Ден 34: ''А на заранта те се събудиха''. Канадските дневници на Райна Александрова

"А на заранта те се събудиха". Това е последното изречение от пиесата на Горки "На дъното".

Здраво запътила се към дъното, Америка най-после се събуди. Протестите от вчера по своята масовост надминават всичко в най-новата история на САЩ. Смяташе се, че повече от 3.5 милиона са излезли, оказа се, че почти 5, по последни независими преброявания. И това във всички щати, дори в най-"червените" райони.

Плакатите са най-разнообразни, от остроумни до съвсем конкретни искания, и не, не са само финансовите проблеми, които вълнуват средния американец, съдейки по това разнообразие. Голямата част от протестиращите са най-активните граждани и именно те поставят въпроса за разграждането на демокрацията, свободата на словото, за произвола и фашистките методи на управляващите.

Има и за депортациите, и за преследването на съдии/адвокати, и за уволнението на хиляди държавни служители без план, от жизнено важни агенции за социални услуги и регулатори. Има за образованието, за отрязването на парите за научни изследвания, за ветераните, има за "Сигналгейт" - за всичко, което е в момента гореща тема.

Влизах в групата на организаторите - тя е отворена, и там хората се питат как да продължат оттук нататък. Някой предлагаше да се съсредоточат на едно до три искания, за да не се разпиляват и да постигнат резултати.

"Ама той Тръмп толкова неща вече пр...а, че не знаем с кое напред да почнем!" спонтанно написа друг гражданин.

Едно е сигурно - никой не мисли да са отказва, и предвид тоталната неадекватност на администрацията, протестите и протестните форми само ще се разрастват.

Интересно реагираха медиите - протестите в големите медии почти никъде не се споменаваха (освен в две или три), но за сметка на това онлайн платформите кипяха и продължават.

Какво и как ще го постигнат е наистина рано да се каже, следващият голям протест го гласят за след две седмици пак. Засега само отбелязваме излизането и осмеляването, което беше първа важна стъпка.

Другото събуждане е сред така наречените последователи или поне непротивници на Тръмп - въпреки че не отразиха протестите, дори Фокс нюз имаха критични програми за икономическата ситуация, даже в ефир се чу "Митата са данъци!", "Положението е лошо и скоро няма да се оправи" и още, и още.

Отприщва се типично американското говорене "право куме та в очи", когато нещата се объркат. Да, всички - и тези, които не протестират, искат да знаят какво става с парите ИМ, а те само за последните няколко дни се изпаряват - 6 и половина трилиона долара са загубени от стоковата борса, което по техния израз прави 401к да бъде 201к (популярна пенсионна програма в Америка).

Този тип събуждане няма нужда от протести и уличен натиск - то е брутално и за обикновените хора, и за бизнеса. Хората искат отговори и ги получават - а именно, че един човек с некомпетентен екип и налудничави идеи загробва страната. И това няма как да се скрие. Цялото следващо поколение ще плаща за себепредизвиканата криза от такъв мащаб. Как събудената Америка ще реагира, предстои да видим в следващите дни.

От висотата на своята неадекватност, Мъск направи изявление в което казва, че не бива да има мита (0%) и че трябва да се сближат с Европа. Отначало помислих, че е някакъв майтап, дийп фейк, но не било. Късно е, либе, за китка.

Едно нещо, което Америка няма скоро да си върне, дори утре Тръмп и Мъск да изчезнат магически, това е ДОВЕРИЕТО. Репутационната щета е необратима, или поне за дълго.
Колкото до Тръмп, той вчера спечели турнира по голф в който участваше, и това беше новината, публикувана от Белия дом.

И докато Тръмп обикаляше щастливо голф игрището на количка, телата на четиримата загинали в учения в Литва американски войници пристигнаха във военна база в Делауеър, САЩ. Обичайно, почти без изключение, американският президент присъства на такава церемония, отдавайки последна почит. Не и този път. Цяла Америка видя с какво е зает президента по това време.

Траурна церемония за войничетата имаше и в Литва. Много силна, тържествена, с президента, цялото правителство, граждани, военни. Както коментира един американски журналист, чуждата страна се погрижи да изпрати достойно нашите герои, защото ние не можахме.

Разказвам ви този епизод, защото той добре илюстрира разпада на ценности, за който говорих и преди. Америка е в криза, даже серия от кризи. Моралната е най-страшната.
Но не е само Америка, светът е в криза на ценности.

Когато желанието за свобода се наказва, когато тираните се овластяват, и правото на силния заменя силата на правото, всеки е засегнат. Както позабравения лозунг, който сенатор Кори Букър издигна и го видях по протестите: "Борбата не е между ляво и дясно, а между добро и зло" .("It is not left against right, but right against wrong").

И в тази битка вsеки взима страна, дори с бездействието си.

Затова, не спираме.

Elbows up!

------------------------

Разговора ни с Райна Александрова можете да видите тук:

А до останалите нейни "Канадски дневници" можете да достигнете като натиснете името на автора.

Следете новините ни в GoogleNews