Ще промени ли EMFA медийната среда у нас?

Ще промени ли Европейският законодателен акт за свободата на медиите (EMFA) журналистическата среда у нас, дебатираха експерти, медии и представители на институциите на дискусия, организирана от СЕМ.

Дискусията идва на фона на очаквания проект за промени в медийния закон (ЗРТ), който работна група към Министерството на културата изработва в момента. Зам.-министърът на културата Ашот Казарян изрази увереност, че България ще е сред първите държави, въвели новото медийно законодателство. Проектът скоро ще бъде представен за обществено обсъждане.

ЕС създава EMFA като част от инструментите си в защита на демокрацията. Целта е да се защити свободната, качествена и прозрачна журналистика чрез гаранции за ненамеса, правна защита, по-прозрачно финансиране и ясни правила.

Регламентът влезе в сила на 8 август. Рамката му е доста обща и засега въпросите какво би променил у нас са повече от отговорите. В голямата си част регламентът повтаря принципни положения за свободните и независими медии, които много от държавите членки са уредили. Целта е с EMFA тези стандарти да са гарантирани за всяка страна.

Законът се стреми да адресира и някои съвременни проблеми - като по-висока защита на медийното съдържание от сваляне в големите платформи като фейсбук. Въвежда се т.нар. медийна привилегия - медии с верифицирани профили да са защитени срещу докладване на съдържание, като платформата разглежда тези докладвания с приоритет и не сваля съдържанието преди да вземе становище от самата медия. Очаква се верифицирането да важи за покриващи определени критерии медии - например подписалите етичен кодекс и вписани в регистър за прозрачност на собствеността.

Въвежда се и изискване финансирането на обществените медии да става по ясни критерии, а не по волята на управляващите. Друг нов момент са прозрачните правила при разпределяне на държавна реклама.

Медийният сектор чака с надежда, но и с висока доза скептицизъм промените, стана ясно от изказванията.

От една страна, това е историческа възможност за по-сериозна реформа. От друга, крайният текст се гласува от парламента, а всеки опит за сериозна ревизия на медийното законодателство през последните две десетилетия е стигал до крах. Това съмнение витае и сега. Участници в дискусията споделиха, че работната група към МК е била силно редуцирана и в нея няма достатъчно представители на медиите. Юристът и експерт по медийно законодателство Радомир Чолаков, сега зам.-председател на КЗК, директно предупреди, че политическата ситуация в парламента не предполага спокоен подход. Има опасност от пленарната зала да излезе закон, който да не помага, а да вреди, стана ясно от думите му.

Финансиране

Темата за финансирането на медиите също тревожи гилдията. Участниците предложиха различни идеи. "Журналистиката не е сред добре платените, престижни и желани професии", заяви зам.-председателят на парламентарната медийна комисия Димитър Николов (ГЕРБ). Той заяви, че като народен представител държи да се съсредоточи върху своята сфера и ще работи за проблемите в медиите, тъй като вярва, че важен е не носителят, а съдържанието.

"Един политически репортер взема пет пъти по-малко от един депутат. Как да му задава критични въпроси - с какво самочувствие? А и това отваря вратата на търговия с влияние", коментира гл.ас. Илия Вълков от УНСС.

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев настоя заплатите на журналистите в обществените медии да бъдат приравнени на учителските. За целта е нужен 15% ръст на фонд "Работна заплата", добави той.

Мария Черешева от АЕЖ предложи 2% от платения данък общ доход на физическите лица да може да бъде пренасочен към сфера по избор на гражданите. Това би бил механизъм за финансиране на медиен фонд, каквито има в други страни, поясни тя.

Концентрации и правна защита

При медийни придобивания, КЗК ще може да прави задълбочен анализ на сделката, за да няма концентрация на пазара, заяви зам.-председателят на комисията Радомир Чолаков.

Журналистът Слави Ангелов настоя престъпленията срещу журналисти да бъдат квалифицирани и за тях да се налагат по-високи наказания, без възможност за пробация. 

Няма обаче механизъм, който да предполага разглеждане на вече съществуваща концентрация със задна дата.

Относно защитата на журналисти, в EMFA е заложена забрана за подслушване на журналисти и редакции, на претърсване на редакции и на натиск журналисти да издават своите източници, припомниха панелистите.

Следете новините ни в GoogleNews