Два нови доклада: Журналистиката у нас е трудна и нископлатена професия

Последна промяна на 17 октомври 2017 в 15:53 6161 0

Снимка Авторът

На 17 октомври в зала „Славейков“ във Френския институт в София, бяха представени две проучвания за състоянието на журналистическата професия в България.

Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България) представи резултатите от своето ежегодно проучване за свободата на словото през 2017 г. под надслов „Журналистика без натиск 4.0“. Авторът на анализа към проучването е журналистът от вестник „Сега“ Илия Вълков. Той е член на АЕЖ-България и също така преподава в Софийския университет и в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Бе представен и докладът „Да бъдеш журналист: състояние на професията“, посветен на условията на труд и развитието на журналистическата професия в България. Докладът е изготвизготвен от АЕЖ-България и от Фондация „Медийна демокрация“ (ФМД). Неговите автори са доц. Орлин Спасов (преподавател във ФЖМК на СУ), Николета Даскалова и доц. Валентина Георгиева (преподавател във Философския факултет на СУ).

Резултатите от изследването „Журналистика без натиск 4.0“

В проучването през 2017 г. са се включили 200 журналисти, което е рекорден брой в сравнение с изследванията от други години. Тазгодишната анкета е проведена в периода май-юни. Двете най-големите групи участници в анкетата са на възраст между 26-33 г. и 34-41 г. Повече от половината са посочили, че имат завършена магистратура (62.6%), с бакалавърска степен са 21.2%, защитилите докторат: 5.6%. Останалите участници са посочили средно и полувисше образование.

Авторът на доклада към проучването, д-р Илия Вълков, коментира: „Изследването се опитва да покаже че трудностите пред българските медии са от обществено значение. Те са ключ към разбирането на демократичните процеси, които текат в момента.“

Журналистите често сменят работното си място

Редакционната мобилност и честата смяна на работното място са индикатор за стабилността на трудовата среда в медиите (заплащане, трудово-правни отношения), сочи докладът. Огромно мнозинство посочват, че към момента на анкетата са работили в повече от три медии (71.7%), в две – 17.7%, а в една – един от десетима.

Ниско заплащане

57,4 % от журналистите извън столицата са посочили, че получават възнаграждение между 500 и 1000 лева месечно, а едва 2,7 % от тях получават между 1000 и 1500 лева. 30,5% от работещите в София журналисти са посочили, че месечните им заплати са между 500 и 1000 лева. Толкова са и тези в София, които получават между 1000 и 1500 лева.

Свободата на словото

42,4 % от журналистите в допитването оценяват свободата на словото в България като „лоша“, а 27,8% й дават оценката „много лоша“. За „задоволителна“ я намират 25,3%, а за „добра“ едва 4,5%.

Политическият натиск е най-разпространеният натиск в българските медии, според журналистите

2/3 от всички участници в анкетата потвърждават, че знаят за случаи на оказан натиск върху техни колеги. Формите на натиск са разноопбразни: физически заплахи (посочено от 13,1% от анкетираните), изнудване (35,9%) , клевети по техен адрес (41%), онлайн тормоз (11%).

75 от участниците в проучването посочват политическия натиск като най-често разпространен в медиите в България. Следва икономическият натиск (61,6 %), натискът от рекламодатели (58,1%), адиминстративният натиск (43%) и заплахите от криминални групировки (13,1%).

Отровната среда влияе на здравето на журналистите

Мария Черешева, която е заместник-председател на АЕЖ-България, заяви, че ¼ от журналистите са посочили, че отровната среда, в която работят, влияе на психическото им здраве и до други здравословни проблеми. 57% са на мнение, че отровната среда води до загуба на интерес към професията, а 49% смятат, че натискът прави журналистите по-предпазливи.

Увеличава се и автоцензурата сред упражняващите професията

Самоограниченията на журналиста се превръщат в задължение за тези, които искат да имат работа, пише в Доклада. Разбирането за автоцензура приема различни образи и притеснения за финансови санкции от страна на рекламодатели, политическо мъмрене, но и все по-голям е знаменателят на „страха“.

Някои респонденти споделят личен пример: „,Веднъж сам спрях свой материал заради заплаха от колега, който направо ме предупреди от името на един човек да не смея да пиша нещо.“,„Икономически и политически зависимости. Когато съм работил за политическа медия, самоцензурата беше обичайна практика – просто всички знаеха, че ще останат без работа, ще бъдат глобени и унижени от шефа, ако допуснат материал, който вреди на собствените му икономически интереси.“
Други журналисти обвързват автоцензурата с деградацията в професията и липсата на солидарност в гилдията, пише в Доклада, като е посочен следният пример: „Хората не очакват да бъдат подкрепени от колегите си. Все по-ширещата се посредственост във всички сфери и промотирането от страна на медиите именно на тази посредственост, а в много случаи и на откровени прояви на глупост“.

Докладът „Да бъдеш журналист: състояние на професията“

Проучването е проведено сред 30 журналисти от национални и регионални медии, частни и обществени всекидневници, седмични списания, радио и телевизионни канали, информационни сайтове и агенции. Участниците са 15 журналисти от София и 15 от други населени места, като най-младият от тях е бил на 23 години.
Според един от авторите на проучването, доц. Орлин Спасов, „отношението на журналистите към медийната среда е предимно негативно, но вършат своята работа със страст“.

Журналистите се раждат предимно в семейства на висшисти

„Един от любопитните факти, които констатирахме е, че голяма част от журналистите произхождат от семейства на висшисти. Образование на родителите е предпоставка и за доброто образование на журналистите“, твърди доц. Орлин Спасов. Но резултатите сочат още, че журналистиката рядко е част от семейната традиция, както например е при много други упражняващи хуманитарни професии хора - лекари, юристи и учители. „Нито 1 от журналистите не е казал, че е наследил професията от своите родилите или че някой друг член на семейството я упражнява. Обикновено са първите в семейството, избрали това поприще“, казва още Спасов.

Университетското образование на журналистите според Доклада е предимно хуманитарно, а средното най-често се завърша в обикновена или езикова гимназия. „Езиковите гимназии са инкубатори са журналистите“, твърди Спасов. По-малко от половината от анкетираните са завършили „Журналистика“. Колкото са завършилите „Журналистика“, толкова са и завършилите някаква филология. „Между филологиите и журналистиката се установяват някакви роднински връзки“, казва Спасов. Единствено в обществените медии (БНТ, БНР) повечето са завършили „Журналистика“.

Лесен е входът в журналистиката, но е трудна реализацията

Доц. Спасов казва още: „Професията е с по-лесен вход, всеки може да стане журналист. Предлага възможности за бърза кариера, но това идва на съответната цена. И тя е, че средата като цяло е неустойчива“. Повечето от интервюираните журналисти твърдят, че няма значение какво си завършил, а важното е да ти харесва професията. Много от тях дефинират професията като такава, в която се изграждаш сам. „Това донякъде е в противоречие въобще с самата идея за професия. Тя все пак изисква професионална експертиза, обучение, което при журналистиката не се счита за необходимост“, твърди Спасов.

Всеки опит за регулация се посреща остро от гилдията

Относно регулацитя и саморегулацията, резултатите сочат, че на терена на професията трудно се приема намесата на държавата чрез налагане на правила върху нея. Журналистическата професия само частично е регулирана чрез Закона за радио и телевизия (ЗРТ), който не обхваща онлайн медиите и печата. „Това е белег за слаби професии, които не са достатъчно консолидирани. Медийното законодателство може да има голям принос за консолидиране на средата, защото може да легитимира повече свободи. То не означава непременно рестрикция пред професията. Една по-пълноценна рамка може да издигне социалния престиж на професията“, споделя доц. Спасов.

Началото на 21. век е бил най-добрият период за журналистите в България

Друг от авторите на изследвнаето, Николета Даскалова, твърди, че в хода на изследването са се срещнали с журналисти с висок професионален опит. „По-опитните журналисти са минали през трудните години през 90-те години. Част от тях носят спомен и от преди 89 г. Интересното е, че оценката за този период не е непременно негативна“. Според Даскалова приятен спомен имат много от журналистите от първите години на 21. век. Дори и да е имало фалити и съкращения, за тях е било лесно да си намерят нова работа тогава. Проблемите на професията се появяват през 2008-2009 г. поради кономическата криза, проблемите в медийната собственост и нови механизми на влияние. „Всичко това, заедно с бума на социалните мрежи, поставя медиите в трудно положение“, твърди Даскалова.

„Бягството от професията или страната е често срещано. Журналистиката не е привлекателна професия. Пиарът се смята за добра алтернатива, вярва се, че това е по-спокойна професия“, сочи Докладът. През последните 30 години трудовият пазар се променя динамично. Журналистите трябва да са адаптивни. А причините за честата смяна на работните места най-често са неприемливите условия на труд, смяната собствениците, неприятният работен климат.

Заплащането на журналистите е ниско

За много журналисти, особено за тези в регионалните медии, заплащането на работата например в химическо чистене или като продавач-консултант е на практика същото. Според Доклада заплащането е различно в зависимост от позиция, медията, личните договорки с работодателя и местоположение. Средната нетна заплата в София най-често е около 1000 лева месечно, като средната работна заплата в столицата е 1400 лева. Това превръща „Журналистиката“ в една от нископлатените професии. Но докладът отбелязва, че някои журналисти в София получават и над 2000 лв.

За работещите извън София заплащането най-често е между 500 и 1000 лева, но нерядко не надхвърля и 500 лв. „Няма участник в анкетата извън София, който да получава над 2000 лева“, твърди Николета Даскалова. „Понякога всичко над 500 лв е мечта. Понякога редактор в София взима 3000 лева, а репортер 800 лева. Недоволство от ниското заплащне е както сред нископлатените, така и сред високоплатените кадри. Според тях заплащането не е адекватно на натоварването“, казва още тя. Даскалова отбелязва, че според Доклада нивото на заплащането не е правопропорционално на качеството на журналистиката. Приходите на журналистите се увеличават рядко, което е по-скоро изключение. Най-често се спад в заплащането или продължителна липса на промяна. Ниското заплащане води до усещане на силна обида и огорчение. В частните медии заплащането е конфиденциално и в редакциите често журналистите не си знаят заплатите, докато в обществените медии не е така.

Все повече журналисти работят на граждански вместо на трудов договор

Много от журналистите, твърди се в Доклада, работят по трудов договор на минимална заплата, а останалата част от възнаграждението си получават по граждански договор. Все повече журналисти работят не на трудов, а на граждански договор. Имат много уговорки с редакторите. „Ако журналистка забременее например, тя трябва веднага да каже, за да и се увеличи официалната й заплата и за да получава по-високо заплащане по време на майчинството“, твърди Даскалова. Повече жени са заети в журналистическата професия, отколкото мъже, но липсват прецизни данни за съотношението мъже-жени – сочи докладът.

Според Даскалова понякога на журналистите им се налагат да влагат лични средства за консумативи, свързани с работния процес. Нерядко възнагражденията им се забавят, а понякога работят месеци без договори.

Журналистите често са преуморени

Работното им време най-често е ненормирано, независимо дали работят по трудов договор или не. Преумората и стресът са чести. Най-стресираща е работата на работещите в електронните медии и в онлайн медиите. Много журналисти казват, че работят повече от 40 часа седмично. „Бяха разказани случаи на 12,13,14 часови смени“, твърди Даскалова. Докладът регистрира и възникване на здравословни проблеми поради претоварване.

Липсва истинска журналистическа гилдия

Взаимната колегиална подкрепа все още се усеща твърде малко. Силно чувство за недоверие и в сдружаванията, особено сред по-възрастните. Представата, че никой не може да се грижи за правата на журналистите. Отбелязва се натиск от работодатели, рекламодатели и редактори. Автоцензура е често срещан симптом, който се превръща в хронична болест. „Самите журналисти придобиват навика да не стърчат. Някои казват, че няма нужда да им се обаждат, те си знаят“, казва Даскалова.

Много от респондентите дори не знаят дали има кодекс в редакцията, в която работят. Много споделят, че няма нужда от кодекс, че следват личното си възприятие за етика. „Някои се срамуват от това, което работят, и не казват, че са журналисти, тъй като професията има негативен образ“, твърди Даскалова.