Тяхно величество, пчелите

До 5 декември в столичната галерия Spazio на ул. "Самуил" 47 може да бъде разгледана третата самостоятелна изложба на Ива Яранова, чиято тема са пчелите, а заглавието неслучайно е SOS! И предишните две изложби на художничката са провокирали размисли върху света, в който живеем - ГМО и Почти цирк.

"Пчелите са един различен от нас свят. Те живеят в своя хармоничен свят, а ние в нашия. Всички искаме различни неща, без да се замисляме за това, че се самоунищожаваме. Трябва да се замислим, че пчелите са тези, които ни спасяват. И да полагаме грижи за тях. Въпреки всичкото зло около нас, трябва да си даваме надежда. И да не забравяме, че сме свързани един с друг и за да оцелеем, ни трябват не бомби и бетон, а цветя, пчели и мед. Аз искам да живея сред този приказен пчелен свят", обяснява избора си на тема Ива Яранова.

Картините на Ива Яранова вече са ценени от колекционерите и още на откриването на изложбата имаше запазени.

Запознах се с Ива, точно когато рисуваше картината, която е на плаката за изложбата. Обожавам приказния ѝ, дори по детски наивистичен свят, пълен с най-неочаквани одушевени лица на заобикалящите ни предмети и природа. Картините ѝ са истинско пиршество за окото със свежите цветове и фантастични детайли. Но когато отвърнеш очи от картината, тя сякаш е загнездила в съзнанието ти някакъв глобален проблем. Под привидно приказния фантастичен стил с ярки цветове и чудати създания е вплетена тревожност от предизвикателствата на съвременната ни цивилизация.

Освен приказните картини на Ива на изложбата могат да се видят и купят и брошки във форма на пчелни пити и други бижута, дело на Виктор Павлов. Изложбата е с кауза. "Осинови кошер" е програма, подкрепяща българските пчелари и пчелите. Можете да я подкрепите на сайта www.istinskimed.bg, на който можете да направите абонамент за редовно получаване на истински мед от конкретен български пчелар.

За Ива Яранова

Ива Яранова е мил, усмихнат, но свит човек, и се притеснява да дава интервюта. Въпреки че има с какво да се гордее – както в миналото, така и в настоящето към бъдещето.

Родена е през 1975 г. в София. Завършва Частната художествена академия „Жул Паскин“ в София. Специализира в „Арт резидент“, Швандорф, Германия.

С голямо удоволствие дава уроци за четките и боите на малки бъдещи художници. От 16 г. работи с деца в читалището на Световрачене, а от две години и в читалището в Биримирци.

Наследница е на големия кукушки род Яранови, които, подобно на мнозина други български родове, ги застига съдбата на бежанците и се преселват в България след Междусъюзническата война. Баща й Атанас Яранов - Шаро е виден художник живописец.

Ярановият род от Кукуш

Още нейният прапрадядо Димитър (Мицо) Яранов, камбанолеяр и бакърджия, е запомнен като виден деец на българската църковна и просветна борба в Кукуш (град в Егейска Македония, днес в Гърция).

Неговият син Атанас Мицов Яранов (1878-1964) е член на окръжния комитет на ВМОРО в Битоля в 1902–1903 г. След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание напуска Македония и заминава да учи право в Лайпциг и Женева, като се дипломира с докторат в 1908 г. Връща се в Македония и преподава в Солунската българска гимназия. През 1906 г. е арестуван при Мацановата афера, но е освободен. През 1912 г. завършва икономика в Брюкселския свободен университет.

_{„Мама и татко“, Ива Яранова, маслени бои. Платното е собственост на СБХ. Снимка: Юли Глушков}

Доброволец е в Македоно-одринското опълчение по време на Балканската война 1912 - 1913 година. Зачислен е в Трета солунска дружина под командването на Димитър Думбалаков, но по настояване на полковник Петър Дървингов е прехвърлен в щаба на опълчението. След

Междусъюзническата война бяга с кораб със семейството си в България). По-късно става член-учредител е на Македонския научен институт.
Назначен е за търговски консул в Стокхолм, Швеция (1915 – 1918). След това става преподавател в катедра „Френска филология“ на Софийския университет. Автор е на учебници и речници на френски език. Освен това е и журналист, редактор на списание „Нова дума“, списание „Седмичен икономически преглед“, „Куриер дьо Бюлгари“ и „Патри“. Директор е на „Еко дьо Бюлгари“.
Многостранно развита възрожденска личност, Атанас Яранов е автор на драматизирани поеми и пиеси. През 1946 г. получава награда за драмата си „Балдуин“ от френското издателство „Ларус“.

Неговият син проф. Димитър Атанасов Яранов (1909-1962), бащата на Атанас Яранов, отново е в научното поприще, но по друго направление. Той става географ. След като завършва география през 1933 г в Софийския университет, специализира в Хумболтовия университет в Берлин, където защитава докторат по геотектоника. Бил полиглот. Чел е лекции в Сорбоната в Париж, в Хумболтовия университет в Берлин. Участвал във френски геоложки експедиции в Африка. През 1942 – 1944 г. Димитър Яранов е културен аташе в Берлин, Германия. След Деветосептемврийския преврат е подложен на преследвания.

От 1946 г. е професор в катедра Физическа география в Софийския университет.

Богдан Филов изпраща експедиция в Беломорска Тракия и Гръцка Македония, в която участват Димитър Яранов, проф. Иван Дуйчев, проф. Веселин Бешевлиев, Асен Василиев и Петър Динеков, чиято мисия била да проведат проучване за българското население. Те правят демографски карти на българските махали, села и градове там, събират над 300 хиляди подписа на българи. През 1945 г. проф. Яранов, проф. Дуйчев и Веселин Бешевлиев попадат в гръцки затвор и са предадени от гръцкото правителство пред Международния трибунал, за да бъдат съдени като военнопрестъпници. Но по настояване на тогавашното югославско правителство наказателното производство срещу тях е снето.

Художникът Атанас Димитров Яранов – Шаро (1940-1985) завършва Декоративно-монументална живопис във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София при професор Георги Богданов. Неговото име е част от най-силното поколение на българската живопис.
И двете му деца Димитър и Ива са художници.
Интересното е, че и в рода на майка им Йолита има изтъкнати художници – Кирил Буюклийски и Димитър Буюклийски - Мичи. Дъщерята на Ива Яранова, Дамяна, също е наследила художествения талант и учи в Художествената гимназия в София.

Следете новините ни в GoogleNews