Плевнелиев: Частният медиен монопол е много по-опасен от държавния (снимки)

Мая Младенова 27 ноември 2013 в 14:17 4312 14

Дискусия за състоянието на медиите. Снимка: Сергей Антонов
Дискусия за състоянието на медиите. Снимка: Сергей Антонов

 

 

Частният монопол върху медиите е много по-опасен от държавния. Трябва саморегулация, но и регулации в от държавата с фокус върху прозрачност на собствеността.

Това каза президентът Росен Плевнелиев в началото на дискусията за състоянието на медиите у нас. 

Участие в дебата взеха граждани, журналисти, медийни експерти, представители на протестиращите и на Ранобудните студенти, дипломати, но присъстваха малко собственици на медии. Сред изключенията бяха Венелина Гочева ("24 часа" и "Труд") и Валери Запрянов (издател на "Преса" и "Тема"). Някои от по-ключовите изказвания - по-надолу.

"Надявам се, заедно да потърсим решенията, а не скандала. Като четвърта власт медиите са свободни, но това не означава, че не подлежат на критики", каза президентът. 

„В период на икономическа криза, държавата често се явява най-големият работодател, но тя не бива да се приема за благодетел. За да работи системата, трябва да има саморегулация, тоест етичен кодекс, валиден за всички, но и регулация от държавата”, посочи още  Плевнелиев.

На неколкократно зададен въпрос защо организира тази дискусия и дали тя няма да завърши без последствия, президентът отговори, че смята да постави въпроса пред политическите сили по време на месеца на политическите консултации (януари 2014-а) и да насочи вниманието на партиите към евентуални предложения, дошли от медийната общност. "Да, нямам право на законодателна инициатива, но бъдете уверени, че ако постигнете консенсус, той ще отекне силно, аз ще съм мултипликатор", увери аудиторията във Военния клуб Росен Плевнелиев.

Изказванията на свързаните с медийната сфера участници се обединиха около няколко основни проблема: липса на прозрачност на медийната собственост до физически лица, липса на прозрачност на източниците на финансиране, незадоволително действие на приетия през 2006 г. Етичен кодекс, порочно държавно влияние върху медиите чрез финансиране с евросредства. На експертно ниво нещата вече са сравнително ясни, сега на ход са политиците и консенсусът сред брашна, резюмира стадия на медийния дебат у нас преподавателят в журналистическия факултет на СУ доц. Орлин Спасов.

Илияна Беновска, Радио К2: "Г-н президент, има ли наистина обществена готовност за промяна в медиите? Можете ли да ни станете флагман? Кой най-накрая ще направи нещо ефективно?"

Иво Божков, блогър и представител на "Протестна мрежа": Състоянието на медийния пазар е неприемливо. Държавата трябва да гарантира свободата на изразяване. Затова "Протестна мрежа" предлага промени в 6 пункта: 1. пълна прозрачност на собствеността и разпространението на медии до ниво физически лица; 2. законови мерки срещу концентрацията на медийна собственост; 3. регулация на вертикалната собственост (между рекламни, пиар, социологически и др. комуникационни агенции, медия шопове, мултиплекси, разпространителски фирми, пипълметрични компании, продуцентски къщи и лица със собственост или контрол върху медии); 4. контрол върху конкурсите за мултиплекси и финансирането на медии с публичен ресурс; 5. прозрачност и независимост при финансирането с евросредства; 6. публичен регистър на собствениците на медии, комуникационни агенции, мултиплекси, разпространителски фирми, пипълметрични компании, медия шопове, в който да бъдат оповестени не само собствеността до физическо лице, но и източниците на финансиране, годишните отчети и др.

Иван Радев, Асоциация на европейските журналисти:За да има нов закон за медиите, трябва обществен консенсус и парламент с високо доверие. Предлагам и самите журналисти да могат да подписват Етичния кодекс, а не само собствениците на медии. така, когато журналист смени, работодателя си, ще се чувства защитен от неправомерен натиск.

Влади Василев, "Господари на ефира": Ние в "Господари на ефира смятаме, че настоящата медийна среда е заплаха за националната сигурност, защото една медийна империя непрекъснато се разраства. Г-н президент, Вие бихте ли предприели мерки?"

Марко Арндт, директор на фондация "Конрад Аденауер": Отправя препоръки за предложения за спешни мерки, сред които: прозрачност на медийната собственост, прозрачност на платеното от журналистическото съдържание, равен достъп до разпространение, стандарти за отношенията между репортери, редактори и собственици.

Проф. Нели Огнянова, специалист по медийно право, СУ: За медиите има два разказа. Единият е за успеха, защото това е индустрия, която е с изключителна перспектива във високотехнологичната епоха. Другият разказ е за влиянията, натиска, манипулациите. Имам три кратки предложения: Първото засяга финансирането с публични ресурси. Парадоксално, откакто България е в ЕС, свободата на словото се влошава, защото публичните средства се използват за влияние в медиите без правила и непрозрачно. Така еврофинансирането допълнителни деформира пазара. Второто ми предложение е за конкуренцията - нужни са нови правила за анализ, които да отчитат плурализма. Третото е за защита на журналистическия труд и са в духа на предложението на колегата от Асоциацията на европейските журналисти.

Ралица Ковачева, журналист: Политическа партия си има телевизия. Бареков започна национално турне, което се излъчва по TV7. В момента законът не го забранява. Възможно ли е да допускаме това?

Кирил Вълчев, председател на Комисията по етика в електронните медии: Научавам, че част от медийните собственици се готвят да приемат друг Етичен кодекс. Няма две етики в медиите.

Гриша Камбуров, Български медиен съюз: Етичният кодекс не работи, не го подписаха всички медии, не го и спазват. Не може няколко души, една-две жени да са обсебили саморегулацията.

Весислава Антонова, в. Капитал": Аз все пак съм оптимист за бъдещето на медиите. Затова нека си припомним, че през 2009 г. се случи и нещо хубаво - с допълнителен текст към Закоза за задължителното депозиране на печатните издания бе създаден регистър на собствениците на вестници и списания, който се публикува като таблица на страницата на Министерството на културата. Но много медии не са подали данни за него, а задължението им е да го правят в началото на всяка година. Ето че има текст в закона за собствеността, просто законът не се спазва. Нека държавата глоби нарушителите.

Иван Бедров, журналист: Медиите у нас никога не са били толкова масово използвани като бухалки както сега. Нека се създаде санитарен кордон - артисти и други обществени личности да спрат да ходят в някои медии, да не дават интервюта, да не ги четат.

Доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ: Ще очертая два сериозни проблема. Няма прагове  на концентрацията в медиите. Сега определението "монополист" не е почиваща на законово основание характеристика. Вторият проблем е зависимостта на журналистите от собствениците на медии. Когато купуваш медия, не си купуваш журналисти. Тук инструментът за защита трябва да е синдикален. Знам, че в момента такава професионална журналистическа солидарност не съществува. Казвам това, все едно хвърлям бутилка в морето, пък дано някой някога я открие.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Ивелин Михайлов: Запознах се с Николай Марков 3 месеца преди изборите