„Нова генерация”, Joy Station Live, още от „завинаги”

Емил Братанов Последна промяна на 22 февруари 2016 в 17:43 6688 0

Минаха няколко дни от знаменателното събитие в петъка, разглеждам в Нета и виждам само предварителната информация, афиши, интервюта с организаторите… И единствено на две места (!?; ами, ще ги кажа, там е „ревюто” от лайва, аз няма да правя такова: „бряг.news” и “unison.bg”, но пък текстът и водещата снимка са едни и същи и не мога да цитирам автора му) човек може да прочете какво се случи…

Тия 2000 души (според заглавията; или 1500 според охраната, която попитахме на място) в Joy Station в Студентски град, обърнали гръб на кръчмите и чалгата (пардон!) – вероятно рекордни на глава от младото народонаселение в този столичен район – в отминалата вече петъчна вечер („Нова Генерация завинаги”), ще останат част от историята и с основателна гордост и съпричастие. Някои пък с разочарованията си. Не можеш да угодиш на българина, но е глупаво да си кривиш душата в постния „културен живот”. Защото събирането беше великолепно. В хубава зала с много екстри (и аз мисля, че 15 лв. билет за такъв концерт са смешна сума); родният рокфен го заслужава, даже и заради преобладаващите си посещения в тесни и умирисани клубове, където и сцената е малка, и звукът не особено задоволителен, и съучастието е измеримо с общия мазохизъм. А програмата (близо 5-часова) бе предоволно богата, любопитна и направо предизвикваща експлозия на ентусиазма на по-просветените и не чак толкова посветените (дали пък имаше такива в залата?) фенове там или пред компютрите си с осигуреното живо излъчване на концерта за целия свят. И несъгласията им, за които ще спомена надолу.

Фондация „Нова генерация” и Геша Маринов (от „Воцек и Чугра”, разбрахме, че е дал солидно приятелско рамо) предложиха на целокупната столична уейвария великолепно изживяване. За което – след стимулиращите интериорни условия – се погрижиха музикантите.

„Нова Генерация”: завинаги, отново. И не чак толкова дълга чакана нощ (в споменатата статия се посочва форпрограмата за концерта на „Депеш” от 2006-а), защото през октомври 2012 г. бяхме и на „Улица Нов живот” в две вечери в два клуба и публиката бе съвсем мъничко по-малко от петъчната. Пък и много повече формации почетоха Митко Воев… Е, мотото сега бе различно.

За обществото „Нова Генерация” празникът бе „дооборудван” с диджеи, изложба от исторически снимки на Нели Воева, със специални видеоклипове (подготвя се филм за Митко), с щанд с медия и аксесоари. Не успяхме да видим включването на Аля от Канада – като обратна връзка в живия стрийм от концерта, но то пристигна и вероятно само еуфорията след полунощ с излизането на „Ревю” и реюнионистката „Нова Генерация”, попречиха да се излъчи на видеостените.

Музикалната програма? За нас с колегата Янев (бяхме специално поканени с издателката ни и даже поздравени, когато дойде ред на самото парче „Цветя от края на 80-те”, ала най-ни-стоплиха срещите – отново – с приятели и групарията) тя беше носталгия и експерименти; този път групите бяха приобщени под общия знаменател на съмишленици и съучастващи през цялото време на съществуването на тази на Димитър Воев. А, убедихме се, то никога не е било прекратявано напълно.
Не успяхме много добре да обърнем внимание на мултикултуралния интернационален проект The Bedlam Club (Самуел Покро, Франция – клавири и кларинет, Тавис Престън, Шотландия – контрабас, Георги Попов, България – перкусии и Дмитрий Ягодин, Русия – барабани.) Но и те, а и всички останали, ме накараха да се замисля колко хора са свирили или заедно с Митко приживе, или песните му, откакто болестта ни го отне.
Смахнахме се още на откриващата група: „Тонодеро”. Знаехме, че е проект на един от нявгашните китаристи на “Генерацията”: Дими Попов – Димбето. Оказа се, че останалите са Дидо (вокал, Д2), Сашо Обретенов (бас, Д2) и Даката (барабани, Ревю). Не беше непременно дарк уейв, но аз пък не мислех, че всички трябва да свирят едно и също, както преди няколко години в Микстейп. Тук е мястото да се каже, че Даката заби не с една-две формации и се превърна в герой на вечерта. Железен!
„Абсолютно начинаещи”, наистина групата „на по-малките братя”, Мони на Митко Воев и Косьо на Васо Гюров (като вокал), вдигна градуса в залата. По едно време, помня, че казах на Мони – и не само заради новия му „фейс”, препращащ не толкова към познати брадати американци от група с име на автомобил, а повече към едни патриарси от една вечна дебела книга – че са звучали „библейски”. Защото хем бяха някак достолепни, хем модерни и точно това е амалгамата на вечността. Отново Завинаги.
„Воцек и Чугра” бяха без единия от двамата, без „трендафили” и с осезаемо и вдъхновено дамско присъствие в новия проект „Kinky Romantic”. Геша Маринов представи Полина Петрова (бас, вокали), Невена Григорова (барабани, вокали), Елмира Енчева (пиано), Орлин Цветанов (цигулка), и гост-вокалистките Снежина Маринова и Симона Андонова. Очертава им се интересно бъдеще, не е задължително всичко да продължава да е само „Нова Генерация”. И дано „слагат една касетка” в записвачката, както някога, за да имаме парчетата им. Тогава ще отсъдим по-реално.
За ВасоГюровото „Ревю” няма какво да пишем; ясно бе, че тази вечер ще са пред-последни, но това не се отрази на финала на купона. Това си беше един Live-Reunion на „Генерацията” с форпрограма „Всички завинаги от Генерацията”. И напротив: представеното от „Ревю”-то задълба още по-навътре в уникалната тъмно-избухваща, на места пък шарена, атмосфера на преживяването. Отново Завинаги.
Накрая самата „Нова Генерация” с Мони, Крис, Катето, Мишо, плюс всички изсипали се на сцената гости (Даката, Алекс, Нуфри – не му беше неговата вечер, Васо Гюров), с Тери като вокал в трибютен поклон към Митко – по равно в разговорите ми с познати, харесван и неприет, но аз лично виждам един гиг по пътя и си давам сметка, че истинският Д.Воев е в небесната рок банда и няма как да бъде другояче. И че, когато визия и интонация хем ми напомнят отминали сцени, хем не се набиват като упорито, но непостижимо копие, това е удачен баланс. Дори да е бил пробван само за вечерта. Бил си поискал уиски на микрофона? – Добре де, това ли е най-важното? Да, ясно ми е, че за най-страстните фенове на миналото, това ще е неприемлив вариант.

И накрая (на разказа ми от Joy Station от събитието на „Нова Генерация”, докато избирах няколко снимки от ФБ-страницата на The Live-ът и четях постовете), се замислих, че у нас продължаваме да храним разединенията по всякакъв признак и начин, вместо да се трупат съмишленици… И когато истинската „Генерация” на Митко свиреше из тогавашната обрулена страна, пак метъли и уейвъри не се понасяха и пак тъмната вълна́ на музиката им беше като самотен айсберг по общите фестивални сцени. И в едно излишно и непродуктивно (различно от премерените фенски страсти) „мерене” на по-истинския, по-силния, по-точния „наш си” рок-глашатай, отново се стигаше до глупави отрицания и инфантилно стесняване на (бездруго) не кой-знае-колко качествената ни и богата сцена.
Днес едни искат само Мите, други си остават с групата в „ютюб”, трети се чудят защо „Кинки” не са Чугри, като не са и „генерацията”… Има обаче верни мнения за излишното самочувствие и свръхмерното Его. Но като че ли и в радостта да участваме в нещо, което обичаме, оставаме само на ниво манталитетно харесване/оплюване. И не само в музиката. Но да, „Улица Нов живот” бе по-успешният концерт-събитие.
От страницата на концерта във ФБ, ще цитирам (извинявай, Богдане, искрено се надявам да не ми се сърдиш; и умишлено съм запазил правописа, защото той дава цвят на емоцията ти, която харесвам) две мнения. Те обобщават ситуацията под сцените ни. Май, промяната е пренебрежимо незабележима. За съжаление.

Bogdan Kirilov, 20 февруари в 10:49:
Пяхме с групата...текстовете ги знаехме и не ни пукаше кой пее...Теди, Меди и Йети, както няма Куин без Фреди и Ин екс Ес без Хътчинс, няма и същата Нова Генерация без Воев, НО трябва да се радваме на всеки лайв на Катето, Криси, Мишо, Мони Воев и Алина плюс Ревю, защото нищо от долу НЕ СТАВА, и това , че новия вокал поискал уиски по микрофона и това се приема за негативизъм, пожелавам им на разбирачите метъл концерти, където на всяка песен Анселмо ( любимецът ми ) си духа носа и плюе в първите редове, даже има случай вокал да пикае от високо, а долу погото е на макс...и как не им харесва в това заведение , където тоалетната беше чиста и с няколко писоара...а им харесва да ходят на фестивали с външни кенефи, да пият бира от пластмасова чаша ( някои се мият и дават отново )...ама нека има хейт бе, нищо , че Катя Атанасова има много качества, но никой не обръща внимание, че я няма на сцена оттогава, затова и само тя да беше щях да отида, липсва ми времето, когато е била Генерацията, мястото Кравай и обединението на феновете, когато са се радвали и на концерт в салон по физическо или нЕкое читалище...когато са се криели , че пеят "нецензурни песни"...сега имаме всичко, групи, зали , заведения и мноого омраза и хейт...щото иначе не стаа кОпона.

Но пък, шарен свят, разни идеали. Май и това е завинаги. Затова преписвам и мнението на още един човек от публиката в петъчната вечер.

Albena Ivanova, 20 февруари в 09:21:
Поздравления! Страхотна идея да не се кръжи само над спомени и стари вкусове. Все пак това е НОВА ГЕНЕРАЦИЯ, а не пенсионерски клуб, който си върти все същите валсове, за да ги покаже на младите хора. Чудесно пътешествие през различни, но не конфронтиращи се стилове. Васил Гюров е чудесен, почти божествен...но монотеизма в музиката го свързвам повече с ACDC. Ако някой се дразни от другостилни и рапиращи, би трябвало да влезе в интернет и да прочете, какво го очаква. Бяхме поканени на гости. Верно си платихме, но безплатнопартийната култура я консумирахме достатъчно дълго и галиба нямаше нищо общо с новата вълна. Да отидеш на концерт и да ревеш, че ти свършила бирата...на Октоберфест дали са им свършили петифурите? Атмосферата беше невероятна, фестивална, джулайска, даже малко уудстоккупонджийска с тази смяна на групи, стилове! Живи да сте, лудите!!!

Благодаря и на теб, Албена. Цитирам те заради плурализма и по-позитивния финал на тези ми впечатления. Ха-ха! В сряда да не забравите да честитите на Милена нейния 50-годишен юбилей!


ПС. Няколкото използвани снимки от галериите във ФБ, вероятно са на Чарли Жиров, Илиян Танчев или Анастас Търпанов. Поне така пише.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови