Георги Господинов: ''Имаме нужда от повече Европа тук''. Вижте кой спечели наградите на ''Синелибри''

Полско-британският режисьор Павел Павликовски получи награда за цялостен принос към киното и представи „Отечество“ – филм за завръщането на Томас Ман в разделена Германия. „Черното топче“ на Хавиер Калво и Хавиер Амброси спечели голямата награда на фестивала. Жаклин Вагенщайн, директор на "Синлибри", представи звездното международно жури и наградените филми пред пълната зала 1 на НДК.

„Имаме нужда от повече Европа тук.“

С тези думи писателят Георги Господинов се обърна към публиката по време на срещата си с полско-британския режисьор Павел Павликовски в зала 1 на НДК. Разговорът между носителя на международната награда „Букър“ и режисьора на отличените с международни награди „Ида“ и „Студена война“ се превърна в един от най-интересните моменти от церемонията по връчването на наградите на 12-ия Международен кино-литературен фестивал „Синелибри“.

Самият Павликовски, който получи специалната награда за изключителен принос към киното, нарече Георги Господинов свой „любим автор“. С чувство за хумор той призова зрителите, ако не останат до края заради филма, да останат поне заради разговора с българския писател. И се похвали, че докато в Кан е делил награда със създателите на "Черното топче", тук се радва, че ще си я получи сам.

Срещата се състоя след българската премиера на новия филм на Павликовски „Отечество“ (Fatherland) – историческа драма за писателя Томас Ман, който през 1949 г. се завръща в Германия след 16 години изгнание.

Двамата творци се срещнаха пред българската публика в момент, когато въпросите за европейската идентичност, паметта, национализма и свободата отново звучат с особена острота.

Павликовски: „Европейският съюз все още е прекрасно място“

Още при представянето на филма режисьорът подчерта неговия европейски характер.

„Прекрасно е, че имаме възможност да видим този филм в България, точно в това (смутно, странно за вас, бел. а.) време. Това е един изключително европейски филм с полски режисьор, с екип от Полша, от Италия, но с германски актьори“, каза Павликовски.

И добави:

„И въпреки своите недостатъци, Европейският съюз е все още прекрасно място и аз се надявам то да продължи да бъде такова.“

Режисьорът благодари и за избора на „Отечество“ за кино-литературния фестивал, като отбеляза с усмивка, че филмът не е екранизация, но главният му герой е писател.

„Отечество“ – Томас Ман между две Германии

Новата творба на Павликовски ни отвежда в лятото на 1949 г., когато Нобеловият лауреат Томас Ман се завръща в родината си след дългогодишно изгнание.

Германия вече е разделена между Изтока и Запада. Ман трябва да получи наградата „Гьоте“ във Франкфурт и да посети Ваймар, намиращ се в съветската окупационна зона.

Пътуването му с неговата дъщеря Ерика – писателка, актриса и автомобилна състезателка – се превръща в болезнена среща не само с опустошената страна, но и с въпросите за вината, отговорността, семейството и принадлежността.

В разговора с Господинов Павликовски обясни, че действителното пътуване на Ман е било много по-дълго и сложно. За целите на киноразказа той го превръща в петдневно пътешествие, в което семейните отношения се преплитат с политическата драма.

Режисьорът говори и за собственото си усещане за принадлежност. Напуснал Полша на 14 години, той живее във Великобритания, Германия, Франция и Италия, преди да се завърне във Варшава преди точно 14 години.

Според него животът в различни държави не прави непременно националната идентичност по-силна. Напротив – може да я превърне в постоянен въпрос: „Къде е моят дом?“.

Павликовски обясни и защо продължава да снима исторически филми. По думите му съвременните политически конфликти все по-често се разгръщат в дигиталното пространство, където сложната действителност се свежда до опростени разкази, усилвани от алгоритмите.

Затова той предпочита да говори за настоящето чрез миналото – чрез исторически периоди, чиито последици продължават да определят живота ни.

Именно това направи срещата му с Георги Господинов особено любопитна. В романите „Времеубежище“ и „Физика на тъгата“ българският писател също изследва как личната и колективната памет променят настоящето и как историята може да се превърне едновременно в убежище и в капан. Георги Господинов разказа усещането си за филма и за 2026 така: събуждам се в 3:30 сутринта, войната е свършила, а още няма нищо. Напред няма нищо. 

Награда за изкуството на недоизказаното

Специалното отличие за изключителен принос към киното беше връчено на Павликовски от министъра на културата Евтим Милошев.

Представяйки режисьора, Милошев подчерта, че неговото кино задава повече въпроси, отколкото предлага готови отговори.

Според министъра Павликовски оставя на зрителите свободата сами да изградят смисъла на видяното, като предоставя на „нашата фантазия внушенията, които иска да ни направи, защото това е най-големият комплимент, който може да даде на своята публика“.

Отличието е признание за характерната естетика на режисьора – пестелив разказ, силни визуални образи и внимание към човешката свобода на фона на драматичните исторически събития.

Павликовски е сред най-значимите съвременни европейски киноавтори. „Ида“ спечели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм през 2015 г., а „Студена война“ му донесе наградата за режисура на фестивала в Кан през 2018 г.

„Отечество“ също получи награда за режисура в Кан през 2026 г.

„Черното топче“ спечели голямата награда на „Синелибри“

Голямата награда за най-въздействаща литературна екранизация на 12-ото издание на „Синелибри“ беше присъдена на испанско-френския филм „Черното топче“ (La bola negra) на Хавиер Калво и Хавиер Амброси.

Филмът е вдъхновен от незавършената едноименна творба на Федерико Гарсия Лорка и от пиесата „Тъмният камък“ на испанския драматург Алберто Конехеро, който участва и в написването на сценария.

Разказът преплита различни исторически периоди и съдбите на трима мъже, за да изследва любовта, потиснатите желания, насилието, травмата и борбата за правата на куиър общността.

В актьорския състав са Пенелопе Крус, Глен Клоуз, Мигел Бернардо, Карлос Гонсалес, Лола Дуеняс, Антонио де ла Торе и Наталия де Молина. Сред продуцентите е Педро Алмодовар.

Международното жури с председател ирландския режисьор Джим Шеридан и членове Мария Хурадо, Якоб Йония, Теодора Маркова и Клайв Ръсел определи произведението като смела и визуално впечатляваща история, която съчетава художествената измислица с реалността и изследва сложните отношения между индивидуалната и колективната травма.

Наградата беше връчена от изпълнителния директор на Националния филмов център Петър Тодоров. От името на екипа я прие Едуардо Корчеро, заместник-ръководител на дипломатическата мисия на Испания в България.

Сири Хуствет и Салман Рушди – героите на отличените документални филми

Голямата награда в документалния конкурс получи германско-швейцарската копродукция „Танц около себе си – Сири Хуствет“ на режисьорката Сабине Лидл.

Филмът разказва за американската писателка и есеистка Сири Хуствет, която в продължение на десетилетия изследва отношенията между литературата, философията, паметта и човешкото съзнание.

Журито в състав Ралица Големанова, Мартин Геновски и Георги Тошев отличи филма заради неговата способност да създаде интимен портрет, който надхвърля личната история и достига до универсални човешки теми.

Специална награда получи „Нож: Размисли след опит за убийство“ на Алекс Гибни – документален разказ за писателя Салман Рушди и неговото възстановяване след нападението с нож през 2022 г.

Според журито филмът превръща личната история на Рушди в универсално послание за свободата на словото, съпротивата срещу насилието и смелостта да защитаваш убежденията си.

Киното и литературата продължават разговора

Макар наградите вече да са връчени, прожекциите на „Синелибри“ продължават до 8 ноември, а част от селекцията ще бъде достъпна онлайн в Neterra.TV+ до 15 ноември.

Тазгодишното издание на фестивала, организирано под мотото „Цивилизация на зрелището“, включва около 75 филмови заглавия.

Фотографи: Тихомира Крумова, Георги Ангелов