Безприсъствие: Димитър Воев (трябваше да е) на 50…

Емил Братанов Последна промяна на 21 май 2015 в 05:35 15600 0

Безприсъствие: Димитър Воев (трябваше да е) на 50…

Един по един си отиват приятелите,

Изпълвайки ни с безприсъствието си.

Екзюпери

Вече не е край мен онази тънка книжка, от която преди повече от две-три десетилетия си преписах това изречение. Забравил съм на кого трябва да благодаря за превода, защото думата „безприсъствие” я няма в българските речници, а животът ми дава все повече примери да проумея нежната жестокост на нейния смисъл. Тук си, но те няма. С мен си, но не мога да те докосна. В мислите и сърцето ми живееш, ала само наум мога да разговарям с теб. Ако се постарая ментално, извън фотоалбумите и видеото, преди да заспя току-виж съм извикал образа ти, спомням си случка, питам нещо – но на сутринта няма кой да ми отговори. С някакъв мазоидеализъм взех все повече да приемам състоянието на „безприсъствие”. Защото все повече приятели, добри познати, близки, майка ми, ме изпълват с безприсъствието си.

Повече или по-малко, с някои имам късмет в спомените си. Били са край мен дълго, или са оставили следи. Все още неизличени от житейските ветрища и безпросветна прах. Така е с неколцина от българските рок музиканти, които слушам и за които пиша повече от 35 години…

Трябва да призная, че каквото и да е останало в съзнанието и духа ми, не е лесно година след година да споделям с думи (в белия прозорец на монитора) личната емоционална тъга от трупащите се безприсъствия. Особено за хора и личности, които мнозина познават, обичат и оцветяват собствените си съпреживявания с тях в индивидуални светлини. Когато говорим за един рок музикант (дали е случайно, че и той пое към небесната сцена на 27? и, ако има „там”, е заедно с най-големите гении в рока, завинаги останали на 27?), вълшебството е само на един бутон разстояние: да пуснеш музиката, песните, картините, и в помена да подхраниш пламъка на спомена.

На 21 май Димитър Воев трябваше да навърши петдесет! Съдбата имаше други планове за него. И за всички, които го обичаха.

Тази година ще бъда кратък. Като несъстоял се тост за прекъснат юбилей. Миналата година (някъде по това време), докато още дописвахме Рок антологията с хрониката и поезията от края на 80-те (с Румен), имах късмета да реставрирам гласа на Митко в старо, двайсетгодишно интервю (на Доротея за „Ритъм”). Монтирах го в онази Музикална кутия за „тъмната вълна”, която илюстрира раздела от книгата ни и го споделих (нали точно такава е думата-термин!) в нашата „туба” тук. А между кориците оставихме най-добрите му стихове и снимки на съпругата му Нели. Мислех си, че това ще ми е достатъчно. Като последен „данък” за да опитам да заключа тъгата по липсващите присъствия. Никога няма да е. Докато аз усещам безприсъствията на личности като Митко. Сега мога само да си пусна диск на „Генерацията”, онази – неговата, истинската „Нова Генерация”. И да споделя още няколко снимки на Нели, не попаднали в антологията. Няма смисъл да повтарям въпросите към цяла нация, дори да съм открил нови думички за задаването им. Отговорите може да танцуват черно танго. А може и да са се обесили в неделя. Тъй е най-добре. Всяка сутрин вечеряме себе си. Ти си. Това си. Ти си. Това. Важното е какви сме. Не просто какви са ролите ни в социума: машинописки, брадати социолози, черни ангели, грухтящи анцузи, малко перде, охлюв или поет… Всеки себе си чете. Когато това е книгата на сърцето, на свободния дух, на непримирението, и щом тези „страници” се съединят с други такива „страници”, написани в много сърца – героите им излизат от сюрреалистичния студен океан на тъмен сюжет за рок парче. Това е, всъщност, животът ни. И Митко Воев ни завеща мечтата си: Невидим празник води нов живот, промяна искам да ям.

На 21 май Димитър Воев трябваше да навърши петдесет! Честно, не знам какъв щеше да бъде днес. Щеше ли да остави още стихове и песни. Най-вероятно. Сигурен съм, че нямаше да е в тълпата на смачканите от ежедневието. Най-малкото, защото бе поет и зареден с енергия творец. Чакаше доброто и любовта да се родят наново, цветни и чувствени, възпламенили чернобелия свят на парчетата му. Иска ми се да бе доживял заслужената доза признание. Отвъд любовта на почитателите си и респекта на колегите си. Все пак, най-ценните завещания остават завинаги. Митко е едно такова завещание. За онези, които го помнят и обичат и тези, които го откриват и потъват в песните му, той продължава да е присъствие. Солиден кораб над тъмни вълни.

Здравей, Капитане за твоята сила!
Ти ни прекара през бурни вълни.
Едно тихо утро ще е последно,
дървена лодка в зелени води.

ПС. Фотографът Нели Недева-Воева, художникът Албена Баева и музикалният продуцент Иво Христов ви канят на 21-и май от 20:00 часа на откриването на изложбата “Само двама” в студио Suspacious на улица “6-и септември” №13 в София.
Изложбата представя архивен видео-материал, малко известни интервюта, ръкописи и фотографии - като изходна точка, за създаването на една лична среща с Воев. Отворена е до 25-и май. Осъществява се с подкрепата на Фондация "Димитър Воев - Нова Генерация", студио “Реактив” и ePay.bg.

Вечерта на 21-ви май 2015 г. в Нов Берлин пък ще има концерт на уейв групата „Пролетарии” и дарк-парти с много музика на „Нова Генерация”, „Кале”, „Ревю” и други и с DJ Gothprince. Входът е свободен.

Всички снимки са на Нели Недева-Воева, повечето – непубликувани в книгата ни.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови