, а не да се занимавам с партизанщини.

От последвалите реакции на този първи сблъсък, който много анализатори сочеха за неизбежен, предвид икономическите безумия на Белия дом, може да се заключи, че шефът на Федералния резерв е сериозно обезпокоен.

Един анализатор даже заяви, че Фед (съкратено от Федерален резерв) очаква забавяне на растежа, висока инфлация и загуба на работни места едновременно - класическа дефиниция за стагфлация.

Естествено, Тръмп иска да се играе с лихвения процент/печатането на пари в негова полза, а "покоряването" на Фед би означавало пълна финансова власт и практическа диктатура.

Засега той няма никакви лостове за освобождаването на Пауъл. Мандатът му изтича обаче догодина.

Но тук дори не говорим за процедури и хватки, а за посегателство върху самата сърцевина на американската и световната финансова система, която ползва(ше) долара за основна валута.

Дори новината за неразбирателство между американски президент и напълно независимият шеф на Фед е достатъчна, за да разклати доверието в институцията и да сложи голям червен флаг НЕПРЕДВИДИМОСТ и на тази част от американската политика, която по този показател е главен лост/крепител на световната финансова стабилност.

Казано с други думи, в момента Дони поставя динамита под сградата на световната валута и след няколко дни/седмици ще почне да пита минувачите за кибритче... А може и след няколко часа, ако много почнат да го тормозят китайците.

Китайците пък, в сговор с трижди отвратителните канадци, са намалили драстично не само вноса на соя, ами и нефта от САЩ. Последният месец купуват от Канада. Което няма как да не се забележи, особено когато от Канада купуват два пъти повече.

Канада освен това започва да продава и на други тихоокеански държави (имената и адресите им се пазят в редакцията).

Лошо е, когато изведнъж обявиш война на всички, а пък те вземат, че спрат да ти обръщат внимание. Тогава и заплахите да им взривиш общата ви валута изглеждат леко не на място. Особено, когато не осъзнаваш, че отправяш точно такива заплахи...

При всички тия взривоопасни новини, републиканците се крият като мишки. То не бе страх, не бе чудо. Питат една сенаторка от демократите, Елизабет Уорън (в шоуто на Колбер): "Добре де, вие не опитвате ли да говорите с колегите си републиканци, след като казвате, че само Конгреса е в състояние да спре това безумие?" "Ами опитваме" отговаря тя, "само че знаете ли, те вече не правят визуален контакт с нас по коридорите" или преведено на български, "избягват да ни гледат в очите".

Този феномен на страха мен лично много ме порази - страната се разпада, задава се едва ли не линч след може би месеци, а те седнали да се тревожат дали ще ги преизберат или Мъск ще плати пак реклами и кампания срещу тях, както направил наскоро с една конгресменка, която била против назначаването на Хегсет за шеф на Пентагона (оня дето има висящо дело за изнасилване, доказан пияница и главно лице в Сигналгейт - да, още е шеф на най-мощната армия в света, не го уволниха).

Въпросната сенаторка, също преживяла насилие в младостта си, казва пред избирателите си, които се оплакват че ги е страх, и я питат какво мисли - "да, мене също ме е страх, защото отмъщението е реално".

И стигаме до основата на този страх - а именно фактът, че сред поддръжниците си Тръмп НЕ Е загубил подкрепа. По-малко от два процента от гласувалите за него, сега не го подкрепят. Това е статистическо проучване, което показва, че основното неодобрение идва от независимите и, разбира се, от привържениците на демократите. То е по-голямо от 50% (52 общо, за икономическите политики е по-високо само), но ако утре има избори, при мобилизация на вота Тръмп пак би ги спечелил. Това го гледах по СиЕнЕн, тях не бих обвинила в пристрастия.

Как е възможно това, е трудно да се обясни. Гледах един репортаж от селски район мисля в Северна Дакота. Много силно червен, фермерски щат. Та там хората по принцип отказваха да говорят пред камера. но поддържали Тръмп, един вика "дайте му възможност, той ще се докаже". Дори са готови да търпят известно време лишения, защото "после ще е по-добре за нас".

Само един стар фермер се престраши, застана пред камерата и вика: "Той е лош човек бе, няма морал - нали го гледам открай време. Е как очакваме да свърши нещо за хората, като той няма морални устои?!"

Останалите в градчето шепа демократи, викат: "Всички са се хванали за това, че ще изтърпим, ама дайте да му дадем шанс. И не щат да признаят, че са сбъркали!"

Такива са настроенията в дълбоката провинция - бастионите на републиканците. Може би не навсякъде, но съдейки по запънатостта на републиканските сенатори, те все още виждат избирателите си консолидирани и дори в момента заинатени, че Тръмп прави правилното нещо за страната,

Тях не ги вълнува световната политика, Украйна или дори някаква там Канада, откъдето им продават торовете. А колко велик е Тръмп и как всичко ще оправи. Това са жертвите на популизма, които ще изтрезнеят едва когато рязко обеднеят. За съжаление.

Утре има протести по всички щати. Очаква се да са по-масови, дано. Но събуждането на целия народ още не се е състояло. Дано да не е от взрива на Фед или друга основна институция. Дано.

Докато ни е останал здрав разум, ние се надяваме.

Cogito, ergo spero

Elbows up!

Следете новините ни в GoogleNews