Всеизвестен факт е, че реформите в българската култура често закъсняват, или пък се правят така, че не работят. Справка - законът за меценатството, за който всяка партия, която идва на власт казва, че не работи, ни никоя партия няма време да промени. Или да пренапише.

Инерцията в културната политика на страната ни обаче сякаш не подминава никой от оправляващите. И винаги нещата уж се констатират, уж проблемите се назовават гласно, но поради други приоритети властите оставят културата да се движи по инерция.

В този ред на мисли е повече от ясно, че всяка ситуация, която води до извънредни събития в страната, изважда и културата от коловозите, по които тя е оставена да се движи с бавна и удобна скорост.

Предизвикателствата, които се изправиха пред целият свят с появата на COVID-19 и затварянето на огромно количество отрасли подейства като катализатор на процеси, които от дълги години тлееха под повърхността на инерцията в сферата на културата.

I. Локдаун и Независим културен сектор

На 08.03.2020 година със заповед № РД-01-117/ 08.03.2020 г. на министъра на здравеопазването и Министерството на културата всички големи културни институти бяха задължени да преустановят дейност поради нарастващото разпространение на коронавирус.

Тази новина излезе след редовното заседание на Министерски съвет, но свари неподготвени абсолютно всички - от държавните и общински културни институти до независимите творци и частните компании, които резонно задаваха въпроси, като "Ако съм платил залата, а сега няма концерт поради държавното решение, ще ми бъдат ли възстановени парите".

В този момент обаче стана ясно, че има един проблем, който в сферата на културата е сякаш най-сериозен и труден за резрешение. И това е проблемът с независимия културен сектор.

Малко странична информация. Държавните културни институти се финансират от държавата по специална методика, която субсидира броят продадени билети. По различни схеми, спрямо различни показатели.

Тук държавата просто заяви, че нейните културни институти минават на директно субсидиране за времето, в което няма да имат право да изпълняват дейността си чрез концерти, спектакли, изложби.

При независимия сектор обаче нещата никак не изглеждаха добре. Това стана ясно още при първите официални изявления по казуса, защото се оказа, че има огромно разминаване между това, което Министерство на културата има като информация и това, което самият независим културен сектор е пресметнал.

При една от първите си появи пред медии след налагане на новите противоепидемични мерки, тогавашният министър на културата Банов спомена цифрата 7000 души, съставляващи независимия културен сектор у нас.

Това обаче бе бързо опровергано от неправителствени организации, като "Обсерваторията по икономика на културата", които заявиха, че отдавна изследват сектора.

"Над 90 000 са заетите в изкуствата, културните и творчески индустрии, културно наследство и културен туризъм, а повече от 80 000 от тях са заети в частни неправителствени организации или са свободни артисти" - това са думи на директорката на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева - Попйорданова в интервю, дадено за сайта impressio.dir.bg на 17.05. 2020 година.

В този момент, в който на практика държавата се оказа неподготвена и извади половинчати мерки като безлихвен заем, тримесечна финансова помощ и допълнителни програми за финансови грантове, стана ясно, че спешно се налага да бъде направен регистър на независимият културен сектор у нас.

II. Къде се крие проблемът с Независимия културен сектор

Извънредното положение и затварянето на всички сцени у нас на практика дефинира остро проблемът на Независимия културен сектор в България. А той се крие в следните факти - данъчно-осигурителната реалност на артистите на свободна практика в страната, нередовната им заетост; гражданските / авторските договори, които натрупват твърде скромен осигурителен стаж. Голяма част от артистите дори не са запознати с правилата на данъчно-осигурителната система в страната и административно са на практика непроследими, с изключение на малкия процент регистрирали се като самоосигуряващи се лица. 

Впрочем НПО секторът в културата успява да дефинира не просто проблемите, но и да предложи решения за тях.

Чрез изготвеният анализ НПО сектора заявява, че освен създаването на регустър са необходими и още промени в законодателството, както следва:

1. Да се уеднаквят дефинициите за тези лица в Закон за закрила и развитие на културата и Закон за данъка върху доходите на физически лица
2. Да се включи / уеднакви дефиницията за тези лица в Кодекса за социално осигуряване
3. Да се осъвремени класификатора на НСИ за Класификация на икономическите дейности
4. Да се регламентира данъчно-осигурителната реалност на тези хора

Бъдещият регистър трябва да събира и обобщава информация за сфера на дейност; годишни доходи; осигурителен статус; вид заетост; придобити образователни степени / квалификации; селекции, номинации, награди и др. професионални постижения; членство в национални и международни професионални сдружения, асоциации, мрежи и др; собствени / наети пространства; собствени / наети ДМА (декори, инструменти, техника за озвучаване, осветление и т.н.). Това в краткосрочен план ще послужи за широкообхватен мапинг на сектора, а в бъдещ момент може да се използва за филтриране на отделни групи и прилагане на конкретни инструменти, към съответните групи.

Критериите за допустимост в бъдещия регистър ще са творческа биография на кандидата / с активности през изминалата година; доходи от творческа дейност /доказуеми с данъчна декларация/ и/или образование в сферата на изкуствата и културата / доказва се с дипломи и сертификати/.

III. Неправителствените организации и ролята им в създаването на Регистър на независимия културен сектор

За да се стигне до констатация на проблемите и започваянето на работа по решаването им основна заслуга носят неправителствените организации у нас.

В самото начало на извънредните мерки у нас през 2020 година от две организации - "Българска музикална асоциация" и "Сдружение Брас асоциация"  инициират срещи с администрацията на Министерство на културата и там се сформиура работна група, в която освен гореспоменатите са поканени и други представители на НПО сектора.

В процеса на работа са привлечени експерти от Министерството на труда и на социалната политика, НАП, НОИ, с които се обсъждат няколко посоки за облекчения, след създаването на регистъра:

- прогресивен данък общ доход за млади артисти и новосъздадени организации

- увеличаване на нормативно признатите разходи от 40 на 60% с аргумент, че голяма част от артистите не разполагат със собствени пространства, офиси, студиа, репетиционни и домът им, както и свързаните с него режийни разходи са всъщност разходи за упражняване на дейност; както и аргументът, че полаганият труд е личен (по примера на земеделските производители)

- повишаване на минималния необлагаем доход да бъде увеличен на 1000 лв месечно

- приспадане на вноски за социално осигуряване, за бъдещ период ако лицето не е достигнало годишният необлагаем доход.

Започнати са и разговори с КНСБ за възможността колективните трудови договори и тяхната защита, особено в частта със застраховките, да обхване и артистите на свободна практика.

Работата по регистъра продължава. Според Марина Василева, член на УС на "Сдружение Брас асоциация" се налага уеднаквяване на дефиниция за свободни артисти в различните закони и актуализация на КИД в НСИ. Както и изцяло нов закон за изпълнителски изкуства, защото настоящия ЗЗРК е писан и не е променян от времето преди да влезем в ЕС.

IV. Заключение - как НПО сектора си свърши работата, а държавата все още не може да реагира

Съвместната работа на неправителствения сектор, заедно с представители на театър, визуални, музика, експерти от СУ, експерти от дирекция СИХО, експерти от правна дирекция на МК, както и директор дирекция СИХО в крайна сметка води до създаването на критериите за включване в Независимия културен сектор. В процеса на работа участват и представители на НОИ и НАП.

И така инициативата на неправителствения сектор води до успешен завършек.

За съжаление отново се оказва, че успешният завършек потъва в бюрократичните ръце на държавата. В случая - в ръцете на администрацията на МК. А сега от държавата се очаква да въведе редица законодателни промени.

И това очакване вече премина от ръцете на един редовен през ръцете на два служебни кабинета, след това още един редовен. Но има добра новина - най-накрая регистърът сякаш е готов и се очаква скорошното му утвърждаване от министерски съвет.

Проблемите в културата обаче продължават да съществуват. И единствения начин те да бъдат преодоляни е чрез добрата симбиоза между неправителственият сектор и управлението на страната ни.