"Репортери без граници" излезе с 10 конкретни препоръки за подобряване на свободата на медиите у нас. Препоръките са за безопасността на журналистите, достъпа до информация, журналистическа етика и финансирането на медиите, съобщава "Асоциацията на европейските журналисти" (АЕЖ).

"Свободата на медиите е в задънена улица в България и независимите медии са на ръба на изчезването", каза Павол Салай, ръководител на бюрото на организацията за ЕС и Балканите. "Тези парламентарни избори дават възможност за действие на вътрешните политически сили и на всеки избирател, който е загрижен за свободата и качеството на медиите", добавя Салай. 

През 2020 г. "Репортери без граници" отчете множество случаи на насилие срещу репортери във връзка с тяхната работа, докато властите не успяваха да отговорят на тези нарушения.

"След отказа на правителството да превърне свободата на словото в приоритет тези препоръките са насочени към всички политически партии и към българската общественост. Изготвени с помощта на български медийни експерти, те имат за цел да превърнат темата в обект на национален дебат преди изборите на 4 април", пишат от организацията. 

Подбудителят на нападението, извършено срещу Слави Ангелов, не е изправен пред съда. Главната прокуратура отказа да разследва побоя от полицията над журналиста на свободна практика Димитър Кенаров при задържането му през септември. Николай Стайков, журналист, работещ с неправителствената организация Антикорупционен фонд, получи защита едва след намесата на "Репортери без граници", докато онези, които стоят зад смъртните заплахи срещу него и зад нападението над дома му, все още не са идентифицирани, съобщават от АЕЖ.

Журналистите често са подложени на съдебен и икономически тормоз, а медиите, критикуващи правителството, получават отказ от държавна реклама и от достъп до информация. Независимостта на обществените радио- и телевизионни оператори страда от политическа намеса, докато в конфликт на интереси някои частни медии се използват за извършване на очернящи кампании без оглед на журналистическата етика, казват още от "Репортери без граници".

Организацията предлага създаването на специална телефонна линия или приложение, чрез което журналистите да докладват максимално бързо за случаи на насилие над тях. Освен това случаите на насилие над журналисти да бъдат разглеждани от независим и централизиран полицейски отдел, както и да се увеличат наказанията за насилие над журналисти.

Сред предложенията е и защита на медиите от съдебно преследване, като това да стане чрез по-голяма прозрачност и отчетност на процедурите, насочени към журналисти, собственици на медии, мениджъри, както и дарители на медии.

От "Репортери без граници" призовават медиите, които умишлено и многократно разпространяват невярна информация, използват реч на омразата и насърчават дискриминацията на определени групи от обществото да не получават публични средства.

Предлага се редовно публикуване - поне на всеки 6 месеца, на суровите данни и анализи за финансирането на медиите, приемане на ясен и прозрачен регламент относно финансовите отношения между националните и местните власти от една страна и националните и местните медии от друга страна. Да се спре и широко разпространената покупка на "приятелско отразяване" чрез реклама в определена медия.

България е поставена на 111-о място от 180 държави в световната класация за свободата на медиите на "Репортери без граници" през 2020 г., което е най-ниската позиция от всички държави в Европейския съюз.