Италианският художник Марко Сичилиано ще представи изложба в София

Cable Depot представя I I am, самостоятелна изложба на базирания в Берлин италиански художник Марко Сичилиано, курирана от FRENCH PLACE (Милано).

Разгръщаща се чрез скулптура, инсталация, фотография, видео, звук и художнически книги, практиката на Марко Сичилиано изследва интимността, желанието, уязвимостта и политиката на излагането. В центъра на неговата работа стои прагът, разбиран като пропускливо и променливо място, в което близостта и дистанцията, привличането и безпокойството, личното преживяване и по-широките социални динамики непрекъснато се пресичат и предоговарят.

11 am. Времето придобива форма в пространството чрез светлината: светлината, преминаваща през капаците в единадесет часа сутринта, се отпечатва върху органзените завеси, фиксирайки върху повърхността им образа на точно определен миг. Изложбеното пространство се преобразява в спалня, във временен пейзаж на паметта: стъклената фасада се превръща в прозорец, окото на дома, а завесата – в неговия клепач и филтър.

Вътрешното и външното непрекъснато разменят местата си. Чрез обикновени, ежедневни елементи Марко Сичилиано се обръща към интимността, личното пространство и връзката между частното и публичното, като същевременно поставя под въпрос възприятието през времето, географията и гледната точка. Настоящето и миналото са сгънати в един-единствен крехък образ: в тъканта на материята светлината на предварително определения час продължава да трепти в пространството като безкрайна секунда.

I I am. Две вертикални линии и две букви. От нас зависи да решим как да ги прочетем. Заглавието на изложбата се разгръща в тази двусмисленост: обозначение на време или твърдение за идентичност? И двете и нито едното. Въплъщение в тук и сега, в момент, който дори докато го преживяваме, вече е отминал; едно аз, което никога не е едно-единствено, а праг, пресичан от множество гласове, където публичното и частното, вътрешното и външното се срещат зад воала на завесата.

За своята самостоятелна изложба в Cable Depot Sofia, Сичилиано тръгва от „Легионът живее в нас“ (1935) на Фернандо Песоа. Аз съм просто мястото / Където мисленето или чувстването се случва, започва стихотворението. Тук „аз“ вече не е този, който мисли, а се превръща в мястото, където мисълта се случва: не стабилен център, а местоположение, поле, място на преход, обитавано от множество гласове. За да проговори, един от тях трябва временно да надделее над останалите: Този „аз“, който казва „аз“, не е непременно най-автентичният, а просто този, който в този конкретен момент е взел думата.

Сичилиано изследва именно несигурността на този спор в I I am: всеки път, когато „аз“ заеме позиция, той вече е друг; всеки път, когато каже „аз съм“, това, което заявява, съществува само толкова дълго, колкото е необходимо да бъде произнесено. Така субективността се проявява не като същност, която чака да бъде разкрита, а като временна позиция, която непрекъснато се заема и изоставя и чиито граници се очертават наново всеки път.

Именно на прага Сичилиано среща Песоа. И двамата изграждат място, в което различни идентичности могат да се появяват, припокриват, противоречат една на друга и изчезват. Ако за Песоа това място е писането, за Сичилиано то се превръща в самото изложбено пространство: праг между показаното и онова, което остава скрито, между този „аз“, който разпознаваме като свой, и онези, които непрекъснато преминават през него.

Всичко е задържано в един миг, откраднат от деня и кристализиран в светлина.

В пространството се появява още един-единствен елемент: страницата от книгата на Песоа, съдържаща стихотворението, пресъздадена от ръчно изработена хартия заедно с книгоразделителя, който я е придружавал, и превърната във воден знак. Както светлината се отпечатва върху тъканта на завесите, така книгоразделителят остава вписан в материала, без да бъде непосредствено видим, и се появява отново върху хартията едва когато светлината премине през нея.

По този начин изложбата изгражда среда, суспендирана между присъствие и отсъствие, излагане и прикриване, постоянство и преходност. Място, в което времето се превръща в материя, а идентичността, подобно на светлината, може да бъде възприета единствено в мига, в който преминава през нещо.

За Марко Сичилиано

Роден през 1991 г., Марко Сичилиано живее и работи между Берлин и Милано. Практиката му се развива в областта на скулптурата, инсталацията, фотографията, видеото, звука и художническите книги, като се занимава с въпросите на интимността, желанието, уязвимостта и политиката на излагането. Работейки с фрагментирани наративи и материални асамблажи, Сичилиано изследва как телата – човешки и нечовешки – се оформят от системи на грижа, контрол и репрезентация. Неговите произведения често функционират като чувствителни диспозитиви: пространства на напрежение, в които се пресичат афектът, паметта и телесността и в които личният опит се превръща в призма, през която се изследват по-широки социални динамики.

През последните години Марко Сичилиано представя работата си в редица самостоятелни и групови изложби в цяла Европа. Предстоящите проекти включват: „Minor Attractions“ (Лондон), представен от FRENCH PLACE; „Mateiral“ (Мексико Сити), съвместен щанд с Андреа Фереро, представен от FRENCH PLACE; както и предстояща едномесечна резиденция и самостоятелна изложба в Милано (Италия) във FRENCH PLACE през 2027 г.

Сред последните му проекти са „Цирка“ в Кунстферайн ам Роза-Луксембург-Плац, Берлин (2026), курирана от Киара Валчи Мацара и Сузане Принц; „Социален клуб Базел: Офисът“ (2026) с FRENCH PLACE; „Корале“ (2026) във FRENCH PLACE; „Интерлюд“ в Щадтгалерия Бриксен (2025), курирана от Марко Пиетракюпа; „Марсел“, дипломна изложба в Университета по изкуствата в Берлин (2024), курирана от Моника Бонвичини; както и „Не ме забравяй“, представена в Хошек Кънтемпъри, Берлин, и „Мала Воадора“, Порто (2021).

Негови произведения са представяни и в институционални и независими контексти като „ФючърДоум“, Милано; „Едикола Радецки“, Милано; и „Суперфлуо“, Милано.

Сичилиано е участвал в множество групови изложби, включително изложбата на финалистите за „Наградата Карл Хофер“ в Университета по изкуствата в Берлин (2024); „LSD (Любов, секс, дисонанс)“ в Берлин (2025), курирана от Лука Лоли и Пиер Грану; „Сребърна подплата“ – HalbHaus, Берлин (Германия), курирана от Кунцен; „Имаме всичко, останалото липсва“ във Farm Cultural Park (2024).

FRENCH PLACE е независимо изложбено пространство и културна организация, основана в Лондон през 2020 г. и базирана в Милано от 2026 г. Замислена като протоинституция, функционираща между фондация и галерия, тя подкрепя критически и експериментални художествени практики чрез изложби, резиденции, изследователска дейност и кураторски проекти.

Изложбата “I I am” e част от проекта „В процес на превод – периферията в центъра“ финансиран от Министерството на културата по конкурсна сесия в областта на визуалните изкуства 2025.

Следете новините ни в :